Джеймс Брадок – „Късметлията“, който се превърна в национален герой в ерата на Голямата депресията

Джеймс Дж. Брадок добавя инициала „Дж.“ (J.) в името си сам. Въпреки че всъщност се казва Джеймс Уолтър Брадок, той мечтае да следва стъпките на шампиони по бокс като Джеймс Дж. Корбет и Джеймс Дж. Джефрис. Въпреки че все пак триумфира като със световната титла в тежка категория, неговият житейски път не е нищо друго освен ад.

Със зашеметяващ рекорд през средата на 20-те години на миналия век Брадок се изкачва по пътя си към битката за титлата на мечтите си. Само месеци преди срива на фондовия пазар през 1929 г. обаче той губи важен двубой, който би го отвел до там – и счупва дясната си ръка на няколко места. Тези наранявания сякаш никога не заздравяват.

Вече безработен като боец, Джеймс Брадок живее в мазе в Ню Джърси със съпругата си и трите си деца. Работи на доковете, поддържа барове и мести мебели, за да изхранва семейството си. Той обаче дължи пари на всички – от хазяина до млекаря – и може да си позволи само хляб и картофи; една зима дори му спират тока.

Брадок прекарва години, молейки мениджъра си Джо Гулд да му даде още един шанс за титлата. Най-накрая този шанс пристига – на 13 юни 1935 г., когато шампионът в тежка категория Макс Баер се съгласява да защити титлата си. В една от най-големите изненади в историята на бокса, Брадок детронира Баер, получава славата, която толкова желае, и се превръща в легенда.

Нека проследим историята на този мъж!

Как Джеймс Дж. Брадок става боксьор

Джеймс Уолтър Брадок е роден на 7 юни 1905 г. в Хелс Кичън в Ню Йорк. Родителите му Елизабет О’Тул и Джоузеф Брадок са имигранти от ирландски произход. Малкият поема първия си дъх на 48-ма улица – само на една пресечки от Медисън Скуеър Гардън, където светът в крайна сметка ще научи името му.

Семейството се премества в Северен Берген, Ню Джърси, след раждането на сина им. Той е един от общо седем братя и сестри, но има по-големи амбиции от тях – Брадок мечтае да посещава университета Нотр Дам и да играе футбол. Но треньорът Кнут Рокне в крайна сметка не го взема. Така той твърдо се фокусира върху бокса.

Джеймс Брадок провежда първата си аматьорска битка на 17 и става професионалист три години по-късно. На 13 април 1926 г. 72-килограмовият от средна категория се качва на ринга в Амстердам Хол в Юниън Сити, Ню Джърси, и се бие с Ал Сетъл. По това време победителят обикновено се избира от спортни журналисти. Битката им завършва наравно.

По-късно критиците отбелязват, че той не е най-умелият боксьор, но има желязна брадичка, която понася продължителни удари и изтощава опонентите му. Брадок непрекъснато се издига в бокса, изграждайки рекорд от 33 победи, 4 загуби и 6 равенства до ноември 1928 г. – когато изненадващо нокаутира Тъфи Грифитс в победа, която зашеметява феновете на спорта.

Джеймс обаче губи следващата си битка, но печели следващите три. Сега той е на един мач от боя с Джийн Тъни за титлата. Трябва обаче първо да победи Томи Логран. За съжаление, не само загуби двубоя на 18 юли 1929 г., но и чупи костите на дясната си ръка – травма, заради която ще прекара следващите 6 години, борейки се не за титлата, а за живота си.

Тълпата на Уолстрийт при краха от 1929 г.

Голямата депресия

Въпреки че Джеймс Брадок губи с малка разлика, повечето критици смятат, че това е единственият му шанс за титлата. Гипсът на ръката на боксьора служи като напомняне за това схващане, както и за нарастващата трудност на Гулд да намери друга битка на Брадок. В крайна сметка обаче американската икономика се превръща в най-големия му съперник.

На 29 октомври 1929 г. Черният вторник запраща Съединените щати в Голямата депресия.

Инвеститорите на Уолстрийт изтъргуват 16 милиона акции на Нюйоркската фондова борса за един ден, като хиляди инвеститори губят всичко – тъй като милиарди долари изчезват.

Брадок все още не го знае, но скорошната му загуба е само първата от 20 през следващите четири години. Той също се жени за жена на име Мей Фокс през 1930 г. и прекарва всеки час, опитвайки се да осигури трите си малки деца. Когато чупи ръката си в битка с Ейб Фелдман на 25 септември 1933 г., той се отказва от бокса.

Джеймс-Младши, Хауърд и Розмари Брадок не познават нищо друго освен бедността. За баща им животът в тясното мазе в Уудклиф, Ню Джърси, изобщо не е живот. Отчаян за пари, той редовно ходи до местните докове, за да си намери работа. Когато успява, печели по 4 долара на ден.

Останалото време прекарва в почистване на мазета, алеи и частни домове. През зимата на 1934 г. обаче не може да плаща нито наема си, нито дори на млекаря. Когато токът му е спрян, един от верните му приятели му дава 35 долара, за да свърже двата края. Брадок използва парите по предназначение, но ситуацията му не се подобрява.

През следващите 10 месеца разчита на правителствена помощ – докато не се появява лъч светлина, когато боецът Джон Грифин отчаяно търси някое местно име, за да се бият. По чудо, Брадок го нокаутира в третия рунд. После побеждава Джон Хенри Люис – а след като чупи носа на Арт Ласки, си връща шансовете за титлата.

Брадок (вляво) и Джо Гулд (в центъра), докато се обучават като офицери за армията във Форт Слокъм, Ню Йорк

Световната титла

Договорите за битката за титлата в тежка категория са финализирани на 11 април 1935 г. Джеймс Брадок и Джо Гулд трябва да си поделят 31 000 долара, ако мачът изкара повече от 200 000 долара. Макар че със сигурност това е привлекателна оферта, Брадок е най-заинтересован от победата. За негово щастие, защитаващият титлата Макс Баер го смята за лесно победим противник.

Дори коефициентите предполагат така, тъй като варират от 6:1 до 10:1 за Баер.

Самият двубой в Медисън Скуеър Гардън на 13 юни не започва добре за Брадок, който е 3 години по-възрастен от Баер и получава мощен парад от удари; в крайна сметка той поддържа форма само от работата си на доковете. Но знае как да понесе удар – желязната му брадичка никога не помръдва и накрая Баер се уморява.

Така, за шок на всички зрители, Брадок печели 12 от 15 рунда и става световен шампион в тежка категория с единодушно решение на съдиите.

Както е показано и във филма на Рон Хауърд от 2005 г., „Късметлията“, той се издига от беден докер до национална знаменитост. През 1937 г. губи титлата си от Джо Луис, но Брадок живее пълноценен живот. През 1942 г. се присъединява към армията и служи в Тихия океан, а след като се връща, работи за изграждането на моста Веразано.

Докато Джими Брадок е смятан за национален герой до смъртта си на 69-годишна възраст на 29 ноември 1974 г., истинската награда за него е, че сега той е в същата лига като своите идоли – с борбата си срещу Баер, обикновено описвана като „най-голямата изненада след поражението на Джон Съливан от Джим Корбет.“