Пътят на оръжието

През 2005 г. Никълъс Кейдж изиграва една много интересна роля в киното. Филмът „Царят на войната“ разказва историята на украински бежанец, който в САЩ решава да се занимава с търговия на оръжие. Достатъчно е да изчака падането на Берлинската стена и всички врати са отворени. Героят във филма носи името Юри Орлов и е украинец с роднини в армията. След един момент започва да търгува с такива количества, че не е трудно да достигне най-високите кръгове. Една от последните реплики във филма е:

„Знаете ли кой ще наследи Земята? Оръжейните търговци. Защото всички други са заети да се избиват едни-други. Това е тайната на оцеляването. Никога не тръгвайте на война. Особено със себе си.“

Историята е много близка до реалната и не трябва да пропускаме фактите. Балканите се превръщат в територията, която получава едно смъртоносно завещание. Тонове оръжие, което трябва да се използва, ако евентуално възникне следващата световна война, като фронтът най-вероятно се очаква да бъде Европа. Веднъж след като едната страна официално капитулира, а бойният арсенал остава, но бързо има нужда от иновация, което означава бракуване на старото, като тук се заражда един особен проблем – никой не може да гарантира дали то се бракува или не.

Едно разследване на изданието VICE разказва историята на френски журналист, който успява да си купи бойна глава от България. Изненадани от резултата, журналистите от американското издание решават да разследват случая, като най-накрая дори достигат до човек, който се представя за пратеник на Осама Бин Ладен и който има намерение да закупи използвано ядрено гориво, за да произвежда мръсни бомби – практически тяхната сила не е като на атомна бомба, но пък е отново достатъчно мощна. Тяхното разследване можем да видим тук:

Историята на нелегалната търговия с оръжие има различен поглед, можем да открием много сериозни анализи от страна нa Организацията за защита на човешки права. През 90-те години те наблюдават някои интересни тенденции. Анализите им посочват, че през 1992 г. ще открием оръжие на стойност от приблизително 800 милиона долара. Разбира се, поръчители и желаещи да го закупят са страни като Ирак и Либия, които обаче не могат да осъществят сделката след налагането на ембарго от ОН.

По време на Студената война, страната се смята за един от основните износители на оръжие, както и водеща фигура в производството. При писането на техния материал, който датира от 1999 г. и показва подобряване на условията, особено след като опитите за влизане в НАТО започват да се засилват. Интересен факт е, че един от търговците на оръжие – Хосе Салданха, който по това време избира България за търговия ще сподели следното:

„Те изобщо не се интересуват за наложено ембарго и ще продадат всичко на всеки.“

Някои експерти ще споделят по-късно пред различни издания, че в рамките на няколко месеца се извършва търговия с Ирак на суми между 15 милиона долара, докато Либия и Югославия закупуват оръжие на стойност от 100 милиона долара. Марк Фурмън по-късно ще съобщи, че кораб с оръжие е бил задържан в Хърватска, след като е получен анонимен сигнал за съдържанието му. Дестинацията на съдържанието е била предназначена за Боливия, като в това отношение гранична полиция установява, че пътният лист е написан с толкова грешки, че е трудно да се открие кой наистина е поръчителят.

Съдържанието на кораба е брандирано като „техническо оборудване“. По същото време Боливия е подписала стандарта на НАТО за оръжие.

Това не е единственият случай, впрочем ще открием, че 90-те години са златни за търговията на нелегално оръжие. Според някои архиви оръжие се появява в Йемен, Перу, Еквадор, муниции и други помощни материали могат да бъдат открити в Судан. Не е трудно да открием, че почти всяка една разклатена държава получава необходимите ресурси. В хода на търговията става ясно, че някои британски търговци признават, че са пренасяли малки количества до Йемен, като тяхната гражданска война избухва през 1994 г.

Разследването е направено от Ник Норт и Дейвид Браун от Daily Mirror, които заявяват, че същият търговец признава, че е успял да пренесе около 180 тона оръжие, включително бомби, ракети, автоматично оръжие и други. Дестинацията на всичко това е предназначена за Южен Йемен. Според това разследване ще открием, че търговци от Литва са успели да изпратят дори ракети земя-въздух, като притежател е колумбийски картел, работещ в САЩ.

С оглед на дългия списък с нарушения, можем да открием, че според различните организации, както и световни издания, търговията се спира, поне до определено ниво. Каква обаче е истината? Изследване на TNI от юли месец, тази година ще покаже, че търговията продължава с пълна сила и не е само България. Цяла Европа търгува, като някои от основните организации за контрол съобщават, че някои от най-големите износители в Европа – Франция, Германия, Испания и Великобритания са повишили търговията си с около 22% за периода от 2016 – 2020 г. Хърватска и Румъния също повишават търговията си, като започват да работят със страни от Западна Азия.

През 2012. г Хърватска изнася амуниции на стойност 1 милион евро на година, но със старта на войната в Сирия ще открием, че годишните приходи през 2016 г. са достигнали стойност от 86 милиона. Европейският парламент изисква от редица страни да спрат износа към Саудитска Арабия и САЩ, защото много често закупените оръжия най-накрая се отклоняват от различни търговци и се озовават в конфликтни зони. Ракетни установки и ракети за тях с български етикет са закупени от Саудитска Арабия и САЩ, но в последствие се озовават в Ирак и се използват от бойци на Ислямска държава.

През 2015 г. изданието „The Guardian“ съобщава един много интересен факт, оръжие на стойност от 1 милиард паунда е закупено от държави на Балканите и по неведоми пътища се озовава в Сирия. Сумата е натрупана в продължение на 4 години. Арсеналът, който заминава за тази държава включва автомати AK-47, снаряди, ракети и ракетни установки, тежки картечници и още много други. Разследващите споделят, че се използва специален канал от Арабското крайбрежие и страните около Сирия.

Доклад на ОН показва, че муниции са били произвеждани от Босна, България, Хърватска, Чехия, Черна Гора, Словакия, Сърбия и Румъния. Освен към Саудитска Арабия, оръжията заминават за Йордания, Обединените Арабски Емирства и Турция, като тези страни се смятат за ключови пазари за Сирия и Йемен. ОН е категорично, че сделките се изпълняват в нарушение с международните споразумения. В социалните мрежи се появяват оръжия и сандъци с инициали, които показват именно страната, от която са закупени. Според видяното и маркировката на мунициите, повечето от тях са произведени около 2015 г.

Изследовател от Amnesty International на име Патрик Уилкин ще сподели, че според Европейския парламент, някои закони най-вероятно са били прескочени. Някои от следите посочват, че оръжия от Студената война започват да се изпращат още през 2012 г. Търговията започва от Загреб като купувач е Йордания, малко след това в социалните мрежи се появява хърватско оръжие в Сирия.

Хърватска официално отрича да е търгувала със Сирия, но според Робърт Стефан Форд – американски посланик в Сирия между 2011 и 2014 г., Загреб е подписал сделка още през 2012 г. със саудитски банкери. Според много от изследователите, това е било началото на една голяма кампания. Сделки за муниции от Украйна и Беларус започват да се забелязват с изключителна скорост, а малко след това дори се прави опит за закупуването на съветско анти-танково оръжие, което трябвало да бъде закупено от Балканите и да бъде доставено от Великобритания до горещите точки.

Според изследвания на BIRN и OCCRP около 806 милиона евро е цената, която се заплаща за оръжия и амуниции от държави в Източна Европа до Саудитска Арабия, цитирайки национални и европейски спогодби за търговия. Йордания успява да закупи легално оръжие за 155 милиона евро, Обединените Арабски емирства закупуват оръжие за 135 милиона евро, Турция заплаща 87 милиона евро и общата стойност на сделката продължава да е 1.2 милиарда евро. През 2013 г. кадри от министерството на отбраната в Сърбия изразяват много сериозни притеснения, че оръжията, които плават към Саудитска Арабия, най-накрая ще се озоват в Сирия.

Според Джереми Бинни, закупуването на оръжие от тези страни, особено след като на официално въоръжение използват западно съвременно оръжие и минуции, не може да обясни по никакъв начин зареждането със старо съветско оръжие. Закупената стока пристига по въздух и море. Нито една дестинация не акостира директно в Сирия. Сръбските авио власти споделят, че 49 от полетите им са били обвързани с транспорта на оръжие, данните са получена от закона за свобода на информацията. Други страни от Балканите посочват, че са пренесли стотици тонове „неиндефициран“ товар до летища през лятото на 2014 г. Според американския посланик в Йордания, оръжието в последствие преминава два командни хъба в Йордания и Турция.

Оръжията след това се доставят по път или се хвърлят като въздушна помощ от военни самолети. Саудитска Арабия дори е хвърляла сръбски автомати до съюзници в Йемен. Всяка една страна, закупила оръжието, избира на кого да го предава, за да може войната да продължи колкото се може по-дълго. Знаете ли кой е един от големите купувачи в този период?

Оказва се, че Вашингтон също пазарува оръжие от централна и източна Европа, като го изпраща на Сирийска опозиция, техните намерения са да въоръжат противниците на Сирия. Според данните на The Guardian, около 4700 тона оръжие, включващо тежки картечници, противотанково оръжие, анти-танково оръжие, куршуми, минохвъргачки, ракети и други експлозиви, маркирани като „Оръжия от Варшавския договор“, са закупени от България и Румъния, а след това са изпратени до военни бази в Йордания и Турция, като отплават на кораб с американски флаг.

На 21 юни 2015 г. още една пратка от 1700 тона със същото съдържание е отплавала за неизвестно пристанище в Червено море. Според US Special Operations Command (SOCOM), сделката е напълно легална и се използва за подкрепяне на мисии от цял свят. При сделката не се потвърждава какво точно е оборудването, но пък признават, че предназначението е за тренировка и оборудване на партньори, водещи чуждестранни мисии и подкрепящи Специални операции.

Снимки: GettyImages

Източници:

TNI

The Guardian

Refworld

Forbes