Развратната смърт на династията Медичи
На 24 юни 1729 г. из цяла Флоренция се разразява глъчка за празника на Свети Йоан Кръстител – най-важният религиозен фестивал в града. Както обикновено денят е изпълнен с пиене, танци и прочутото конно надбягване Палио по улиците на града.
На фона на веселията се прокрадва богата, затворена карета, окачена с позлатения символ на владетеля на Флоренция: шест кръга, разположени върху златен щит – гербът на Медичите. Извивайки се по улиците, любопитните граждани чуват тихо мърморене отвътре, сякаш някакво болно същество страда от бавна и мъчителна смърт. В един момент каретата спира, вратата се отваря и от мрачния интериор се появява напудрено лице, което обръща уморен поглед към недоумяващите зяпачи, надига се напред и повръща, от което голямата му перука потрепва. Това е Джан Гастоне Медичи – великият херцог на Тоскана. Осем години по-късно той ще умре, а заедно с него и някога благородната и могъща династия Медичите.
Джан Гастоне Медичи
Към края на живота си великият херцог рядко се появява в публичното пространство, защото предпочита уединението и удобствата на великолепната си резиденция, двореца Пити, отколкото бремето на управлението на Тоскана. Когато обаче се появява, както на празника през юни, болезненият му вид и често скверно поведение са шокиращи – окаяното му състояние отразява плачевното отслабване на Медичите, както и съдбата на Флоренция.
Въпреки че Джан Гастоне е последният велик херцог от династията, тя отдавна е в упадък в сравнение с предишното си величие. Като владетели на родното място на Ренесанса, семейството е сред най-големите поддръжници на гениалните художници и учени от епохата, включително Микеланджело и Леонардо да Винчи. Това не е изключение и за бащата и предшественика на Джан, Козимо III, който продължава семейната традиция да събира огромни количества изкуство, както и да покровителства талантите на града, включително известния скулптор Джовани Батиста Фоджини.
Управлението на Козимо обаче далеч не е изкусно и през неговия мандат се осъществяват голям брой строги закони, данъци и глоби. Много закони налагат по-сурово отношение към еврейското население – работата за или дори спането с евреин се наказва с тежка глоба или затвор. Проститутките дори може да получат камшика заради обслужване на евреин и това не е единствената санкция, с която са принудени да се справят. Разрешенията за работа на улицата са на цена от шест крони годишно, докато са необходими и безброй още допълнителни подкупи, за да се избегне тормоз от злото, нареченото Служба за обществена приличие. Смъртното наказание е почти ежедневна гледка във Флоренцията на Козимо като само за една година са извършени над 2000 екзекуции. Всичко от содомия до убийство се наказва с обезглавяване. Дори невинният акт на ухажване е криминализиран от владетеля като на мъжете им е забранено „да се подвизават по вратите и прозорците през нощта“ – уловените в коитус с жена, с която не би трябвало да са, се подлагат на изтезания в държавните подземия.
В контраст на този опит за налагане на морал, най-големият син на Козимо, Фердинандо, е изключително похотлив като интересите му са насочени предимно към млади момчета. Това, към което не са насочени, са държавните въпроси – включително създаването на наследник. През 1696 г. той се завръща от фестивал във Венеция с нова млада благородна любовница и венерически болести за ужас на съпругата му Виоланте. Много преди преждевременната смърт на първородния си син през 1713 г., Козимо решава, че ще трябва да търси другаде продължение на линията на Медичите.
За съжаление, другият му син изглежда дори по-малко вероятно да осигури наследник от мъртвия вече Фердинандо. Джан Гастоне не само не се интересува от жени, той е активно отблъснат от съпругата си Анна Мария Франциска, както и тя от него. След като са принудени да сключат брак на 2 юли 1697 г., двойката се мести в дома на Анна Мария в Бохемия, в малък град, наречен Райхщат, където младият принц изпада в пълна депресия и се оттегля. В по-късния си живот той изцяло обвинява сестра си Анна Мария Луиза, която е най-ентусиазираният подбудител на брака.
Анна Мария Луиза Медичи
Към 1737 г. един благороден чуждестранен посетител отбелязва, че тосканският херцог изглежда „в окаяно състояние“. Той не може да стане от леглото, има дълга брада, а чаршафите му са изключително мръсни. „Към този момент спалнята на херцога беше толкова мръсна и неприятна от постоянното му пребиваване в нея, че слугите я пълнеха всеки ден с пресни рози, за да прикрият вонята и да запазят сетивата на случайните посетители“.
На 10 юли същата година Джан Гастоне лежи болен и умиращ и след отчаяни молби на своите роднини, приема свещеник, който да чуе последната му изповед в опит да изкупи душата си преди края. Първите му думи към приора Ипоито Росели, местния флорентински свещеник, който идва при него, са: „Видите ли, всички трябва да умрем“. След това, няколко часа по-късно, последният от линията на Медичите умира.
