Николай Джумагалиев – руският канибал в неизвестност
След една тежка училищна битка, Николай Джумагалиев остава без предните си зъби. Училището може да бъде много жестоко, а децата рядко познават качества като милостта. След този инцидент, руският ученик се озовава в зъболекарския кабинет за чисто нова порцеланова усмивка. За изненада се сдобива с метална такава и с времето осъзнава, че именно тя е значително по-силна и позволява по-лесното хранене.
Никой обаче не подозира, че Николай ще намери и друго по-специално приложение – консумирането на човешко месо. Между 1979-1981 г. този руски канибал е успял да консумира девет човека – поне толкова са документирани. Върлува в малките селища около Узинагаш в Казахстан. Предпочитаният пол за консумация е жени, а след разкриването на този „кулинар“ хората бързо слагат прякора „Металната хрътка“.
Изненадващото за редица психолози е, че убиецът изобщо не може да се класифицира с такива отклонения и никой не е подозирал, че евентуално може да се превърне в подобно чудовище. Ражда се в нормално и стабилно семейство, той има още три сестри и е единственото момче в групата. Завършва училище, отбива военната служба и работи в химическата дивизия. Когато се уволнява, започва да обикаля Урал, след това се насочва към Сибир и Мурманск. Работи на най-различни позиции като моряк и електротехник, а в един интересен момент е дори пожарникар. През 1977 г. следва един интересен обрат. Джумагалиев се разболява от сифилис и трихомониаза – заболявания, които могат да носят отговорност за промяната на състоянието му.
През следващите две години следва жестока битка, лекарства и много сериозни трансформации. Проблемът според мнозина е страничен ефект от цялото лечение, а някои психолози продължават да вярват, че Николай някога криел подобни влечения и след този повратен момент е дал свобода на всичките си чувства. При залавянето си, той ще признае, че в този период си е представял и фантазирал своето първо престъпление. През януари 1979 г. най-накрая успява да изпълни съкорвеното си желание. Благодарение на ловните си умения, които до този момент са използвани за дивеч, започва да дебне млада жена в планинския регион на родния си град. Забелязва, че се движи сама и тръгва след нея. Напада я с ножа си и след това я крие в гората, повече никой не я вижда. Пред полицаите, Николай разказва следното:
Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=57840431
„Прерязах и гърлото с нож. След това пих кръвта ѝ. В този момент от селото дойде автобус. Легнах на земята до тялото ѝ. Автобусът продължи пътя си, стоплих ръцете си в тялото ѝ и я съблякох гола. Нарязах гърдите ѝ на лентички, премахнах зърната, разделих таза от бедрата ѝ. Частите ѝ събрах в раницата си и се прибрах у дома. Разтопих мазнините, за да мога да изпържа останалите части от тялото. Сложих месото в мелачка и направих кюфтета. Останалото го запазих във фризера, не съм черпил никого. Два пъти изпекох сърцето и бъбреците. Пекох и други части от тялото. Месото беше твърде сухо и дебело, трябваше да го готвя доста дълго време. Беше ми необходим един месец, за да изпразня фризера от запасите.“
Непосредствено след първото убийство, Джумагалиев вече е пристрастен към човешко месо. В следващите няколко месеца убива още 6 жени и консумира телата им, запазвайки сериозни количества в хладилника си. Шансовете да бъде задържан през същата година са доста високи, след като се напива и стреля по свой колега. При задържането е диагностициран с шизофрения и произвеждането на изстрел се класифицира като инцидент. Разминаването със закона и разкриването на по-тъмната му страна, създава усещането за безнаказаност и отваря още по-сериозен апетит.
През декември 1981 г. е домакин на вечерно парти с приятели.
Поканата била фатална за един от гостите. Николай дърпа един от тях в другата стая, за да си поговорят. Вместо приятелски разговор, убиецът вади ножа и изпълнява същата процедура. Не се притеснява, че някой може да влезе в стаята и започва да го разчленява спокойно. Липсата на домакина накарала останалите гости да погледнат какво се случва и откриват една много жестока и зловеща картина. Малко след това се звъни на полицията. Униформените откриват канибала до тялото на жертвата, целият е полят в кръв. Представителите на властта не можели да повярват какво точно виждат и докато успеят да реагират, Джумагалиев успява да мине през тях и да се скрие в планината.
Организира се 24-часово преследване и претърсване на дивата област. След претърсване се оказва, че е открит в къщата на братовчед си. Прекарва една година в ареста и най-накрая разказва за седем от 9-те убити жертви. Поради факта, че вече е диагностициран с шизофрения, властите изпращат канибала в лудница с много строг режим в Ташкент. 8 години по-късно, Николай пише молба да бъде преместен в друга болница. По време на транспортирането, обвиняемият успява да избяга и лекарите споделят, че се е изпарил във въздуха.
В продължение на две години се издирва от властите. Като един истински играч и търсач на силни усещания, Николай пише дори писмо до свой приятел, като същото е пуснато от Москва. Издирването е усилено, разпространяват се снимки, постоянно се напомня на хората, че е опасен и накрая е заловен във Ферджина, Узбекистан. Канибалът се е криел доста дълго време в Урал. През 1991 г. е затворен и този път е под постоянно наблюдение.
Не е ясно в какво точно се изразява същото, но до 2015 г. Джумагалиев е затворен. След тази година изчезва за пореден път и отново започва сериозното преследване и издирване. Не е ясно кога точно е успял да избяга, защото лудницата така и не съобщава за случая. Полиията в Узбекистан също не може да потвърди дали се издирва или не и дали изобщо трябва да бъде съобщено за неговото бягство.
Според историята, за неговото бягство се говори от 21-годишна млада жена, кяото е живяла в родното село на Николай и същата разпространява информацията, че е избягал. За пускането на фалшивата новина е задържана и арестувана, но до този момент лечебното заведение не е показало присъствието на заподозрения. В момента Николай би трябвало да бъде на 67-годишна възраст и единственият въпрос е: способен ли е да задоволи апетита си отново?
