Системата на Путин – безсмъртната империя, която не дава втори живот
Григори Явлински е човек, който преди близо 10 години решава да ни запознае с тайната система на Владимир Путин. Книгата среща много сериозни критики, но по някакви неведоми пътища успява да стигне до руските читатели и да се предлага свободно на пазара. Интересното е, че Явлински продължава да е на мнение, че руският президент очевидно няма желание да променя нищо, дори и след като походът на Пригожин беше един много сериозен удар под кръста. В настоящия момент ще открием, че авторът, колкото и критичен да бъде, сякаш е успял да открие правилната закономерност в живота на средния руснак.
Руската политическа система е дала индикации за развитие на всички симптоми в сферата на анти-движенията, включващи ретрограден авторатиризъм и различни последствия от дългото управление, някои могат да изненадат със замръзнало икономическо развитие, изтичане на интелект и капитал, загуба на ценни ресурси, буржоазна корупция и потискаща атмосфера, попълнена с ксенофобска пропаганда. Най-вероятно се изпуска нещо от цялата страна, но както самият Сергей Лебедов казва, няма място за радост в Москва, а най-вероятно и в никоя друга точка на Русия.
Явлински все пак се надява, че системата ще се промени и ще изкорени старите съветски методи, които сега се заменят с по-болна икономическа система, маскирана като капитализъм, но реално оставяйки всички стари порочни практики и арбитражното централизирано планиране. Явлински не се изненадва и от факта, че цялата икономика на страната и опорочения частен сектор, се занимават предимно с износ на природни ресурси, но същевременно, капитализмът не може да се развие, защото винаги има поне един външен кадър, назначен от правителството, за да разпределя благата към по-високите постове.
Правителството има най-различни механизми, за да успява да вади допълнителни приходи и да разпределя ресурсите, упражнявайки директен контрол. Автократният модел е единственото политическо решение, което се ражда малко след падането на комунизма.
През 90-те години и следващото десетилетие на 2000 г. ще открием, че това е зрялата автокрация, която генерира силата на върховния лидер и позволява да командва всички зони на правителството и да преразпределя привилегиите на различните нива. Явлински нарича това влияние – периферно.
Самата система не се променя и след като трябва да оперира на два фронта, никой не се стреми да модернизира или дори да се опита да навлезе на нови пазари, доставяйки иновационни механизми, това е система, която започва да се уповава на ретроградна автокрация, вътрешна бюрокрация и използването на работници, които не се стремят да опознаят динамиката на пазара и частния сектор. Контролът, като метод, е взет директно от техниката за експортиране на петрол, газ и други ресурси в ерата на един много бързо развиващ се свят. И след като това е основна линия на износ, можем лесно да открием, че властите на върха не се опитват да развиват дребния бизнес, не искат да подпомагат или да повишават качеството му, това просто не е важно.
И още по-лошото е, че частният сектор започва да се принуждава да отделя ресурси, за да угоди на политическия лобизъм и да спонсорира различни политически програми. Бенефициент от всички тези операции ще е патронажа на автокрацията, системата се храни с огромна порция от вертикална дистрибуция на блага, започващи от националния лидер до по-ниските кръгове.
Без конкуренция, всеки дребен търговец разбира, че неговото оцеляване зависи изцяло от захранването на местните деребеи, конкуренцията просто не съществува. И ако на запад виждаме точно обратният стремеж, в който политиката не само не трябва, но и реално се изолира от бизнеса, тук никой не успява да излезе от порочния кръг.
Странното е, че пропагандата до някаква степен може да се забележи дори и в малкия бизнес. Постоянно се повтаря, че чуждата идеология трябва да се избягва, а освен това ще открием, че има твърде много външни агенти, следователно бизнесът трябва да колаборира с управлението, за да може да продължи своето съществуване. Отношенията с външния свят също са проблем, защото влизат в категорията на войната между доброто и злото, като „те представляват злото“, докато на родна територия остава само доброто. И след като няма иновация за търсенето на по-сериозно качество и конкуренция, всички предпочитат да захранват автократния режим и да съществуват.
Добрата новина е, че все пак има сектори, които не са опорочени толкова бързо и могат да наложат някакъв смисъл в цялата сбъркана система. Някои производители и по-малки компании имат право до известна степен да изнасят своята продукция и да се опитват да бъдат конкурентни на безмилостната китайска индустриална сила. Проблемът е, че когато икономиката и политиката са обвързани, този формат на управление оцелява малко по-дълго, отколкото се подозира, като на този етап можем да допускаме, че вече е на командно дишане.
Явлински продължава да вдъхва своята надежда на обществото и на бизнеса, обединени, двете сили могат спокойно да се изправят срещу политическата система и да изискват своето право на съществуване. До 2018 г. става ясно, че порочните практики успяват да се дефинират като водещи и затварят своите граници за външни фактори.
През последните три години става ясно, че отново има повече от същото. Икономиката се контролира от много тесен кръг хора, и индустрията продължава да е подчинена на властта, а най-интересното е, че точно тези хора са механизмът за оцеляване в дългосрочен план на Русия. И точно това елиминира шанса за промяна и независимост, а по оценка на експертите, животът на цялата система ще продължи между следващите 5 до 15 години.
Една основна промяна и идея е, че вече е наложен специален посткомунистически феномен, обвързан с националната идея. От време на време освежаване и хвърляне на прах в очите, показващ грижа за хората и стабилно развитие, което реално никога не е съществувало. Около 2010 г. се прокарва ксенофобията и патриотическата реторика. Достига се до там, че самият режим трябва да се разкрива като божествен и свещен.
Малко по-късно се изродява в традиционни ценности, разпределяйки силите между няколко центъра, но бетониращ управляващите поне за следващите няколко десетилетия. Подплатяването на цялата система се завършва с идеята за руската цивилизация, която за обикновения руснак се представя като нещо могъщо, докато за всеки един жител в Европа не е нещо по-различно от пиян шизофреник, който не може да се определи като нищо друго, освен фалшив герой, успял да зърне цивилизация поне за кратко.
Тихото приемане доведе до това, че частната собственост може скоро да изчезне или дори да се замени с нещо друго, още по-болно като идея. Бавно и сигурно Русия се стреми да върне своите антични имперски практики, върху чиято основа стоят старите съветски практики. Едно е ясно, за пореден път виждаме вечната битка на Русия с целия свят, който се опитва да я унищожи. Необходим е колективен страх, за да се постигне пълното капсулиране. И така се слага край на идеята за благосъстоянието на едно общество, докато има заплаха от външен колективен враг, то винаги хората ще бъдат инструмента за защита, а когато са инструмент, правото на нормален живот, щастие и правото на свободен труд, това са просто химери.
И кой беше глашатая на тази отрова? Кой трябваше да донесе командата? Това е работа на федералната телевизия, образованието, лоялните членове на патриотичната православна църква, както и различните лидери на други подобни движения. И заплахата се оркестрира още повече с помощта на постоянните опити за размахване на оръжие от страна на руската армия. След това започват заплахите и повишаването на напрежението с умишленото търсене на конфликти, които най-често се развиват с публичен дебат.
И тук ще се допълни цялата картина с внасянето на злото като европейски ценности – точно този елемент ще бъде повтарян многократно и от родни тролове, които дори не знаят какво представляват. Странно е, че още през 2016 г. руските медии вече търсиха закрилата от този вид зло, макар и масата от руски жители дори да не са имали възможност да се доближат до Европа, а какво да говорим за така наречените ценности.
На следващите избори през 2018 г. ще се открие, че цялата система работи изцяло в полза на един кандидат, останалите са пълнеж и никой не се интересува от тях. И стана ясно, че Путин се страхува от потенциалните кандидати, следователно си избира различни чучела, които да покажат, че няма много общо за кого ще се гласува, ако има някакъв потенциален и опасен кандидат, следващата стъпка е да се премахне или дори да избегне дебатите, превръщайки опозицията си за смях. Истината е, че когато една лъжа трябва да се скрие или представи като победа, медията трябва да работи с мотивирани лъжци. Точно това прави и Путин, закупува медиите и започва да контролира всичко, следователно дори и най-големият провал ще се представи за една грандиозна победа.
Разлагането на икономиката ясно подсказва, че през последните години един човек избира какви да са иновациите и какво да се разработва. Всичко това много ясно показва връщането на съветската ера, която така или иначе се налага от 2012 г. Всички отдели на правителството, всички икономически линии и дори сигурността, са дали своя ключ на един човек. Решенията вече не се взимат от хората, а от малцината, успели да спечелят сърцето на стареца, определящ себе си като радетел на руската цивилизация. Опозицията в парламента се оказва още една по-сериозна трагедия, особено след като бързо променя посоката си в послушник от храм, вместо в противник, търсещ по-доброто за своите избиратели.
И накрая става ясно, че няма развитие, особено след като се изискват кански мъки за постигането на такова. Външните сили влияят твърде много на всеки един ход и практически ощетяват онези, които искат да печелят повече. Външните медии, инвеститори и спонсори, те ще бъдат под строг контрол, унижение и нападение във всеки един момент. И примерите са повече от достатъчно, все пак нека не забравяме какво точно защитаваше Магнитски, преди да получи своята смъртна присъда.
И ако има критики от външния свят, те веднага ще бъдат използвани за бетонирането на великия първи. Великобритания многократно изрази своето недоволство от нападението на Сергей Скрипал и неговата дъщеря, но докато критиките бяха отворени към Русия, пропагандните канали вече правиха всичко възможно, за да представят това като още един опит за уронването на престижа им, който между другото никога не е съществувал.
И след като корабът потъва, външните сили имаха огромното желание да изоставят Путин и просто да чакат, напускайки кораба с последните спасителни лодки. Истината е, че Русия сама се прострелва и продължава да обвинява другите. И не случайно ще видим, че самият Явлински описва цялото правителство като един перфектен синдикат на мафията, в който има само един минус – ограничението на човешката природа.
С други думи, въпреки всички опити на Путин, смъртта продължава да е близо. Това отключва още един проблем, въпреки огромните желания за феодално господство, подчинените ще разберат много скоро, че всичко излиза извън контрол, особено след като политическата и икономическата система се разклатиха и се оказа, че послушният и инвестиращ запад има пълната свобода да се диверсифицира и да игнорира един от най-големите износители на ценни горива.
Единственият проблем е, че макар този крах да е близо, самата Русия ще трябва да се самоизяде и нанесе още щети върху обикновения руснак. Никой не може да каже и каква ще е следващата система, която ще замени тази, но най-очакваното в този момент ще подсказва до последно, че пак ще видим хибридна съветска система, техно-военна диктатура или друго извращение, което ще кара света да се чуди.
Промяната може да дойде, когато Русия започне да се занимава с образованието си и даде свобода на своите граждани, когато се възпитат политически-отговорни хора, стремящи се да подобряват страната си, а не да строят дворци и да облекчават нуждите си на Френската ривиера. Бъдещето може да изглежда обещаващо, но на този етап ще открием, че има твърде много променливи, за които никой не иска да мисли, особено в Русия.
