Еди Лодер – пожарникарят, който участва активно във „Военната година“
Във всяка професия, човек може да се превърне в истински творец, при това, без да се доближава дори до изкуството като такова. Има професии, които са създадени в полза на другите. Такива могат да бъдат лекарите, полицаите и не на последно място – пожарникарите. Изисква се особена смелост да влезеш в горяща сграда, за да вадиш хора. Да рискуваш живота си, не е призвание за всеки, но точно тук можем да обърнем внимание на една от емблемите на бостанската пожарна команда – Еди Лодер. Същият е известен като един от най-награждаваните пожарникари, а до подобно отличие не се стига особено лесно.
На първо място трябва да запомним, че пожарникарите никога не са просто хората, които се занимават с гасене на пожари, макар и мнозина да си го представят като детска игра. Изискванията за пожарникарите са драконови. Необходима е съвършена физика, като всяка година се полагат много сериозни тестове, след това е необходимо особено познание в архитектурата, химикалите, които могат да горят и още много други. В днешно време можем да се изумим от какво може да се запали пожар, а за безопасността на всички, дори това влиза в обучението на огнеборците.
През 90-те години на миналия век, пожарникарите намират и още едно сериозно приложение. Те са хората, които помагат при катастрофи, земетресения и дори в опитите си да спасят самоубийци. Точно такъв сигнал получава един ден пожарната команда в Бостън. Обаждането на спешния телефон е за жена, която стои на парапета на 16-я етаж на хотел Риц-Карлтън. Пожарната тръгва към мястото и пред самия хотел, Еди използва бинокъл, за да види къде точно е позиционирана жертвата. На 16-я етаж, забелязва дама, която стои на парапета с крака висящи във въздуха. Полицейските парламентьори вече са влезли в хотелската стая, но жената отказва да говори с тях.
Пожарникарите се качват на покрива и наблюдават дамата, мислейки върху варианти, които биха помогнали за нейното спасяване. Забелязват и бръснач в ръката ѝ, но понеже тя самата гледа надолу към земята, никога не обръща внимание на пожарникарите. Проблемът е, че е тъмно и мнозина не могат да забележат дамата толкова лесно. Пожарникарят поставя своите въжета и мисли за варианти, с които да се спусне надолу, незабелязано и тихо, така че да успее да хване жената, преди да скочи. Важно е да обърнем внимание на още една подробност – времето в такива моменти е доста трудно, за да се направи точната преценка. Всички търсят здрава опорна точка, докато Ед се спука тихо.
Планът е полицията да продължи разговорите и да я разсейва, колкото се може по-дълго, докато пожарникарят не успее да я вкара в стаята. Планът сработва и в момента, в който е достатъчно близо, Ед сграбчва жената и я хвърля обратно в стаята, бързо се залюлява и успява да я спре със собственото си тяло, докато се опитва да излезе обратно. Веднага след това и полицаите успяват да я спрат и закопчеят с белезници. Последната процедура може да се струва малко жестока, но след като има опасност даден човек да се самонарани, това е най-добрият възможен вариант. Пожарникарят става бързо герой, никой не е подозирал, че някой ще успее да хвърли дамата обратно в стаята, спускайки се от покрива.
Повече от 300 души наблюдават успешната операция и макар за самият Ед това да е рутинна работа, зрителите наблюдават всичко на високи обороти – цялото спасение отнема няколко секунди. Само за този случай, бостънският огнеборец получава наградата Мерит за вярна служба. Това обаче е само един работен ден от многото интересни предизвикателства, които предстоят. Историята на Лодер не трябва да ни изненадва. Докато израства в Кеймбридж, Масачузец, той не спира да се възхищава на ветераните, които започват работа в пожарната команда. Същата се намирала само на няколко пресечки от дома му и често Ед се събуждал от сирените. Много скоро мечтаел да бъде точно като тях. Оказва се, че бостънската пожарна има много сериозни традиции и е една от първите, които се финансират от града.
Първите кожени маркучи идват директно от Англия през 1799 г., а след това всички камиони получават стълби до края на 1876 г. Първото радио е поставено някъде през 1925 г. Разбира се, Ед научава всичко това в последствие. На 21-годишна възраст е един от първите пожарникари, които се отзовават на помощ във влаковата катастрофа през 1970 г. Трябва да отбележим, че Ед не успява да намери правилният момент, за да започне работа като пожарникар. Историята ни показва, че можем да открием доста изненади в такива моменти, особено след като между 1963 до 1983 г. за всеки пожарникар, това е така наречената „Военна година“. По изчисления на САЩ, пожарите в този период се случват на всеки 13.6 часа. Една пожарна команда може да реагира на най-много 5-10 инцидента по време на едно дежурство. Като много от своите колеги, мъжът се включва, за да успее да помогне и прави точно това. През следващото десетилетие, той присъства на всеки по-голям инцидент. Взима участие по време на пожарите на рафинерии, след това помага за гасенето на кораб, но за самия него, един от най-големите случаи е клуб 1800, притежаван от бившия атлет на Red Sox – Кен Харълсън. Когато клубът се запалва, бившото спортно величие губи доста милиони. За този случай Ед си спомня, че се разхожда със съпругата си на 17 юни 1972 г. и се разминава с полицай, който очевидно бърза в друга посока. Полицаят се провиква „Ти какво правиш тук?“ и вече е ясно, че почивката на Ед е приключила. И до днес Ед разказва, че не е виждал човек да гледа толкова различно. Оказва се, че огънят този път бушува в Хотел Вендом и покривът вече е паднал върху една от пожарните коли. 9 огнеборци били в хотела, опитвайки се да изведат гостите и нито един от тях не успял да излезе от огнената прегръдка. Ед оцелява дори този пожар. През следващата година ще бъде един от хората, които пристигат на най-голямата самолетна катастрофа в историята – полет на Detla Airlines 723. В тази катастрофа умират около 89 души, включително и екипажът. Самолетът се удря в огромна вълна, докато се опитва да кацне на летище Логан. Пожарникарите правят всичко, за да помогнат на бреговата охрана и се стремят да намерят оцелели. Дори този случай не се смята за огромно предизвикателство, макар и Ед често да признава, че го сънува. След 12-13 години в служба, той се мести в спасителни операции. Един ден се обаждат от болницата в Бостън, за да потърсят помощта на пожарникарите за пореден път. Побеснял пациент се качил на покрива и започнал да хвърля тухли по хората, заплашвайки, че ще скочи, ако някой се доближи до него. Ед дава идея да се разпъне оборудването от едната страна на сградата и ако полицията го подгони в тази посока, той няма да се самоубие, дори и да скочи и ще трябва да се върне.
Пожарникарите се качват от едната страна, а от другата стоят полицаите. Изкачвайки се на стълба от едната страна, Ед пита колко още ще продължи този цирк. Споделя на пациента, че вече е обяд и е гладен, предлага му да влязат в болницата, за да хапнат и да си поговорят, винаги има време за скачане. Мъжът обаче не е съгласен и се хвърля в посоката на Ед. В последният момент огнеборецът го хваща и задържа за блузата, докато мъжът виси в безтегловност, но не може да се освободи.
Пожарникарят си спомня, че докато крещи на хората да намалят височината, един от операторите бърка копчетата и го удря в стената, заедно със самоубиеца. Стълбата се снишава до сравнително по-ниска сграда и там мъжът е пуснат. Осъзнавайки, че най-много ще си счупи крака, пациентът се отказва от желанието да се самоубива. Пожарникарят се пенсионира в края на 70-те години и се оказва, че през последните 43 години е направил много повече, отколкото всеки друг. Впрочем и до днес се смята, че това е най-награждаваният бостънски пожарникар в дългата история на тази институция. Ед продължава да се радва на славния си и успешен статут, а и мнозина го разпознават в родния му град.
