Криминалният живот на поета Франсоа Вийон
Франсоа дьо Монкорбие, по-познат с името си Франсоа Вийон, е един от най-известните френски средновековни поети. По това време страната на любовта е далеч от приказното място, което е в момента. Франция е пълна със социални проблеми, поради окупацията от британски войници. Заради това средновековната френска литература се занимава предимно с особеностите на епохата. Освен известен поет, Франсоа ще остане в историята и като изкусен престъпник.
Вийон е роден в бедно семейство в Средновековен Париж на 1 април 1431 година. Баща му умира, когато е все още много млад, а майка му е неука и влага малко старание в отглеждането на сина си. За негово щастие мъж на име Гийом дьо Вийон ще го приюти при себе си и ще го отгледа като собствен син. Той е религиозен мъж и член на духовенството на църквата Сан-Бенеа-ле-Бетурни, както и професор по каноническо право. По-късно в живота си поетът заявява, че Вийон е нещо много повече от баща за него и от уважение използва неговата фамилия, с която по-късно става известен.
Когато е само на 12 години започва да изучава изкуство. Докато е ученик е замесен в редица проблемни ситуации като например краде скъпоценни камъни от възрастни дами. Оказва се и в центъра на много сбивания със свои съученици. Независимо от репутацията си на бунтар няколко години по-късно завършва Сорбоната на Парижкият университет, където добива званието „магистър на изкуствата“.
Смята се за добре образован като детайлите на неговите трудове демонстрират значителни познания в сферите на изкуството. Задълбочава се в средновековните идеали, но често ги интерпретира по свой собствен начин, като се фокусира основно върху възхваляването на престъпници от нисшите класи, чийто живот е предопределен да завърши на бесилката. Следващите три години от живота си посвещава на изкуствата и обръща най-много внимание на писането.
Една съдбовна вечер на 5 юни 1455 година Вийон излязъл на разходка с млада дама и свещеник по улиците на Париж. Групата е атакувана от три мъже – Бретон, артист на име Жан Лади и свещеникът Филип Сермоаз. Не се знаят конкретните мотиви за внезапното спречкване, но се смята, че може да е имало нещо общо с борбата за жената. Насилието ескалира, когато Филип изважда голям нож, с който ранява долната устна на Франсоа, който в отговор на самозащита вади свое джобно ножче, скрито под наметалото си и отвръща на провокациите като пробожда противника си в слабините. Видимо ранен свещеникът не се отказва и продължава да напада.
Схватката приключва малко след това, когато Вийон взима тежък камък и го хвърля по главата на Филип. В резултат от раните си и финалният удар врагът пада на земята и умира малко след това. За да не бъдат заловени на местопрестъплението, групата бързо побягва към домовете си. Скоро действията на Вийон са разкрити и момчето е изправено пред съда. Присъдата му за престъплението е депортиране от страната, но се разкрива, че Филип с последният си дъх се извинява на съперника си. Поради този факт и с помощ от страна на доведеният си баща младият поет е помилван през януари 1456 година.
Въпреки че е интелигентен мъж, често е унижаван от членове на висшата класа. Заради това дружи предимно с джебчии и проститутки по кръчмите. Не среща много подкрепа за творбите си и винаги е във финансово затруднение. Отчайващата бедност го тласка към престъпленията. В нощта на Рождество Христово същата година, той заедно с трима съучастници, извършва грабеж на Наварския колеж, задигайки сума от петстотин златни екю, която крадците веднага поделят.
С успешната си плячка Франсоа бързо напуска Париж, за да не бъде заловен. По това време пише първото си значимо произведение – сатирично послание към приятелите “Les legs“ впоследствие наречено “Le petit testament“ – Малкото завещание. Известно време групата е на свобода и се наслаждава на богатствата си. На полицията й отнема два месеца да намери тримата, отговорни за обира.
Твърди се, че са открити благодарение на един от крадците на име Гай дьо Бари, който е ужасно недискретен и често се хвали със своите постижения. След дълъг разпит и вероятно измъчване той дава показания срещу Вийон наричайки го лидерът на операцията. Споменава също и местоположението му – град Блоа. По време на престоя си там, Вийон се присъединява към група скитащи крадци за няколко години. За кратко се намира в двора на Шарл Орлеански за конкурса за балади на тема „Край извора от жажда ще загина“. Поръчана от херцога на поетите и от обкръжението му, същата е многократно разработвана от самия него, Вийон написва знаменити стихове, известни със заглавието „Балада на конкурса в Блоа“. Според условията, поетите следва да напишат развлекателно стихотворение, но това на Вийон се оказва пълно с философски трагизъм.
Докато е в Блоа младият поет е заловен заради незначително нарушение. Прекарва лятото на 1461 година в затвора, там е държан гладен и изтезаван. Успява да се измъкне от килията на 2 октомври, докато всички около него са разсеяни от преминаването на новият крал Луи XI през града към коронацията си. По-късно същата година създава своите най-добри произведения: “Epitaphe“ – Епитафия, влязла в лирическия цикъл “Codicille“, и “Testament“ (Завещание), впоследствие наречено “Le grand testament“ (Голямо завещание).
До следващата година Вийон отново се завръща в Париж, но няма да остане на свобода за дълго, полицията скоро го залавя заради грабежа на Наварския колеж. Намира начин да заплати гаранцията за освобождаването си, но скоро пак се озовава отново в ареста след жестоко сбиване. Първоначално е осъден на обесване, но смъртната присъда е отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Следите изчезват и до днес никой не знае каква е съдбата му.
Някои смятат, че съсипаният мъж е очаквал смъртта си като няма нито дом, нито призвание. Възможно е да се е напил в кръчма, да се е сбил и да е прикарал остатъка от дните си в мръсна килия. Може и да е завършил житейският си път на мястото, което боготвори в първите си творби – бесилото. Въпреки че приживе не получава нужното признание като много артисти на своето време днес Франсоа Вийон е считан за един от най-известните поети на Френското Средновековие.
Снимки: Wikipedia
