Японската акушерка-демон, която уби 100 новородени и промени законите на страната

Има една професия, която винаги ще се извисява над всички други – това е лекарят. Разбира се, говорим за онези хора, които са близо до науката и все пак са прекарали някакво време в изучаване на човешката природата. Те са героите на новото време и най-вероятно винаги ще бъдат, защото вместо да носят смърт, както почти всичко около нас, именно те се борят за човешкия живот, без значение колко точно обиди получават по време на своята работа. За съжаление не всички са толкова отдадени на идеята да помагат и понякога откриваме отклонения, които остават в историята и за първи път започва да се говори за охрана на болница.

Запознайте се с Миюки Ишикава – акушерката-демон, която най-вероятно ще бъде и един от най-профилираните и жестоки серийни убийци. В своя активен период, тя е помогнала за убиването на повече от 100 новородени. За първи път излиза на бял свят през 1948 г. и Япония може да разбере какво се е случвало в родилния дом. При нейното задържане, официалната цифра кара хората в съдебната зала да останат без думи. В историята на Япония, това ще е един от най-жестоките случаи.

И до днес най-вероятно никой не е успял да я надмине и се надяваме този черен рекорд да остане завинаги непроменен и никога да няма хора, които да се опитват да го променят. Един от най-важните въпроси тук е: защо? Какво кара една акушерка да убива деца, при това новородени? Миюки има разумно обяснение, повечето деца са били от бедни семейства, които не можели, поне по нейна преценка, да се грижат за тях и бюджетът им ще бъде сериозно застрашен от едно дете. Истината обаче е малко по-различна.

Тя се ражда през 1897 г. в Кунитоми и е дете на заможни родители. Историците вярват, че преди 1945 г. само богатите семейства можели да изпращат децата си в университет. Именно по тази причина и Ишикава успява да вземе диплома, като същата идва с една доста солена цена. След дипломирането си, Ишикава намира работа в родилно отделение, а семейството успява бързо да ѝ намери съпруг – Такеши. Макар и двамата да заживяват щастливо, никога не успяват да имат деца. Това нещастие до някаква степен се отразява на отношенията им, но в последствие ще открием, че дамата се издига до директор на болницата.

По това време, работата и като акушерка било безупречно, нито един човек не можел да се оплаче от нея, тя била не просто най-добрата, тя била и най-търсената за даването на основните грижи на своите пациенти. Всичко вървяло почти прекрасно, докато не идва войната и не започват да се предлагат най-различни ограничения, както на храна, така и на медикаменти. Настъпва и сериозният японски глад, който със сигурност ще направи цялата ситуация още по-жестока. Вражеските ВВС започват да засягат все по-често железниците и с това доставките също започват да закъсняват.

Понякога хората търсят с часове, за да открият най-елементарна купа с ориз, а друг път дори това се смята за един особен лукс. Гладът кара някои от майките да изоставят своите деца в болницата и никога повече да не ги търсят. Мнозина дори ги изхвърлят на улицата и чакат да умрат. Дори болницата най-накрая няма какво да предложи и не открива никакъв начин да се справи с изоставените деца, директорката започва да изпълнява ролята на палач. Оказва се, че Миюки не е единствената, която се отдава на тази практика.

През 30-те г. на миналия век ще открием, че има хора в Итабаши, които практикуват същата дейност и избиват около 40 сирака. Някои са с присъди, други успяват да избягат. По това време директорката вече няма никакви ресурси. Персоналът също разбира какво прави директорката и как редуцира броя на новородени, някой предлага да се сезира властта. Среща се отказ, а и ако тези убийства не се извършват, лечебното заведение ще остане без храна за другите, както и без място. Преди да приключи детското клане, около 103 новородени са убити. Знаете ли кога най-накрая е задържана? В един момент Миюки започнала да взима и премии за извършването на убийства. В историята няма да откриете подобен прецедент, а и да не говорим ,че Ишикава изобщо не е била скромна, напротив – искала доста сериозни суми за извършването на убийство.

Средствата започнали да свършват, следователно дамата искала парите от семействата, за да може поне да им спести бъдещите главоболия. Още по-вулгарното е, че някои семейства заплащат сумата, сякаш всички са съгласни с извършването на убийството. Бързо се намерил и лекар, който да фалшифицира смъртния акт и да пише, че децата са починали при усложнения по време на раждането. Цялата схема остава перфектна и работеща до 1948 г., тогава полицейски патрул е открил 5 детски трупчета, изхвърлени в боклука. Аутопсията показва, че нито едно от тях не е умряло от естествена смърт.

В съда обаче директорката ще има още един много специален коз, тя няма да се признае за виновна. Вината е на родителите, които са изоставили своите деца и тя е трябвало да избира кои да оцеляват. Още по-странното е, че обществото на Япония също е съгласно с нея. Вместо доживотна присъда, директорката получава само 8 години. Нейният съпруг е осъден на 4 години в затвора, описват я като жена, която е трябвало да извършва убийства по нежелание, но въпреки това са се случвали. Тук обаче ще открием, че има и нещо положително. Скандалът около родилното отделение принуждава Япония официално да легализира абортите, които преди това не са били възможни.

Това решило и един проблем за нежеланата бременност. На 13 юли 1948 г. се въвежда така наречения закон за защита на майката, като се предоставя правото да се извърши тази операция по икономически причини. Никой няма право по никакъв начин да оспорва или да повдига въпрос по темата. Следователно от едното зло идва нещо добро, макар и с цената на много животи.

Интересно е, че Япония успява да вземе поука от тези случаи и бързо решава някои от основните проблеми, които най-вероятно щяха да продължат същата черна практика, просто в друга болница и с много по-тайни методи. Що се отнася до Ишикава, никой не знае какво се случва след нейното освобождаване. Тя не заема поста на медицински работник и изчезва от полезрението на медии и власти. Неофициалният брой убити е 169, но за тях няма доказателства.