Как САЩ избраха президент във време на размирици и агресия

Изборите през 1968 г. няма как да не бъдат значителни. Съединените щати са горчиво разделени заради привидно безкрайната война във Виетнам. Младежите са на бунт, предизвикан до голяма степен от това, че техните връстници са привличани в армията и пращани на бойното поле.

Въпреки напредъка, постигнат от Движението за граждански права, расата все още е значителен въпрос. Отделни инциденти прерастват в пълноценни бунтове из американските градове в средата на 60-те години. В Нюарк, Ню Джърси, за пет дни безредици през юли 1967 г. са убити 26 души. Политиците рутинно казват, че трябва да решат проблемите на „гетото“.

С наближаването на изборната година много американци чувстват, че нещата излизат извън контрол. И все пак политическият пейзаж изглежда в известна степен стабилен. Повечето предполагат, че президентът Линдън Б. Джонсън ще се кандидатира за още един мандат. И в първия ден от 1968 г. статия на първа страница на New York Times потвърждава това. Заглавието гласи: „Лидерите на Републиканската партия казват, че само Рокфелер може да победи Джонсън“.

Нелсън Рокфелер, губернатор на Ню Йорк, би трябвало да победи бившия вицепрезидент Ричард Никсън и губернатора на Калифорния Роналд Рейгън за номинацията на републиканците.

Изборната година ще бъде пълна с изненади и шокиращи трагедии. Кандидатите, които всички очакват, не са на бюлетината през есента. Хората с право на глас, много от които обезпокоени и недоволни от събитията, гравитират към едно познато лице, което обещава промени, които включват „почетен“ край на войната във Виетнам и „закон и ред“ у дома.

Движението „Зарежете Джонсън“

С войната във Виетнам, която разделя нацията, антивоенното движение непрекъснато нараства до мощна политическа сила. В края на 1967 г., когато масовите протести буквално стигат до стъпалата на Пентагона, либералните активисти започват да търсят антивоенни демократи, които да се кандидатират срещу президента Линдън Джонсън.

Алард Ловенщайн, активист, изтъкнат в либералните студентски групи, пътува из страната с намерение да стартира движението „Зарежете Джонсън“ („Dump Johnson“). На срещи с видни демократи, включително сенатор Робърт Ф. Кенеди, Ловенщайн прави убедителна реч срещу Джонсън. Той твърди, че втори негов мандат само ще удължи безсмислената и много скъпа война.

Кампанията на Алард в крайна сметка намира кандидат – през ноември 1967 г. сенаторът Юджийн „Джийн“ Маккарти от Минесота се съгласява да се кандидатира срещу Джонсън за демократичната номинация през 1968 г.

Първата стъпка в кандидатурата му за президент е надпреварата в Ню Хемпшир през март 1968 г. – традиционно първата във всяка изборна година. Студентите пътуват до Ню Хемпшир, за да организират бързо кампания му и въпреки че предизборните речи на Маккарти често са много сериозни, младите му поддръжници дават на усилията му чувство на жизненост.

В Ню Хемпшир, на 12 март 1968 г., все пак президентът Джонсън печели с около 49% от гласовете, но Маккарти се справя шокиращо добре, като печели около 40%. Във вестникарските заглавия на следващия ден победата на Джонсън е представена като стряскащ знак за слабостта на действащия президент.

Робърт Кенеди приема предизвикателството

Изненадващите резултати в Ню Хемпшир оказват може би най-голям ефект върху един човек, който не участва в състезанието – сенатор Робърт Кенеди от Ню Йорк. В петък след първенството Кенеди провежда пресконференция на Кепитъл Хил, на която обявява, че участва в президентското състезание. В речта си Кенеди предприема остра атака срещу президента Джонсън, наричайки неговата политика „пагубна и разделяща“.

След поразителните резултати в Ню Хемпшир и влизането на Робърт Кенеди в надпреварата, плановете на Линдън Джонсън се объркват напълно и в неделя вечер, 31 март 1968 г., той се обръща към нацията по телевизията, уж за да говори за ситуацията във Виетнам, но след като за първи път обявява спиране на американските бомбардировки във Виетнам, Джонсън шокира Америка и света, като обявява и, че няма да търси номинацията от демократите за втори мандат.

Сезон на насилието

По-малко от седмица след изненадващото съобщение на Джонсън, страната е разтърсена от убийството на д-р Мартин Лутър Кинг. В Мемфис, Тенеси, Кинг излиза на балкона на хотела си вечерта на 4 април 1968 г. и е застрелян от снайперист. В дните след убийството избухват бунтове във Вашингтон и други американски градове. Така демократичната надпревара продължава насред пълна суматохата. Кенеди и Маккарти се изправят на няколко първични избори, преди да наближат най-големите – тези в Калифорния. Печели ги Робърт на 4 юни 1968 г.

Той празнува със свои поддръжници, но след като излиза от балната зала на хотела, убиец се приближава до него и го прострелва в тила. Кенеди е смъртно ранен и умира 25 часа по-късно. Тялото му е върнато в Ню Йорк за погребална литургия в катедралата „Свети Патрик“.

Демократичната надпревара сякаш приключва. Тъй като първичните избори не са толкова важни, колкото ще станат през следващите години, номинираният на партията ще бъде избран от партийни членове. И изглежда, че вицепрезидентът на Джонсън, Хюбърт Хъмфри, който не е смятан за кандидат, когато годината започва, ще има шанс за номинацията на демократите.

След оттеглянето на Маккарти и убийството на Робърт Кенеди, противниците на американското участие във Виетнам са разочаровани и ядосани.

Ричард Никсън лесно печели номинацията на републиканците при първото гласуване, проведено в Маями Бийч, Флорида, при засилена охрана, и избира губернатора на Мериленд Спиро Агню, който беше неизвестен в национален мащаб, за свой вице.

Демократичната национална конвенция трябва да се проведе в Чикаго, в средата на града – съответно са планирани масови протести. Хиляди млади хора пристигнаха в Чикаго, решени да изкажат своя протест срещу войната. Провокатори от „Младежката международна партия“, известна като The Yippies, се нахвърлят върху тълпата.

Кметът на Чикаго, Ричард Дейли се зарича, че градът му няма да допусне никакви смущения. Той нарежда на полицията да атакува демонстрантите и по националната телевизия се появяват кадри как на полицаи бият протестиращи по улиците.

На конвенцията нещата са почти толкова буйни. Хюбърт Хъмфри все пак печели номинацията на Демократическата партия и избра сенатора Едмънд Мъски от Мейн за свой вице.

Победата на Никсън

В деня на изборите, 5 ноември 1968 г., Ричард Никсън печели, като събира 301 електорални гласа, а Хъмфри – 191. Джордж Уорс, трети кандидат, печели 46 електорални гласа и пет щата на юг: Арканзас, Луизиана, Мисисипи, Алабама и Джорджия.

Въпреки проблемите, с които Хъмфри се сблъскваше през годината, той се доближава много до Никсън в народния вот, като ги разделят само половин милион гласа или по-малко от 1%. Фактор, който можеше да даде тласък на Хъмфри близо до финала, е, че президентът Джонсън спира бомбардировките във Виетнам. Това вероятно помага на Хъмфри с избирателите, скептично настроени към войната, но решението идва толкова късно, по-малко от седмица преди изборния ден, че може да не е помогнало особено.

Когато Ричард Никсън встъпва в длъжност, той наследява страна, силно разделена от войната във Виетнам. Протестното движение срещу войната става още по-популярно и стратегията на Никсън за постепенно оттегляне отнема години.

Никсън лесно печели отново през 1972 г., но администрацията му в крайна сметка завърши с позорния скандал Уотъргейт.