Японският канибализъм през Втората Световна война
На война всичко е позволено, никой не се съди, особено ако е победител. Участието на Япония може спокойно да се използва за филм на ужасите. С изненада откриваме, че войниците обикаляли с цял харем жени, извършвали най-различни експерименти с хора, а най-страшното е, че към това можем да добавим и консумация на човешко месо. Някои интересни записи споделят, че повечето японски войници са прибягнали до тази практика, защото гладували, но други разказват малко по-различна версия. Тошио Тоно е един от медицинските студенти, които водят американски военнопленници към патологията.
Самият той през 2015 г. ще признае, че тях ги е очаквало мъчение, но никога не е подозирал, че е точно това мъчение. Двамата заловени са пилоти от бомбардировач В-29 и за жалост не успяват да избягат. По пътя към болницата, американците най-вероятно са очаквали да получат някаква медицинска помощ. Докато са на болничното легло, същите участват в редица човешки експерименти, а Тошио бил натоварен със задачата на централен наблюдател. По-късно редица лекари ще признаят пред военен трибунал, че са провеждали всякакви експерименти, включително и инжектирането на морска вода.
Премахват се различни органи, за да може да се наблюдава как ще реагира системата. Като студент по медицина, Тоно получавал тежката задача да мие кръвта от плода и да подготвя операционната. За него нито един експеримент не е в полза на науката и нарушава пряко всяка етика. Основната идея на лекарите е да причинят по-жестока смърт на затворниците. Най-страшното обаче предстои – канибализмът. Редица адвокати твърдят, че има един документиран случай и още много, за които няма доказателства. Архивите доказват, че един затворник е бил разчленен и готвен за японски офицери. Войниците често се хранили с човешко месо през Втората Световна война.
Защитата им, че са гладували също не е особено вярна, защото хранителни запаси до голяма степен били напълно налични. След войната много освободени американци се опитват да докажат именно това, а към тях се присъединяват и някои японски войници, които дълго след войната не можели да забравят видяното. Кензо Окузаки е един от хората, които ще повдигнат темата. Окузаки прекарва 10 години в затвора за убийство през 50-те години на миналия век, а малко след това е задържан отново, защото замеря император Хирохито с червена боя, а след това крещи на неизвестен свой боен другар да стреля. След това се предава на властите. Веднъж изправен на съд, обвиняемият се оказва обвинител.
Именно той многократно ще заяви, че вината за всички престъпления е на императора. Макар и да е обвинен на още година и десет месеца, японецът задава въпроси, които трудно биха могли да бъдат забравени или подминати с лека ръка. През 80-те години на миналия век, Окузаки се оказва един от последните хора, които все още се борят за истината. Той е ветеран от 36-та Инженерна дивизия и служи в Нова Гвинея през 1943 г. Неговите бойни другари завземат села, но в последствие са принудени да се оттеглят в непознатата джунгла. Окузаки е пленен през 1944 г. и е само един от шестимата оцелели. Прекарва остатъка от войната в австралийски затвор, преди да се върне в Япония.
Практиките на някои японски офицери не могат да бъдат забравени и той самият прекарва времето си в преследване на същите тези хора в страната. Много пъти неговите разговори завършват и с насилие. Обвинението му е особено сериозно, той разказва, че в японската армия често убивала невинни хора, за да може да ги консумира. В някои случаи Окузаки разказва, че войниците се хранили с местните жители в селата, но за изненада, хората в Нова Гвинея можели да бягат бързо и трудно се залавяли. Австралийските войници били много по-лесни за примамване и очевидно вкусни, но в последствие японците започнали да преследват дезертьорите, както и онези, както и депресираните войници. 10-те години затвор идват при опит да убие един от канибалите, но вместо това прострелва сина му.
Много е трудно да се повярва на един човек, който показва своята маниакалност по най-различни начини, но почти половин век по-късно ще се появят и други хора, които да потвърдят думите на ветерана. Тошияки Танака признава, че е разглеждал документите за практикувано човекоядство по време на глобалния конфликт. Танака се ражда много след Втората Световна война, но като учител по история, същият решава да запознае младите с този момент от историята на страната и никога да не пази тайна за престъпленията, които някога народът му е извършвал.
През 1992 г. именно той ще публикува и 100 случая на канибализъм в Нова Гвинея, които до този момент не са били известни на никого. Танака доказва с документите, че това е било по-скоро удоволствие, отколкото от нужда за оцеляване. Съществуват и случаи, в които войниците гладуват, но в други нарежданията идвали директно от офицерите – така трябвало да усетят вкуса на победата. Показания дава и един пакистански ефрейтор, който се укривал дълго време в Нова Гвинея.
Той разказвал с особена точност как всеки ден менюто на японците включвало и човешко месо, а често и някой затворник бил застрелван и консумиран. Индийски затворник споделя, че всеки ден пред лагера идвали офицери, избирали един човек, убивали го пред останалите и пак пред тях започвали да го разчленяват за следващото обедно меню. В един период японците решават да съберат два лагера на едно място и така първите пътуват около 100 километра до следващата локация. Мнозина вярвали, че поне са свършили и грозните практики.
Били необходими няколко дни и отново консумацията продължила. Когато японците започнали да отстъпват, един от австралийските войници ще опише, че от приятелите си е намерил само части, като едно от телата останало само с пощадени ръце. Обвинители като д-р Хаджиме Айнода имали за цел да открият всички подробности и за още един отряд – така нареченият „Сузуки“, разпределен във Филипините. През 1945 г. на тях се пада задачата да се борят с местните и американската съпротива. Преди да бъдат отблъснати, японците все пак имали някакви хранителни запаси. Когато останали без тях, войниците започнали да нападат близките села.
Голяма част от войниците умират от малария, а и климатът не им прощавал. Горенето на калории ставало, обезводняването и изчерпването на протеините в тялото е още едно главоболие. Айнода смята, че тогава се е прибягнало до канибализъм. Месото на убити войници, на починали от болести и дори на екзекутирани, не можело да остане просто така. Рикими Ямато ще потвърди версията и ще признае, че човешкото месо е присъствало за вечеря. Често го готвили със зеленчуци, а обикновено патрулите го доставяли. Американският лейтенант Алехандро Сейл успява да залови японският отряд и открива в лагера различни човешки кости, включително черепи.
Изкусната дисекция само показва, че войниците много добре са знаели какво да направят в този момент. Най-страшното за разследващите през следващите десетилетия е фактът, че официалните версии често оневинявали онези, които прибягвали до това средство. Не всички предпочитали да се хранят с човешко месо. Хиро Ононда е прекарал 3 години в джунглата на Филипините, комсумирайки единствено и само банани и кокоси, понякога успявал да открадне и малко ориз от кравите. Съюзниците успели да заловят и войници, които бягали от отрядите-канибали.
Освен за вкуса на победата, войници признават пред военния трибунал, че са се хранили с противника, поради простата причина, че изпитвали някакъв невиждан гняв и искали да оставят сериозна следа. Осъдени като майор Матабо Суе си спомня, че фронтът го е превърнал в същество, което го отдалечава значително от човешката природа, но дори за него консумирането на хора се оказало особено тежко. Когато американски самолет се разбира на японския остров Бонин, само един член от екипажа успява да избяга. Неговото име е Джордж Буш.
Той е единственият, който има шанс да се върне обратно в САЩ с помощта на американска подводница. Останалите членове нямали този късмет. Всички заловени били измъчвани, мушкани с мечове и на финала обезглавени, някои от тях също са станали част от менюто на японците. Идеята се зародила на някогашния генерал Йошио Тачибана. Самият генерал предпочитал да се храни с човешки черен дроб и бамбук. Тачибана вярвал, че точно това ястие е полезно за здравето. А всичко започнало от вярването, че изяждането на врага дава и неговите сили. Не е ясно колко наистина са жертвите, но около 50-60 години Япония се опитва да скрие този факт.
