Според неотдавнашен научен труд животните трябва да имат право на глас.
„Идеята, че животните трябва да имат право на глас, звучи абсурдно“, започва статията, която точно обобщава мислите на повечето хора, когато прочетат това заглавие. Но авторът Йоан-Раду Мотоарка твърди, че може би си заслужава да ѝ се обърне внимание.
Дебатите около „личността“ на някои животни се водят от много години. Скоро испанска лагуна получи статут на личност и вече може да съди замърсителите си. Така че защо същата защита да не може да се предостави и на хипопотамите на Пабло Ескобар, например.
Предоставянето на избирателни права на животните може да се счита за естествено продължение на този разговор. Мотоарка уточнява, че не става дума животните да се редят пред урните, а по-скоро да имат „назначени представители, които гласуват от тяхно име“. Вече има прецедент за подобно нещо: Някои правителства разрешават на представители да отстояват законните права на животните, а отделни животни са били посочвани и като ищци във федерални съдебни дела в САЩ.
През 2018 г. например Фондът за правна защита на животните подаде иск от името на 8-годишен кон на име Джъстис, като искаше да му бъдат възстановени медицинските разходи и да получи обезщетение от неговата собственичка Гуендълин Верчер, която преди това се беше признала за виновна за престъпното му неглижиране. А има и известното дело Тиликум срещу парковете Sea World, заведено от името на косатка, която стана известна, след като разобличаващият документален филм „Черна риба“ хвърли светлина върху агресивните практика за отглеждане на този вид животни в плен.
По подобен начин, твърди Мотоарка, животните биха могли и да гласуват, чрез пълномощник. Но преди да седнете с домашната си котка на по ракия, за да бистрите политиката, трябва да знаете, че авторът предлага гласуването на животните да се ограничи до въпроси, които пряко ги засягат.
„Пълномощниците на животните няма да гласуват за реформа на вънпната политика или регулирането на ценните книжа, но биха могли да гласуват по въпроси като задължителния размер на клетките за пилета в индустриалните ферми“, пише в труда.
В основата на тази леко фарсова дискусия стои обаче сериозен въпрос: принципът на „всички засегнати интереси“, който гласи, че всеки, който е засегнат от решенията на едно правителство, трябва да има право да участва в политическия процес.
Макар и да е немислимо за мнозина в съвременния свят, аргументите за ограничаване на избирателните права единствено до белите мъже земевладелци някога са звучали разумно, дори очевидно за много хора. Мотоарка твърди, че участието на животни в нашата демокрация „е естествено продължение на най-добрите ни теории относно конституцията на демократичната общност“.
В документа се изтъква, че липсата на физическа или умствена компетентност за гласуване от страна на тези същества не трябва да бъде пречка; хората с физически увреждания не са лишени от право на глас, така че подобни улеснения могат да се прилагат и към животните. Що се отнася до въпроса за компетентността, авторът обяснява как той много бързо навлиза в сложна територия и че всеки „тест“ за политическа компетентност рискува „несправедливо отношение“ към други групи, като например възрастни с интелектуални затруднения, които следва да запазят правото си на глас.
* * *
Ясно е, че цялата материя е много сложна. Мотоарка не стига дотам да посочи кои животни могат да бъдат обхванати от предложената система за гласуване, а всичко това ще изисква продължителни правни спорове.
Бъдете сигурни, че никой няма да поиска от вас да подадете гласа за Шаро и Балкан заедно със своя на президентските избори. Но в една година, в която почти сигурно ще има големи политически сътресения от двете страни на Атлантическия океан, този анализ със сигурност ни представя някои интригуващи аргументи, които трябва да се разгледат.
В крайна сметка Мотоарка казва, че „няма начин да се докаже по задоволителен начин, че разширяването на избирателното право за животните би довело до по-лоши изборни резултати от сега“.