Руският математик, който мисли, че историята никога не се е случвала

Забелязали ли сте колко много Давид на Микеланджело прилича на древногръцките и римските статуи? А чудили ли сте се някога защо е така?

Може би това се дължи на нормални неща като фактът, че „хората понякога се вдъхновяват от миналото“ или че „древните статуи всъщност не изглеждат така, както ги виждаме днес“, но не се! Истината, ако вярвате на руския математик Анатолий Фоменко, е много по-мрачна.

„Виждате ли, истината“, казва Фоменко, „е, че древният свят никога не се е случвал.“

„Моля?“, чуваме ви да реагирате – или евентуално, ако сте един от по-редовните ни читатели, „о, добре, още една конспирация, на която ще да се присмеем“. Но предложената от Фоменко хронология на света е вероятно дори по-странна от Теорията за фантомното време , според която 300 години от история никога не са се случвали. Според руснака цялата история преди около 1600 г. е фалшифицирана.

Теорията – термин, който използваме тук доста свободно – се основава главно на статистика.

„Вземете книга за всеки исторически период, казва той, и ще откриете, че дори най-безпристрастните записи са изложени доста равномерно: повече страници, посветени на тази кралица или онова откритие; по-малко за еди-коя си династия или еди-кой си крал.“

Има сериозна причина за това – Чингис Хан, например, е направил много повече, докато е бил жив, отколкото някой друг случаен човек, и затова имаме повече какво да кажем за него. Но според Фоменко тези несъответствия не само ни казват колко интересна е била историческа личност или период от време – те разкриват и световен заговор, който се простира от векове!

„Десетки пъти в историята, казва той, виждаме модели като този – абсолютно същите модели. Сравнете, например, историята на Юдейското кралство от желязната епоха с Византийската империя: разбира се, казват ни, че двете епохи са се случили на повече от хилядолетие една от друга – но слейте куп императори в един, представете си, че Византийски империята се разпадна около 500 години по-рано, отколкото се твърди, и двете истории са абсолютно еднакви!“

Вместо да заключи от това наблюдение, че хората са предсказуем вид, обречен винаги да повтаря едни и същи грешки, докато в крайна сметка не предизвикаме собственото си изчезване, Фоменко заключава нещо много по-грандиозно.

Всичко, което се е случило преди около 1600 г., каза той, вероятно е просто някакво сливане и преразказ на същата малка колекция от събития. И така, всички уроци в училище за древни римляни или гърци са лъжи. Истории за египетските фараони – само това: истории – истинските фараони са живели заедно с Исак Нютон. Библията е нонсенс – според Фоменко Исус е роден в Крим през 1152 г. сл. Хр., което най-малкото повдига въпроса какво според него означава „сл. Хр.“

Ако смятате, че тези твърдения са малко пресилени, изчакайте да чуете какво казва Фоменко за Стария завет. Повечето големи исторически фигури всъщност са композити или нови версии на много по-късни хора, казва той – един забележителен пример е библейският цар Соломон. Според Фоменко цар Соломон всъщност е същият човек като Сюлейман Великолепни, десетият султан на Османската империя, който е управлявал между 1520 и 1566 г. Това означава, че да, Старият завет е по-нов от Новия завет и Исус очевидно е бил способен да помни неща от 400 години в бъдещето.

Но защо? Какъв е крайната цел? Е, според Фоменко цялата тази голяма лъжа се свежда до съюз между папата, Свещената Римска империя и руската династия Романови – целта, доста необяснима спрямо последния споменат, е да се скрие съществуването на могъща „Руска орда“.

Версията на Фоменко за историята гласи нещо като това как бихте си представили конспирацията за илюминатите, ако се разказва от гледна точка на самите илюминати: Руската орда е огромна и мощна империя, отговорна за изграждането на пирамидите и основаването на Рим; тя оглавява колонизацията на Америка и заема най-висшата власт в Европа. За съжаление обаче, явно се намира в такава специфична позиция, че, въпреки че въздействаха върху света по изключително забележими и дълготрайни начини и съществува сравнително от скоро като погледнем цялата история, Ордата може лесно да бъде прикрита от широката общественост. Което, разбира се, е единствената причина да не сме чували за нея.

Сега очевидно има няколко дупки в теорията на Фоменко – може би повече от няколко. Всъщност толкова много, че историкът Чарлз Халперин я нарича „толкова абсурдна, че не си струваше ценното време за научни изследвания, за да се опровергае“, добавяйки че „томове могат да бъдат написани, коригирайки всяка страница.“

От една страна, има въглеродно датиране. И дендрология. Както и купища доказателства за всякакви неща, които са съществували преди 1600 г. н. е. Фоменко обаче отхвърля традиционните техники за датиране като погрешни, но пък използва позорно фалшивата Торинска плащаница като доказателство за по-късното съществуване на Исус – с недоумение той казва, че плащаницата е абсолютно автентична, защото „радиовъглеродното й датиране… съвпада“ с датите, които той е изчислил.

Анатолий определя Рим, Йерусалим и Троя като един град, преразказан от различни хронисти. „Лингвистичните аргументи“, предложени в подкрепа на тази идея, „са безполезни“, казва Халперин, като посочва, че „славянски никога не се е писал отдясно наляво или без гласни. Думата „монгол“ не произлиза от гръцкото „megalion“, нито „Бату“ от руската „батя“ (баща). „Осман“ не е вариант на „атаман“, „Василий“ не означава „василевс“ и т.н. и т. н. до безкрай […] Удивително количество заключения на Фоменко и Носовски се основават изключително на некомпетентна лингвистика.“

Може би най-озадачаващото от всичко е фактът, че паралелната вселена на Фоменко е изненадващо популярна. В Русия поне – там са продадени повече от 1 милион копия от неговите седем (да, седем!) тома, а Халперин твърди, че около 30% от руснаците изпитват известна симпатия към идеите му.

Въпреки това Фоменко може и да е уважаван в академичните среди – но като математик, определено не като историк. Както Х. Г. ван Бюрен, почетен професор по астрономия в Университета в Утрехт, пише в рецензията си за работата на Фоменко: „единствената добра дума, която може да се каже, е, че съдържа огромно количество фактически исторически материал, дори и да е неправилно подреден, лошо написан и смесен с глупости, все пак има много полезни неща. Останалата част от книгата е абсолютно безполезна… Накратко: безполезна и подвеждаща книга.“