Теорията на счупения прозорец – как Ню Йорк намали престъпленията за година с 2/3
Историята на счупения прозорец е може би една от най-брилянтните, които човечеството е откривало. Идеята е изключително елементарна, когато се намираме в среда, която предразполага към престъпления, шансовете да се включим, стават още по-големи. Нарича се „Теория на счупения прозорец“, поради простата причина, че когато един човек види счупен прозорец на сграда, спокойно би взел камък, за да счупи и съседния прозорец.
Теорията за първи път се представя през 1982 г. от социолозите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Мнозина ги смятат за луди и дори абсурдни научната среда, но най-добрата новина е, че през 90-те години Уилям Братън и кмета Руди Джулиани, решават да тестват теорията. Тяхната цел е метрото в Ню Йорк, което много години наред е извор на хулиганство и дребни престъпления, а сега изглежда, че ситуацията е на път да се промени. Ето какво се случва.
Историята започва някъде през 90-те години, освен сериозно намаляване на престъпността, въпросният инструмент работи изключително добре, но критиците продължават да недоволстват в началото на 2000 г. През 2016 г. на среща с Джордж Келинг в университета Принстън, мнозина изразяват недоволството си, но когато Келинг получава думата, историята се променя много бързо. Ученият иска да разбере дали има хора, които са чели статия в Atlantic Monthly. Малцина дори са я чували.
А теорията им е напълно елементарна! Ако полицията започне да работи и да се фокусира върху дребните престъпления като публично пиене, непристойно поведение, рисуването на графити в метрото, гратисчиите, които пътуват без билет и още много други, шансовете да се развият много по-сериозни престъпления, остава в миналото.
При стартирането на тази техника и следенето на полицията, престъпленията намаляват, но докато мнозина приемат идеята като брилянтна, критиците са на мнение, че така полицията се фокусира само върху възможно най-ниската прослойка на обществото и точно това не е положително за никого. Критиката е насочена и към друго – елиминирането на бедността, расизма и безработицата, могат да бъдат по-ефективни от „Теорията на счупения прозорец“.
Килинг, обратно в залата през 2016 г., трябва да отговаря на своите критици, които са сигурни, че тази теория е насочена изцяло към бедните и онеправданите. Статистиката показва нещо малко по-различно. Теорията работи най-много именно за тях, защото с помощта на малко повече обществен ред и по-малко престъпления, малцинствата получават добър шанс да тръгнат напред и да повишат своя статус.
И Келинг вижда точно това, особено след като метрото на Ню Йорк се превръща в една от най-грозните апокалиптични теми. По думите на авторите, достатъчно е да гледате филма „Coming to America“ и ще разберете как Холивуд вижда градското метро на Ню Йорк. Престъпленията са в най-високо ниво, колите се покриват с графити и се тъпчат с мръсотия, докато хората често трябва да залагат живота си, за да могат да се движат от една точка до друга точка. През 1979 г. системата записва около 250 престъпления на седмица или 13 000 на година.
През 1984 г. Бернард Гьоц си закупува оръжие, докато се вози в метрото, защото само 3 години по-рано е била ограбена именно там. При следващото нападение, тя вади оръжието си и застрелва 4-ма цветнокожи тийнейджъри. Логично е, че на всички им е писнало от напрежението в града и този случай ще накара жителите да подкрепят действията на пострадалата. В средата на 80-те години, метрото получава сериозни приходи, за да започне да чисти метрото.
Програмата стартира през 1984 г. и в рамките на 5 години ще започнат да изчезват всички графити – точно те са описвани като един от най-големите проблеми. Общината започва да ги премахва, докато Бил Братън е един от първите, които започват да тестват въпросната теория. След като се провежда серия от изследвания на возещите се в метрото, Братън заявява, че ще започне много по-сериозен и стриктен контрол. С премахването на гратисчиите в метрото, той създава една малка армия от полицаи, която ги сваля от мотрисите и започва да налага глоби, както и да задържа хора, които вече са издирвани за други провинения.
Повече от 170 хиляди гратисчии са били заловени в рамките на един ден. Наричат ги скачачи, защото прескачат бариерите в метрото и не плащат нищо. 1 от 7 души е арестуван за това действие, а след това се завежда дело. Всеки 20 човек носи оръжие без разрешително, следователно има още по-сериозна причина за действие.
Какъв е резултатът? Престъпленията падат от 15 000 през 1990 г. до едва 5000 през 1996 г. Най-странното е, че полицаите в Ню Йорк знаят, че тази система работи, учените в университетите дори могат да извадят резултатите и да ги покажат, но някъде по тази линия идват и либералите, които смятат, че освен намаляването на престъпността, трябва да се инвестират редица други елементи, които да позволят на най-бедните да имат отворен път към по-добър живот.
А какво се оказва? Когато най-бедните могат да се возят спокойно в метрото, защото не могат да си извикат такси, за да отидат на работа, то шансовете да има престъпления, значително се редуцират, но това не е достатъчно, поне за критиците. Теорията се изоставя в началото на новото хилядолетие, като по някакъв начин се търсят други решения, но виждаме и фактите, когато нещо работи, резултатите не закъсняват.
