През по-голямата част от XX век ще открием, че всеки може много лесно да скрие своите приходи с любезното съдействие на офшорните зони. Необходими са само адвокат, попълването на формуляр и след това е необходимо малко време, за да се открие възможно най-изгодната и добра швейцарска банка, която не задава въпроси за няколкостотин хиляди долара годишни. Това е повече от прекрасна възможност, особено ако притежавате милиони и живеете в островна страна, която има една много гладна и зависима кралица.
И през последните години много богати личности просто насочват своите приходи в сметки, които са извън юрисдикцията на родината си. Летенето под радара беше перфектна опция до 2008 г. и финансовата криза мотивира редица страни да използват ресурсите от офшорната зона за заздравяването на икономиката. Един от водещите експерти в САЩ – Габриел Зукман вярва, че около 8% от световното богатство или 7.6 трилиона долара, са изпратени именно в данъчния рай на света.
И понеже няма такси, той изчислява, че в глобално изражение, светът губи около 200 милиарда долара на година – 78 милиарда за Европа и около 35 милиарда за САЩ. И така някои офшорни зони започнаха да се притискат, макар и повечето фирми да споделят, че основната причина да бъдат избирани е и възможността да се запази конфиденциалността на клиентите. И точно тук идва една интересна фирма в Панама.
Мосак Фонсека е основана през 1977 г. и е четвъртата най-голяма в света по предлагането на офшорни услуги. И преди да изтекат така наречените „Панамски документи“, можеше да се смята за една от най-сигурните дестинации за огромния финансов поток. Все пак не е лесно да се отговаря за около 300 хиляди компании на година, като половината регистрирани идват именно от Великобритания. Преди да се надникне зад завесата, Мосак Фонсека твърдеше, че работи и гарантира сигурност на средства, при това само от компании, които не се опитват да перат пари, да избягват данъци или да използват някои не толкова законни методи за трупане на богатство. Интересното е, че с изтичането на документите се разкриха именно тези клиенти.
Забелязват се сметки на африкански диктатори, международни търговци на оръжие, трафиканти на наркотици, като следите в това отношение водят и към страни като Северна Корея и Сирия. Покрай тях се появиха и много неизвестни личности, които до този момент не бяха известни на никого. Защо точно Монсак Фонсека? Това е компания, която може да регистрира офшорна фирма с най-добрите възможни условия, при това безплатно, като в замяна би искала годишна такса. Тя прави всичко от създаването на банкови сметки до назначаване на директори, които да контролират фирмата.
Пускането на около 11.5 милиона документа не беше най-доброто, което можеше да се случи, след като в тях присъстват банкови извлечения, мейли от адвокати и притежатели на сметки, лични документи и много други разнообразни тайни. Всички подчертават едно и също – желанието на най-заможните хора в света да вземат колкото се може повече мерки и да изчезнат някъде в архивите, без да оставят и следа от своята дейност. Тайните започнаха да летят в интернет свободно, а с това се забелязаха и някои опити на различните правителства.
Италия прави точно тази маневра и започва да следи хората, които пътуват до Швейцария, какви операции извършват, а най-често обръщат внимание на действията на Панамската компания, която често закупува някоя друга в Люксембург. Някои собственици на сметки дори получават псевдоними, с които да се възползват от скриване.. Играта на котка и мишка става още по-интересна. Офшорката, от другата страна, създава най-различни домейни, като предоставя специални мейл адреси, с които кореспонденцията да продължава, без да се привлича много внимание. Някои от псевдонимите там са Хари Потър, Мечо Пух, Даниел Радклиф и още много други. Един от интересните никове е Айзък Азимов. Едва през 2010 г. става ясно, че зад него стои един много заможен адвокат от Барселона на име Габриел Претус, разполагащ с богатство от 21 милиона долара в 6 различни офшорни сметки. Изправен е на съд в Испания за данъчни измами, но няма информация да е вършил нещо нелегално, освен това престъпление. Ето и още една по-забавна комуникация от архивите – през 2008 г. Хари Потър пита дали офшорната компания Winterbotham Trust е получила неговия трансфер. Въпросът е „Виждали ли сте пари?“, а отговорът е „Мили Хари, получихме парите (25 000 долара)“.“
Един от адвокатите на Мосак Фонсека признава, че клиентите му са изключително параноични и са готови да плащат такса от 1500 долара, за да станат колкото се може по-невидими за всяка една друга система. Ако искате да закупите имот, при това без да се наложи някой да знае, можете да се обърнете отново към тази фирма. През 2012 г. е изпратен презентация от 5 слайда на заможен немски гражданин, посочвайки се всичко необходимо за целта. Някои от стъпките изискват инвестицията да се обърне в кеш, след това да се постави в друга сметка, а след това да се изпрати на офшорната компания. Законът се променя и изискването става малко по-различно, банките вече искат да знаят кой е собственикът и кой стои зад правенето на транзакцията.
Ето защо новите мерки изискват и нови действия. МФ може да наеме неутрален човек, който да се представи за собственик на дадена компания, той подписва много документи и накрая гарантира със своята самоличност за извършените операции. Тази опция идва и с цена – сумата от 17 500 долара на година. И кой се наема за подобно безумие? Най-често са хора с британски паспорт, които отдавна са се преместили в Панама и каот пенсионирани, не биха отказали по-сериозни приходи, особено след като за тях се налага само и единствено да подпишат тонове документи, а след това фирмата да оперира с особена сигурност. Какво ги е спирало да избягат с парите?
Отговорът се крие в драконовите мерки на офшорката. Добрата новина е, че поне до известна степен е приет закона срещу практики за пране на пари. Един от необходимите въпроси е: „Откъде са парите и с каква дейност се занимавате?“. Компаниите не са чак толкова глупави и се опитват да спрат опитите за финансиране на тероризъм и други престъпления. Поне на хартия, повечето офшорни зони са подписали, че няма да партнират с такива хора. Четвъртата компания в света използва някои свои собствени ресурси, за да провери много подробно с кого ще работи. Правят проверка в Гугъл, ФБР и някои други платформи. Ако се открият някои по-пикантни тайни, тогава се отказва партньорство. Но пък изтеклите данни показват нещо друго, понякога са необходими месеци и години, преди да се спре практиката и да се затворят сметките на така наречените неизвестни злодеи.
През 2010 г. компанията има желанието да види копието на паспорта на сина на 8-я емир от Катар. Това е обичайна практика, докато адвоката му не отговаря, че изпращането на такива данни е невъзможно. В друг случай компанията иска да види документите на известен руски олигарх, но той отказва да го направи. Според американското разузнаване, въпросният бил толкова голям фен на „Кръстника“, че навсякъде ходил с пистолет. По тази линия един от директорите на компанията в Цюрих изпраща запитване „Какво искате да направим? Да го застреляме? Нека приемем, че той е точно този, за когото се представя. Да информираме ли полицията? Очаквам вашия отговор.“
През 2014 г. е разкрито, че един от клиентите – Андрю Могилиянски е регистриран педофил и получава присъда от 8 години затвор. Според американските власти, същият е привличал 13 и 14-годишни момичета от сиропиталища и метро станции в Санкт Петербург. Американските власти посочват, че неговите пътувания до Русия са били финансирани и поемани като разход именно от Мосак Фонсека. Едва през 2014 г. компанията ще разкрие, че има нередности и ще заяви, че е изгубила всякаква връзка с Андрю. Американският отговор е, че заможният руснак с американски паспорт не е правил нищо нередно, докато през 2016 г. се смята, че една от компаниите му се е занимавал с трафик на хора и според мнозина, продължава да работи. През 2011 г. ЕС замразява всички сметки на Алаа Мубарак – синът на Хосни Мубарак.
Според направено проучване от тях, собственикът на компанията Pan World Investments е именно синът на изгонения египетски президент. Един бърз преглед показва, че в тази компания са инвестирани около 1 милиард долара. Историята започва с г-н Рамон Фонсека през 1977 г. Той завършва панамския университет, прекарва 6 години в работа с ОН и Женева, след това се завръща и започва свой бизнес в родната страна. Тогава има само една секретарка. Пътува в Швейцария, след това и в Китай за търсенето на клиенти. Запознава се с друг интересен човек на име Юрген Мосак. По това време офшорните компании започват своя златен век и глобалната търговия достига нови върхове. Някои страни поставят двоен данък, други не са особено благоприятни за търговия, а спасителният пояс се оказват именно тези компании.
Юрген Мосак може да се похвали и с друга семейна история. Неговият баща е бил част от Хитлеровата младеж, след това е част от SS, а когато войната приключва, Юрген се опитва да избяга, докато не е заловен от американците. Изпратен в лагер за военнопленници, успява да избяга и да се върне обратно в Германия през следващата година. Макар и да не е официална информация, той винаги пазел някои интересни влечения към бившия режим. Само две години след това се ражда Юрген и семейството заминава в Панама. Учи право, след това работи в Лондон и през 1977 г. успява да се съюзи с Фонсека, за да създаде едно от най-вълнуващите чудовища в света.
С правилните похвати и насоки, двамата успяват да намерят толкова много дупки в панамската система, че скоро милиони потичат в тази посока. През 1989 г. САЩ напада Панама, за да арестува Мануел Нориега, а по това време, в страната се перат всички по-черни пари. Леките трусове не могат да спрат чудовището, само го мотивират да стане още по-добра възможност. И както виждаме, до този момент историята продължава да се пише, а ако обърнем внимание на един коментар относно данъците, тази компания няма никакви проблеми с това и не смята, че е срамно, напротив, дори са готови да помогнат на всеки, който има желание да направи взимането на пари от всяка една държава, малко по-трудно занимание и до известна степен се справят. Едно е сигурно, тези архиви могат да бъдат изключително интригуващи и вълнуващи, стига да могат да се разчетат от правилните хора.
Снимки: GettyImages