32 години в робство – писмото на един свободен роб до неговия господар
Историята на САЩ е известна на мнозина. Британска Америка се възползва от робството и към края на XVIII век не се говори за особена свобода. През следващия век ще се усети слаб полъх на свобода, но това не означава, че трафикът на хора няма да продължи особено към южните щати. Хората от север не искали да губят пари и често продавали своите роби и според една черна статистика се оказва, че повече от милион души стават собственост на други, сменяйки адресната си регистрация.
И така популацията там достига повече от 4 милиона души, преди да дойде време за единствената война водена на американска територия и последвалото освобождение. Както се досещате, САЩ е провеждала една интересна форма на геноцид, но след това обича да напомня, че нейните синове са свободни и смели. В средата на XIX век американците се сбогуват с влиянието на английската корона и много роби успяват да доживеят до своята свобода. Архивите пазят едно доста интересно писмо от този период, написано от роб до своя бивш господар. Джордън Андерсън решил да отговори на своя бивш господар и съвсем леко е намекнал, че преди това трябва да получи заплата за последните 32 години труд като доказателство за добрите намерения. Ето какво пише вече свободният Андерсън. Забележете, че той е един от малкото, които са можели да пишат.
„Дейтън, Охайо, 7-и август, 1865 г.
До моят стар господар, полковник П.Х. Андерсън, Голяма пролет, Тенеси
Сър, получих писмото Ви и се радвам, че не сте забравили Джордан и искате да се върна и да работя и живея при вас, обещавайки ми по-добри възможности от всички други места, където мога да потърся работа. Винаги ми е било трудно да работя с вас. Очаквах янките да са ви обесили преди много време за укриването на бунтовниците в дома ви. Предполагам, че никога не се чували как отидохте при полковник Мартин, за да убиете изоставен войник от съюзническата армия в неговата конюшна. Стреляхте два пъти по мен, преди да ви напусна и въпреки това не желаех да чувам, че страдате и се радвам, че сте все още жив. Би ми било приятно да се върне обратно в добрия мил стар дом, за да се видя с Мис Мери, Мис Марта и Алън, Ещер, Грийн и Лий. Изпратете моята любов на всички тях и им кажете, че се надявам да се срещнем в един нов и по-добър свят. Имах желание да ви посетя, когато работих в болницата в Нешвил, но един от съседите ме посъветва да не идвам, защото Хенри искал да ме застреля на място при първа възможност.
Бих искал да разбера какъв шанс и възможност ми предлагате. В момента съм добре заплатен – печеля по 25 долара на месец, дрехите и разходите ми са покрити от работодателя. Имам удобен дом за мен и Манди – съседите я наричат Мис Андерсън. Децата ми, Мили Джейн и Грънди, ходят на училище и също са щастливи. Според един от преподавателите, Грънди може да стане проповедник. Ходят и на съботно училище, а Манди не пропуска нито една възможност да посети църквата, когато може. Към нас се отнасят мило, но понякога чувам как казват, че сме били роби в Тенеси. Децата се обиждат и засягат, но им напомням, че няма нищо срамно да бъдеш роб и да принадлежи на полковник Андерсън. Много тъмнокожи биха се гордели, както и аз се гордеех да ви наричам мой господар. Сега предлагам да напишете каква заплата ще ми давате, за да мога да преценя какви са плюсовете и минусите да стоя тук и какви биха били при евентуалното ми завръщане.
Следите, които остават от камшика
Снимка: By Mathew Brady – File:Scourged back by McPherson & Oliver, 1863.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71185842
Относно свободата, която ми предлагате, разполагам с документи от 1864 г. предоставени ми от генералния департамент в Нашвил. Манди казва, че ще се страхува да се върне обратно без гаранция и доказателство, че сте честен в намеренията си и ще се отнасяте към нас по-мило. В знак на вашата честност и добра воля ще поискаме да ни изпратите заплатите за времето, в което работихме за вас. Това ще ни позволи да забравим старите разправии и ще изградим нови отношения върху основите на приятелството и справедливостта в близкото бъдеще. Служих ви вярно в продължение на 32 години. Манди беше ваш роб около 20 години. Смятам, че заплата от 25 долара на месец за мен и 2 долара на седмица за Манди ще помогнат за разчистването на сметките. Точната сума е 11 680 долара. Ще ви помоля да добавите и лихва за парите, които удържахте за дрехи, посещения от лекар (няколко пъти за мой преглед и един път за вадене на зъб на Манди). Оставям вие да прецените какво наистина трябва да отделите в тази сума. Моля изпратете парите с Адам Експрес в полза на В. Уинтърс в Дейтън, Охайо. Ако не успеете да заплатите за нашия верен труд в миналото, няма да ни остане много вяра за обещанията ви в бъдеще. Вярваме, че добрия Бог е отворил очите ви за всички ваши грешки и тези на предците ви. Същите се стовариха върху мен и моите предци. Всяка събота вечер получавам парите си, но в Тенеси нямаше ден за заплащане, негрите имаха точно толкова, колкото получаваха конете и кравите.
Докато отговаряте на това писмо ще помоля да ми отговорите и на още един въпрос: ще има ли безопасност за Мили и Джейн, които вече пораснаха и се превърнаха в красиви момичета? Спомняте си какъв живот имаха Матилда и Катерин. Предпочитам да остана тук и да умра от глад и ще умра, ако се стигне до там, отколкото да позволя на моите момичета да се превърнат в обект за гавра и насилие, проявено от младите господари. Може ли да отговорите дали има някакви училища за цветнокожи деца във вашия квартал. Голяма мечта ми е да дам образование на децата си, както и някои допълнителни добродетели.
P.S.: Поздравете Джордж Картър и му благодарете от мое име, че успя да ви вземе пистолета, когато започнахте да стреляте по мен.
Ваш стар слуга, Джордън Андерсън.“
