Ърмгард Кюн инсценира убийството си и се върна в Нацистка Германия
Муха и банка могат да бъдат убити с вестник, поне това е доказателството, което всеки вече е тествал в последното десетилетие, но нека не забравяме, че някои от по-опитните автори могат смело да унищожат и едно правителство. Силата на думите е едно красиво изкуство, което в определени моменти може да коства промяната на историята или главата на автора. Точно тук се появява и Ърмгард Кюн. Тя е един от най-добрите немски писатели и благодарение на дълбокото си възмущение срещу надигащия се режим в Германия, предпочита да отиде в изгнание във франция или Холандия, като билетът е закупен през далечната 1936 г.
Защо са подобни такива мерки? Само няколко години по-рано, тя ще е жената, която започва да говори за равни права на жените, интересува се от подземния свят, в който има предостатъчно „анти-немски“ нагласи, а що се отнася до Адолф и приятели, ситуацията там изобщо не е по-розова. Кюн се намира в Холандия, когато немската бойна машина преминава границите и вече се стреми да установи контрол. След като вече няма къде да избяга, дамата решава, че е по-добре да не попада в ръцете на нацистите и се самоубива. Информацията за нейната кончина се съобщава в един от британските вестници. С това най-вероятно е имало малко повече радост от страна на Гестапо.
Поне това е официалната версия, но се твърди, че писателката е жива и е намерила един добър начин да свали вниманието от себе си. Все пак кой ще търси някого, за когото се разказва, че вече е умрял? Дамата продължава да твори, но остава в анонимност до 70-те години на миналия век, когато литературата ѝ достига до немските читатели. Разкриването на истината за един по-тъмен период на Германия, е обичайното място, където всеки един историк ще потърси специално внимание и като цяло можем да открием, че и до днес Европа продължава да сочи с пръст и да издава присъди.
По-забавното е, че докато нейните книги живеят собствен живот, малцина могат да разкажат нещо повече за живота ѝ, биографията е толкова оскъдна, че почти никой не може да я проследи и да знае къде и как е работила, с какво се е занимавала и как е оцелявала, криейки се пред погледа на всички. Известно е, че е родена през 1905 г. и през 1921 г. работи като актриса. Малко по-късно започва да се занимава и с писането на книги, които излизат само 10 години по-късно.
Първите издания се продават добре, носят слава и пари, издания като New York Times не спират да я описват като свежата сила на пазара, като човека, който иска да изпъкне над всички останали и дори я поставят редом до мъжете на тази епоха. Романът „Изкуствено-коприненото момиче“ ще разказва историята на млада жена, която се препитава в Берлин като проститутка, а от време на време краде, за да може да си плати входа за луксозния живот. Нейните мечти са да стигне до по-лъскавата сцена на кабаретата.
По същото време немският парламент посреща нацистите, а с тях идва и цензурата, наложена бързо и точно върху издания, които противоречат на новата идеология. Повечето издания на Кюн са конфискувани и изгорени, тя самата се превръща във вулгарна личност, стремяща се да отхвърли една от най-свещените мисии на немската жена – правото и да стане майка. Да не говорим, че мястото на независимата жена в Берлин е в някакво неизвестно пространство. Като жена, която не само създава малка революция на книжния пазар, но и никога не е харесвала новите управляващи, Кюн бързо намира друг начин да ядосва противника. Избира много красиви и оригинални обиди, с които да илюстрира положението в Германия.
Нарича ги идиоти в униформи, които не спират да крещят и да ходят като патоци навсякъде, сякаш светът е техен. Това може би е и единствената жена, която се опитва да съди Гестапо за загубата на средства. Явно още не е осъзнавала, че това няма да доведе до нищо добро, но когато тайната полиция пристига пред вратата ѝ, за да направи обиск на дома и след това да прибере всички ръкописи, придружени с пишещата машина, тя осъзнава в какво се е забъркала. Единственият изход е пътешествие до Холандия или Франция, където много други писатели вече са намерили своето място.
Томас Ман и Стефан Цвайг вече са намерили пристан и начин да заобиколят немската цензура. Ако преди срещата с властта, Кюн е мечтаела за равноправие и възможност да се даде шанс на жените да развият себе си като личност, то сега нейните дежурни теми са обвързани с критики към хората, които ще доведат страната до следващия глобален конфликт. Използвайки суровата ирония и желанието да върне културно жеста на немската цензура, жената публикува „След полунощ“ през 1937 г.
Историята проследява живота на млада и красива жена, която се влюбва в своя братовчед, докато лелята се опитва да саботира връзката, информирайки полицията – протагонистът в този случай е нацисткия лидер Херман Гьоринг. Забавното тук е, че книгите ѝ се разхождат навсякъде из Европа, но рядко успяват да преминат немската граница. Родните читатели отдавна са изгубени като потенциални фенове, но това изобщо не я притеснява. Така или иначе други писатели в изгнание помагат за отпечатването на старите книги, като едно от първите ѝ издания ще се разпространи в нов тираж от близо 50 хиляди.
По това време едва 5% от немското общество ще успеят да се сдобият с нейна книга. Благодарение на това прикритие, новините за самоубийството вече се смятат за изключително достоверни. С нова самоличност и документи, писателката успява да премине немската граница и да се прибере у дома при роднините си в Кьолн. За създаването на всичко това е необходим по-сериозен контакт с медиите и една изключително глупава немска бюрокрация. Именно с тяхна помощ е повече от ясно, че дамата не само може да продължи да работи, но и често да минава между двете страни с помощта на ново име – Шарлот Тралоу. Историята за тези разходки могат да се открият в книгата „Фердинанд, човекът с добро сърце“. Същата е написана през 1950 г. и историята ни запознава с войник, който успява да избяга от лагер и да се крие по време на цялата война.
По това време всичко се променя и жените вече изискват своето на масата, която някога е била една цветна и дори невъзможна политическа въртележка. Единствено разказвачът в историята ще иска да се върне обратно към нормалния живот, към свободата и онова усещане за безкрайност, което някогашната Германия е имала. За разлика от всички останали, Фердинанд не вижда победата над нацистите, а само още повече политически игри и промени, които няма да се променят по никакъв начин. Авторката разказва историята на онези хора, които не само не са имали избор, но и са избягвали по всякакъв начин да бъдат обвързани в тази игра. Идеологията ѝ не успява да живее много дълго.
Студената война започва непосредствено след това и дава началото на новите кошмари. Авторката преживява още много трусове, но продължава да пише, нейните романи понякога излизат с псевдоними. Жената никога повече не напуска Кьолн и остава там до самия край – 1982 г. Нейният литературен успех идва някъде в средата на 70-те години, когато книгите ѝ започват да се превеждат на немски – най-накрая. За европейския и английски пазар, повечето се появяват около началото на новото хилядолетие. Самата авторка признава и още нещо – едва в последния етап от живота си ще може да пише свободно на немски, а това се оказва много голяма лична победа – с това добавяме и наличието на добре познатите
