Най-болезнената радиационна смърт в историята на човечеството

| от |

Още от Chronicle

Защо атомна бомба не пада върху Токио през Втората Световна война
Как щеше да продължи Втората Световна война без атомна бомба
Ядрените катастрофи са често срещана тема в историята на човечеството. Нито една страна не може да се похвали с опита на Япония. Това е тестовата площадка на две атомни бомби, една катастрофа с атомна централа и много случаи на инциденти, за които не се говори. В архивите се пази името на един човек с невероятно тъжна история – пример за всички, които някога са се чудили какъв е ефектът от радиацията.

До днес Хисаши Оучи се смята за човекът с най-близка среща до радиацията, при това след Чернобил. Малко е трудно да се повярва, че след подобна катастрофа все още има хора, които стават жертва на подобни инциденти, особено след евакуацията в Припят. Колкото и педантични да са японците, дори те са склонни да нарушат правилата.

Хисаши някога е бил служител в ядрената централа Токаймура и неговата задача е била да преработва уран с помощта на дъщерна фирма JCO. Години след като компанията е закрита, Световната Ядрена асоциация ще потвърди, че там са нарушавани редовно законите за безопасност, работата се извършвала в изключително опасна среда, а служителите обикновено били наемани без никаква тренировка или обучаване за сметка на редица опасни задължения, които освен всичко се извършват и с остаряло оборудване.

Още тук става ясно, че всеки служител играе много опасна игра и подписва своята смъртна присъда. На 30 септември 1999 г. Оучи получава задачата да излее определено количество уранил нитрат в резервоар за обработка. Проблемът в този момент бил, че резервоарът не бил подготвен за такова голямо количество радиоактивен материал. Вместо процесът да продължи по план, следва верижна реакция на ядрено деление. Следва мощна експлозия и невероятно красива синя светлина, която показва стотици неутронни лъчи и гама радиация.

В стаята Оучи не е сам, един негов колега Йококава стои на бюрото на няколко метра от реакцията, докато друг – Масато Шинохара е сравнително по-близо. Всеки от тях е облъчен с радиация, надвишаваща многократно нивата на нормалното, но Хисаши е имал възможността да погледне директно в кутията на Пандора. Докато пристигне спасителният отряд, служителят вече е поразен от 17 сиверта йонизирана радиация, два пъти повече от дозата, която се смята за фатална.

До този момент е единственият човек, който влиза в подобна класация с подобно облъчване. Още в работното помещение започва да изпитва гадене, световъртеж и в следствие на огромното количество болка е обречен да припадне. Бил е изведен от помещението едва с пристигането на лекарите.

Грешникът е изпратен в Националния институт за Радиоактивни науки и веднага е поставен в стаята за наблюдение. В този момент се чувствал изключително добре, всички симптоми сякаш са минали и дори имал смелост да се шегува със сестрите, че най-вероятно скоро ще бъде пуснат за домашно лечение. За жалост дори не подозирал какво ще му се случи.

Лекарите правят микрографика на костния му мозък и забелязват, че хромозомите там са напълно унищожени, докато белите му кръвни телца са изчерпани. Започва жестока борба с разпадащия се човешки организъм, включително и експериментална програма за присаждане на нов костен мозък с помощта на сестра му. Междувременно са поставени редица машини за поддържането на живота му. Един по един органите започват да отказват, стомахът му вече не може да работи правилно. В следващите три седмици започват зловещи кръвоизливи и в тялото на пациента се изсипват по 10 банки кърви в период от 12 часа. Кожата му се изприщва и започва да се разлага бавно и сигурно пред очите на докторите. Местата по тялото, останали без кожа, започват да пропускат спокойно течности и кръв. Жена му разказва, че е виждала как Оучи кърви през очите си, сякаш плаче с кървави сълзи. За един ден успява да изгуби всички течности в тялото си и веднага е поставен за ново зареждане. В опит да запушат дупките, лекарите решили да присадят кожа и по този начин да запазят поне някаква част. Може би сега е редно да разкажем как геройски японският техник е успял да издържи на всичката болка, но истината е друга. Болката била толкова голяма, че той самият искал всичко просто да свърши. Редовно казвал, че не иска повече да стои в болницата, иска да се прибере у дома, умолявал е персонала да го устави да умре и от време на време е плачел за майка си. Когато болката вече минавала границата на разумното, макар и това отдавна да се е случило, лекарите преценили, че могат да го поставят в изкуствена кома, за да облекчат голяма част от страданието. Два месеца след постъпването в болницата, Оучи започнал да се влошава все повече и повече. Сърцето му работело със 120 удара в минута, за да може да компенсира постоянно загубата на кръв, следователно било достатъчно увредено. На 27 ноември спира за първи път. До края на деня ще спре още три пъти и лекарите ще продължат да го реанимират, въпреки протестите му и желанието за приключване на мъката. Защо никой не го оставя да умре?

Повече от ясно е, че нито един лекар не си правил илюзията, че може да спаси пациента. На този етап всички искали да изследват състоянието му, подозирайки, че той няма да бъде единственият пациент в болницата с подобни заболявания. До някаква степен адските мъки се компенсират със знания и адекватна помощ в бъдеще. Друг е въпросът, че докторската етика била нарушена многократно. Семейството му живеело в много сериозна илюзия и до последно се надявало, че лекарите ще открият някакво чудодейно лекарство за разлагащото се и постоянно разрушаващо се човешко тяло.

В последните дни от живота си Оучи започвал да крещи от болка и да кълне всичко живо. Многократно казвал, че не е опитно зайче на болницата. След много страдания и кървави сълзи, медицинската сестра получава заповед да не събужда пациента, ако за пореден път се влоши. До този момент пациентът вече имал само един-два функциониращи органа, претърпял е редица спирания на сърцето и кошмарът продължил около 83 дена.

Мечтаната смърт пристига на 21 декември 1999 г. Пациентът умира в следствие на множество отказали органи, най-вероятно е имал мозъчни увреждания, все пак сърцето му спира 3 пъти в рамките на 49 минути, ДНК-то му е унищожено и остава без абсолютно никаква кожа, която да помага за по-лесното дишане на организма. Цялата история е документирана в книгата „Бавна смърт: 83 дни на радиационно натравяне“. Не е сигурно дали всички мъчения наистина са помогнали за бъдещето лечение на други пациенти, но по-голямата надежда е подобни инциденти да не се повтарят.

 
 
Коментарите са изключени за Най-болезнената радиационна смърт в историята на човечеството

Повече информация Виж всички