Награда от 1 милион долара за залавянето на Хитлер
През май 1940 г. и повече от година преди влизането на САЩ във Втората световна война, група граждани от Питсбърг предлагат награда от 1 милион долара на всеки, който залови Адолф Хитлер. Самюъл Хардън Чърч, по онова време президент на Института Карнеги, ръководи група от 50 мъже и жени, които се ангажират да предоставят парите на всеки, който предаде Хитлер „жив, без рани и невредим“ на Лигата на нациите, за да бъде съден за неговите „Престъпления срещу мира и достойнството на света“.
Наградата е достъпна само за един месец, през който никой не е поискал парите, на стойност почти 18 милиона долара днес. Това обаче предизвика международно внимание.
Сградата на клуб Duquesne, построена през 1887 г.
Идеята идва от дискусии, които се провеждат за период от два до три месеца в социалния клуб Duquesne в центъра на Питсбърг, Пенсилвания.
В статия, публикувана в New York Times на 1 май 1940 г., Чърч пише, че по негово мнение в идеята има сила, особено защото не възнаграждава убийство. Той допълва още, че е получил съобщение, че Хитлер възнамерява да започне атака на западния фронт, дори това да струва 500 000 немски живота. Чърч и другите граждани на Питсбърг, които желаят да финансират плана, се надяват да спасят много животи, като подпомогнат с награда Хитлер да бъде премахнат от международния пейзаж, преди да се започне сериозно кръвопролитие.
Когато е обявен Планът от Питсбърг, Хитлер е канцлер на Германия и лидер на нацистката партия. Осем месеца по-рано германците нахлуват в Полша и по този начин започват Втората световна война. На 10 май 1940 г., точно както се страхува групата на Чърч, Хитлер атакува Франция, като по този начин отваря Западния фронт. 150 000 германци и 360 000 французи загиват или са ранени, преди Франция да се предаде на Германия.
Съединените щати ще се присъединят към войната чак след като са атакувани от Япония в Пърл Харбър на 7 декември 1941 г.
На 2 май 1940 г. в последваща статия в Times се посочва, че реакциите към плана от Питсбърг варират от гняв до подигравки, до сериозност.
Група хора от Блоуинг Рок, Северна Каролина, пише до Times, за да нарече идеята нелепа. „Обесихме кайзера през 1917 г. Сега те предлагат да закачат Хитлер по същите измислени обвинения“, пише групата.
В годините, предхождащи участието на Америка във Втората световна война, гражданите на САЩ са силно разделени относно това дали страната трябва да влезе във войната. Чарлз Линдберг, известният авиатор, става фактически „лидер“ на изолационисткото движение. Много политици също са против американското участие в една такава война, която те смятат за европейски проблем.
Изолационистите виждат океаните като непробиваеми бариери, които пречат на всяка европейска или азиатска нация да атакува бреговете на САЩ. Липсата на технологии пречи на новините от тези континенти да достигнат САЩ, а липсата на транспортни възможности пък пречи на повечето американски граждани да пътуват до Европа или Азия. Тези земи са разглеждани като екзотични, далечни места, които не могат да повлияят пряко на САЩ.
Освен това Линдберг и други се съгласяват с нацистите, че някои раси са по-добри от другите. Докато действия като Кристална нощ, изнервят Линдберг, той публично обвинява малцинствени групи, като евреите, че се опитват да въвлекат САЩ във война, която според него не е въобще работа на Америка.
Именно на този фон групата от Питсбърг предлага своята награда. На равни части: опит да се попречи на САЩ да се нуждаят от влизане във войната чрез премахване на основната причина за нея и опит да се покаже на изолационистите моралната деградация на нацисткото ръководство. Щедростта е преди всичко опит да накара хората да говорят за проблема, а не просто да заемат страна.
Хитлер обаче остава лидер на германските сили, докато те не се предадат на съюзниците след смъртта му чрез самоубийство в собствения му бункер на 30 април 1945 г.
