Едит Пиаф & Mарсел Сердан: Любов, завършила в облаците

Ако един ден животът ни раздели
и ти умреш далеч от мен,
няма да има значение дали си ме обичал.
Защото и аз ще съм мъртва.
Вечността ще бъде нашият пристан –
в синевата на отвъдното,
в рая, където проблемите не съществуват.

(„Химн за любовта“, Едит Пиаф)

Любовта им не е младежка заигравка, нито пък е първата в живота им. Пътищата на двама зрели хора се преплитат за кратко, когато и двамата са на върха на професионалната си кариера. Но дори това кратко се оказва достатъчно дълго, за се случи неизбежното между тях, а именно – влюбването. Последвалата любов е дълбока, сериозна, ненаситна; любов, продължила колкото мах с крилото на птица, но която завинаги ще се помни. Любовта между “врабчето” с гигантски глас Едит Пиаф и гигантът в бокса с душа на врабче Марсел Сердан.

Марсел Сердан, Getty Images

Марсел преди Едит

Също като много други деца, родени от европейски родители-преселници във френски Алжир, и към малкия Марсел (р. 1916 г.) се обръщат с нарицателното “pied-noir” (буквално: черни крака). Когато семейството се мести да живее в Казабланка, Марсел се запалва по бокса и първите му треньори виждат в хлапето голям потенциал. Техниката му е нестандартна и ефективна: както се движи пъргаво напред, размахва на пръв поглед сякаш безцелно ръце в посока на противника, но точно в това се крие елементът на изненадата. Неестествено малката му глава пък изглежда като механизирана гумена топка, която по магически начин успява да избегне противниковите удари.

През първата част на професионалната си кариера си Сердан, която започва на 18-годишна възраст, се боксира изключително в Северна Африка и прави забележителна серия от 47 поредни победи, макар и срещу сравнително посредствени противници. Към многобройните си титли на шампион на Франция, той прибавя и европейска такава през 1939 г., когато нокаутира Северио Туриело в Милано. Втората световна война натиска копчето за пауза на спортните му амбиции. Сердан се връща в Мароко и се записва в армията. Когато войната свършва и Сердан (когото наричат “Мароканския бомбардир”) подновява кариерата си, американците вече са му хвърлили око и се чудят как е възможно боксьор от такава класа все още да не се е бил за световната титла.

Тази грандиозна несправедливост е поправена на 21 септември 1948 г., когато в залата “Рузвелт Стейдиъм” в Джърси, шампионът в среднотежка категория на Франция и Европа се изправя в мач за световната титла срещу Тони Зейл. Сердан побеждава три години по-възрастния от него претендент и вече двукратен световен шампион Зейл с нокаут в 12-ия рунд. Когато това се случва, “Бомбардира” все още не подозира, че тепърва му предстои най-важният мач в живота: срещата със звездата на френския шансон Едит Пиаф. Годината е 1948-ма, Марсел е на 32, Едит – на 33.

Едит Пиаф, Getty Images

Едит преди Марсел

Животът на малката Едит Гасион, родена през 1915 г. в парижкия квартал Белвил, се развива като във филм на Жан-Пиер Жюне, сюжетът на който хем кара зрителя да се смее, хем да плаче.

Според една от многото легенди за ранното й детство, патрулиращ полицай помага на майка й да я роди направо на улицата – Rue de Bellvillе, номер 72. Освен рождено място на детето, улицата е и работно такова за майката Анета, защото тя е улична певица. Бащата пък е уличен акробат. Изобщо ситуацията в малкото семейство напомня абсурден цирк.

През първите седем години на живота си Едит е сляпа. Родителите й я изоставят, когато е още малка и тя заживява при баба си Едит в Нормандия. Бабата е отракана собственичка на публичен дом. Проститутките й обожават момиченцето и дори събират пари, за да я изпратят на поклонение при светицата на Лисю, защото са сигурни, че тя ще изцери слепотата й. Не се знае със сигурност каква е била реалната причина, но така или иначе чудото се случва и тя проглежда. Когато е на 14, започва да обикаля с баща си страната като улични артисти – той прави акробатичните си номера, а тя пее.

Докато кръстосват улиците в търсене на препитание, Едит залюбва и разлюбва много мъже, кой от кой по-неподходящ. Един дори я забременява и едва 17-годишна Едит ражда дъщеричка. Детето обаче не живее дълго и умира от менингит, когато е на две. Въпреки невзрачната външност и бедно облекло, огромният глас, който незнайно как малкото й телце произвежда, не остава задълго незабелязан. През 1935 г. собственик на нощен клуб на Шан-з-Елизе я убеждава да пее пред клиентите му въпреки нейните притеснения, че няма да се справи. Именно той, собственикът Луи Лепле, й дава прозвището La Môme Piaf, Врабчето Пиаф, с което става по-късно световно известна.

Останалото, както казват, е история, позната ни от безброй биграфични книги и филми. Историята на един от най-големите музикални таланти на Франция за всички времена.

Едит (отляво на Марсел) и любимият й на летище „Орли“ в Париж

Марсел и Едит – заедно

Когато новината за връзката им излиза на бял свят, моментално се превръща в медийна сензация. И как не! Той е най-великият и обичан френски боксьор, а тя – най-изящното бижу на френската музикална сцена. Звездният им романс приковава вниманието и на меломаните, и на спортните фенове, но предизвиква и възмущението на пуританите. Причината е, че Сердан е женен и е баща на три деца. Скандалът е налице, но голямата международна известност и на двамата успява да запуши устите на злословците. Заради кариерата си, Сердан прекарва повечето време в Ню Йорк, а Едит пътува постоянно. Затова на влюбените гълъбчета им се налага да се срещат по целия свят. (Всъщност носят се слухове, че са си купили малък хотел в Париж с идеята да заживеят заедно в него, но това така и не се случва.)

Те са в разцвета на живота и кариерите си и са толкова влюбени, че където и да се появят заедно, изглеждат като двойка, направена сякаш по съвършен кълъп. Марсел обаче няма намерение да напусне семейството си. Той е отговорен мъж, който не би се отметнал от брачния обет и ангажимента към децата си. Но Едит и не настоява той да се разведе. Тя е щастлива просто да бъде с мъжа, който като никой друг преди него, изисква от нея единствено и само любов. През нелекия си живот толкова пъти е била наранявана, мамена и поставяна на колене от хора и обстоятелства, че преди да срещне Марсел, вече не вярва, че опустошената й душа е способна отново да обича. Затова сега, когато чудото се е случило, е готова да брани любовта си с нокти и зъби и дори й посвещава песен – “Hymne à l’amour”, Химн за любовта.

Военни от въздушните сили на САЩ преглеждат отломките след катастрофата на самолета, в който загива Марсел Сердан, Getty Images

Марсел и Едит – разделени

27 октомври 1949 г. Едит има концерт в Ню Йорк като част от голямото й американско турне. По това време Сердан пък е в Париж и се подготвя за мач-реванш за световната титла с “Бика от Бронкс” Джейк ЛаМота. Първият мач в Детройт французинът е загубил в десетия рунд, след като още в началото контузва лошо рамото си. Но преди да се отдаде изцяло на тренировки, той решава да отлети до Ню Йорк, за да се види за кратко с Едит. Само че съдбата е отредила това да не се случи. Самолетът на Еър Франс с 11 души екипаж и 37 пасажери на борда, сред които е и Сердан, се разбива над Азорските острови. Няма оцелели. Марсел Сердан е на 33 години.

Когато Едит научава за смъртта му, се затваря в стаята си в продължение на три денонощия. Когато най-накрая я напуска, изявява желание да изпее “Химн на любовта” на сцената. Прожекторите осветяват крехката, облечена в черно, фигура, а прозвучават първите тонове на песента, напиращите емоции и отслабналата физика я предават и Едит се срива.

Кадър от филма „Животът в розово“

Марсел и Едит – във вечността

Тленните останки на Сердан са погребани в Перпинян, Източните Перинеи. Заради своите 133 победи (66 от които с нокаут) Марсел Сердан заема заслужено място в Международната боксова зала на славата. И до ден днешен той е считан за най-успешният френски боксьор.

Въпреки че надживява любимия си с 14 години, Едит Пиаф така и не успява да се възстанови напълно от психическия срив след смъртта му. Бори депресията с алкохол и наркотици. Интимният й живот е безрадостен. През леглото й минават много мъже, предимно млади творци, които експлоатират щедростта й и правят кариера на гърба й. Измъчвана тялом и духом от личните си демони, загубената любов и артрита, Едит умира през 1963 г. Погребана е в парижкото гробище Пер-ла-Шез.

През 1983 г. животът на Сердан и Пиаф е претворен на кино-лента от режисьора Клод Лелуш. Във филлма “Едит и Марсел”, ролята на боксьора се изпълнява от сина му. През 2007 г. излиза биографичният филм за Пиаф, “Животът в розово”, в който ролите на двамата влюбени се изпълняват от Марион Котияр и Жан-Пиер Мартен.