Как Игнац Земелвайс накара хората да си мият ръцете

В историята на медицината има една случка, която е фантастичен пример за това как наблюдението и експериментите могат да доведат до значителни промени и открития. Същата случка обаче е и краен пример за това как някои научни идеи могат въпреки това да бъдат отхвърлени в полза на традиционните такива.

През 40-те години на XIX в. в родилната клиника на Виенската обща болница, най-голямата в света по онова време, се случва странно и объркващо явление. Клиниката е разделена на две отделения – и ако бременна жена постъпи в Първо отделение, има 29% вероятност да умре по време на престоя си, но ако постъпи във Второ отделение, има само 3% вероятност да умре.

Как така?

През XVIII и XIX в. е доста разпространена родилната треска – инфекция, която се получава по време на или след раждане и има бърз ход, като води до болки в корема, треска, отпадналост и най-често до смърт.

За съвременните лекари я е загадка: по това време теорията за болестите, основана на микроорганизмите, все още не съществува, така че хората нямат представа, че бактериите могат да бъдат причина за инфекция. Това затруднява разбирането на начина, по който треска се разпространява сред различните пациенти.

Тук се появява Игнац Земелвайс, асистент на лекаря в общата болница във Виена. Земелвайс наблюдава странния, неравномерен брой смъртни случаи в Първо и Второ отделение и стига до заключението, че единствената разлика е, че първото отделение се ръководи от студенти по медицина, а второто – от стажант-акушерки. За да провери наблюденията си, той разменя персонала на двете отделения. И установява, че високата смъртност следвала студентите по медицина.

Друго парче от пъзела се появява, когато Якоб Колечка, професор по съдебна медицина, умира, след като студент случайно порязва пръста му време на аутопсия. Земелвайс забелязва, че сепсисът, който убива Колечка, оставя в тялото подобни патологични признаци като при жените, починали от родилна треска.

„Ден и нощ ме преследваше образът на болестта на Якоб“, пише Земелвайс, „и бях принуден да призная все по-решително, че болестта, от която е починал, е идентична с тази, от която са починали толкова много родилки.“

Земелвайс смята, че тъй като студентите отиват в отделението си директно след като са извършвали аутопсии, често със същите дрехи и замърсени инструменти, те по някакъв начин пренасят инфекциозни вещества на бременните жени. Така през май 1847 г. той въвежда правило, според което целият персонал трябва да мие ръцете си с хлорирана вода, преди да обслужва пациентите.

Смъртността и в двете отделения рязко спада.

И все пак, въпреки че е изкушаващо да разгледаме това като най-добрия пример за прилагане на научния метод в практиката, историята не е толкова проста. За съжаление идеите на Земелвайс са оспорени от негови колеги, които смятат, че смъртните случаи се дължат на миазма – лош въздух, който навлиза в отделенията чрез вентилационната система. В резултат на разочарованието си той напуска поста си във Виена и се премества в Будапеща, където става ръководител акушерство в болница „Свети Рохус“. След като заема поста, Земелвайс учи новите си колеги колко плюсове има миенето на ръцете и инструментите – което довежда до същия резултат в нивото на смъртност.

По-късно, през 1861 г., той публикува книга, в която обяснява възгледите си за родилната треска… но тя не е приета добре. Той скоро изпада в неизвестност и се озлобява срещу медицинската общност, която се съмнява в него. Става все по-нестабилен психически и накрая е принуден да постъпи в лудница, където остава до смъртта си на 47-годишна възраст.

Бактерии Streptococcus pyogenes (оранжево), която причинява родилната инфекция

Историята на Земелвайс е поучителен пример за това как някои научни идеи и открития все още могат да бъдат отхвърлени заради установените традиции. Игнац, трябва да се отбележи, в известна степен и си е просил отхвърлянето: знае се, че той е бил арогантен човек с труден характер като често открито е обиждал своите колеги и опоненти.

Въпреки това работата му в крайна сметка получава по-голяма популярност, след като Роберт Кох и Луи Пастьор провеждат своите изследвания на бактериите като причинители на болести. Но дори и тогава, на така известната „бактериологична революция“ ѝ е било необходимо известно време, за да убеди всички.