Дъглас Бадер – британецът, който летя без два крака по време на Втората Световна война

Втората световна война е известна със своите герои и доказва многократно, че човек може да премине всички ограничения, стига да има желанието. Вече разказвахме историята на Алексей Маресиев и неговият героизъм да се върне на фронта след като се разделя с двата си крака. Подозираме, че всеки авиатор е много специална порода човек, който може да се пребори с всички, особено ако родината е в опасност. И както СССР има такъв герой, британците също не изостават в тази класация.

И така трябва да се запознаем с историята на сър Дъглас Робърт Стюарт Бадер. Роден е на 21 февруари 1910 г. и се оказва в семейство, което обича много приключенията. На 2-годишна възраст е изпратен при родителите си в Индия, те по-късно изостават амбициите за работа в страната. След това избухва Първата Световна война и баща му се бори заедно с редица други мъже в дивизията на Кралските инженери. Остава във Франция след войната и умира през 1922 г. с редица усложнения, които идват именно от армейските рани. Фредерик Бадер оставя сина си полусирак. Междувременно майка му има значително по-малко време за скръб и съответно бързо се жени повторно.

Дъглас не получава необходимото влияние от мъжката фигура и израства практически сам. Спортува активно в училище и на 13-годишна възраст се запознава с летеца, за когото леля му ще се жени. Именно тази среща обръща изцяло представите му за живота и много скоро в стаята на младежа се появяват редица самолети. През 1928 г. се записва в Кралското Военновъздушно училище и започва да изучава конструкцията на самолетите, а много скоро започва и да лети. През септември същата година прави първия си полет на Avro 504, а на 19 февруари следващата година започва да изпълнява солови полети. Още една година по-късно е назначен за пилот офицер в 23-та ескадрила. Още тогава инструкторите забелязват доста агресивни маневри, които летецът изпълнява.

Снимка: By http://www.rafmuseum.org.uk/online-exhibitions/douglas-bader/early-career.cfm – This work created by the United Kingdom Government is in the public domain.This is because it is one of the following:It is a photograph taken prior to 1 June 1957; orIt was published prior to 1970; orIt is an artistic work other than a photograph or engraving (e.g. a painting) which was created prior to 1970.HMSO has declared that the expiry of Crown Copyrights applies worldwide (ref: HMSO Email Reply)More information.See also Copyright and Crown copyright artistic works., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14909959

Офицерът често нарушавал правилника, правил нелегални полети и практически изправял на нокти цялата база. Там се забраняват полетите на Бристолския Булдог да се правят на височина под 610 метра, включително и каскадите, ръководството е готово да постави жестоки санкции. На 14 декември 1931 г. се опитва да повтори някои маневри на летището и неговият самолет блокира и се разбива. В следствие на катастрофата и двата му крака са ампутирани – единият над коляното, а другият под коляното.

Началото на следващата година започва с малко повече морфин и адски мъки, за да може да се изправи на крака. След време успява да ходи нормално, да танцува, да кара специално модифицирана кола, да играе голф и редица други занимания, които преди не са изисквали такова усилие. През юни същата година се качва на самолет, за да докаже, че може да пилотира и след като извършва редица сложни маневри, медицинският екип смята, че той може да лети. До април 1933 г. разбира, че армията се отказва от него.

За периода от 1937-1939 г. Дъглас не спира да пише писма на ВВС за възстановяване на режима му. След многобройни опити получава втори шанс да се яви на тестове и на 18 октомври 1939 г. отново започва да демонстрира качествата си и с това правата му са възстановени – около 8 години след инцидента. Инатът и желанието му да тества възможностите на всички машини са повече от забележителни. Когато лети на двуместен самолет, решава да го обърне с главата надолу, при това само на 180 метра от земята.

Снимка: By Unknown author – https://www.dailymail.co.uk/news/article-2183626/Escape-Colditz–glider-sheets-porridge.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74929615

През януари 1940 г. е зачислен към 19 ескадрила и вече е на приблизтелно 29 години – той е най-старият пилот. Интересен факт е, че въпреки липсата на два крака, пилотът се справял значително по-добре от колегите си. Повечето често успявали да припадат, когато изпитат преминаването на гравитационните сили, а на борда на Spitfire това се случвало много често.

Поради факта, че Дъглас няма крака, циркулацията на кръвта му е значително по-съкратена и това позволява да бъде много по-добър в кокпита. Макар и често да предлага сраженията да се водят от страната на слънцето, докато противникът е заслепен, командирите му забраняват подобен заход. Още в началото на самолетната си кариера успява да разбие един изтребител, след като забравя да смени настройките на двигателя и с около 130 километра се разбива на пистата.

Макар и да е ударен в главата, той се качва веднага в друг самолет и прави втори опит. Скоро е прехвърлен в 222 ескадрила и там успява да свали своя първи самолет. На 1 юни 1940 г. забелязва Messerschmitt Bf 109, като смята, че се пилотира от нов пилот или се е изгубил. Дъглас пуска само един откос, за да го свали. На следващия патрул успява да удари тежко Heinkel He 111. До края на месеца е преместен в 242 ескадрила. Тя била въоръжена с много по-слабите Hawker Hurricane и освен това била сформирана от канадци, които претърпявали тежки загуби. Именно сакатият капитан успява да превърне губещата ескадрила в добра и ефективна бойна единица.

Докато повечето пилоти се увличат в преследванията, Бадер използва друга система. Той стреля в моментите, когато е в добра позиция и не преследва жертвата си, изчаква удобната позиция и на нанася втори по-точен изстрел. На 30 август неговият отряд сваля 10 вражески самолета. На 7 септември е ударен лошо от немски изтребител и за малко не катапултира, но в последния момент успява да закрепи задъхващия се Hurricane. През целият месец англичанинът продължава да попълва своя списък със свалени самолети. На 15 септември се води легендарната битка за Великобритания и пилотът участва в няколко мисии и във всяка една от тях успява да свали поне един самолет.

Снимка: By Ragge Strand – National Archives of Norway, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=60469242

През 1941 г. става командир на ескадрили и му зачисляват няколко отряда. Оборудването е заменено с новите Spitfire, които работят прекрасно и в полза на британците. Лети в Североизточна Европа и пилотите му ескортират бомбардировачи. Целта на занятието е да се измъкнат опитните немски пилоти на Луфтвафе и да се използват за защита на западния фронт. До този момент пилотът е успял да вземе скалповете на редица немски асове, но последният полет е регистриран на 9 август 1941 г. Докато патрулира по френското крайбрежие в търсене на немски самолети, за първи път усеща липсата на своя верен приятел Алан Смит.

За Смит казват, че е бил като лепка и перфектен втори пилот. В следствие на простиване, не успява да се качи в самолета и оставя Дъглас сам. Куцият ангел забелязва ескадрила от 12 изтребителя, но прелита покрай тях толкова бързо, че не може да произведе изстрел. Оказва се, че в този момент е успял да попадне на цяла ескадрила и прави опит да избяга и да се скрие в облаците. При една маневра да се върне обратно в базата, пилотът вярва, че се е сблъскал с друг самолет. Spitfire-ът му започва да пада със скорост от 640 км/ч. Опитва се да катапултира, но протезите му остават заклещени. В последствие успява да ги свали и да излети без тях.

Британецът е свален във вражеска територия, но като враг получава изключително уважение. Преди да бъде изпратен в затвор е изпратен в болница, при това много близо до гроба на баща му. Полковник Адолф Галанд, с когото многократно са имали самолетни дуели го посреща като приятел и го кани да посети немското им летище. Галанд го настанява в кабината на неговия собствен самолет. Англичанинът пита дали може да направи няколко кръгчета над летището, но със смях му отказват.

Когато става ясно, че Дъглас няма протези, неговият немски се заема с проблема. Именно той се свързва с британците, за да им предостави безопасен коридор, в който да се приготвят нови протези и да се хвърлят от самолет. На 19 август 1941 г. в британските ВВС започва „Операция Крак“ и един от английските бомбардировачи хвърля протезите над болницата. Липсата на джентълменство е факт, защото след доставката, самолетът продължава напред във вражеска територия, за да бомбардира друга цел. Галант е обиден и дълго време не посещава своя колега и противник. Срещат се в средата на 1945 г. от една страна на решетките – всички са военни престъпници. През следващите години, докато е в затвор, Дъглас решава да прави колкото се може повече бели на своите домакини.

Снимка: By U.S. military or Department of Defense employee, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1702964

Поставя рекорд за бягства и накрая немците го заплашват, че ще му вземат протезите. Проблемът на британеца е, че редица пилоти искат да се запознаят с човека, който успява многократно да ги свали. При един опит да избяга заедно с други военнопленници, осъзнава, че Гестапо е вдигнато на крак, защото още един фен е минал за автограф. След войната получава плакат от белгийски цивилен затворник, който през войната работил като печатар за тайната немска полиция. Това, което затворникът написал е, че Бадер използва бастун, а такъв никога не е имало. Накрая е изпратен в замъка Офлаг IV-C, откъдето няма мърдане. И така чака там до 15 април 1945 г. американците, които ще започнат освобождението на Франция.

След войната работи за кратко отново в авиацията, следват предложения като кариера в парламента, но накрая се връща при бившата петролна компания, в която работи след като остава без крака – Shell. През 1969 г. се превръща в основен технически директор за създаването на филма „Битката за Великобритания“. Дъглас Бадър умира на 5 септември 1982 г. от сърдечен удар. През това време успява да види своята история на филм, да обиколи света, с изключение на комунистическия свят и също така да се разпише с близо 5744 часа и 25 летателни минути.

Според лекарите, сърцето на пилота не е издържало на напрежението и тормозът от всекидневните му разходки. На погребението присъства и Адолф Галанд, с когото двамата остават добри приятели в следващите 42 години от своята първа среща. Когато новините достигат до бившия немски пилот, той нарежда самолета му, който в този момент се е движел към Калифорния, да промени курса и да се върне обратно в Англия.

Заглавна снимка: By Devon S A (F/O), Royal Air Force official photographer – http://media.iwm.org.uk/iwm/mediaLib//37/media-37294/large.jpgThis is photograph CH 1406 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24465829