Истинската Уаканда – подемът на Бенин

Според историите, които се предават от уста на уста между хората от етническата група едо (бини), Бенин първоначално се казва Игодомигодо – кръстен на Игодо, основателят на династията Огизо (което означава „владетели на небето“). Въпреки че Игодомигодо има около 31 владетели от Огизо, които управляват страховито кралство, Бенинската империя започна сериозно едва през 12 век.

След години на политически раздор, Игодомигодо изпраща емисари в съседното царство Ифе да помолят Одудува, бащата на Йоруба, да даде един от синовете си да им бъде владетел. Одудува изпраща Оранмиян и той става първият Оба, или крал. Но на Оранмян му е трудно да управлява и в крайна сметка се отказва от позицията си с мотива, че поведението на хората прави ръководството му невъзможно.

Оранмиян нарича Ягодомигодо „Иле Ибину“, или земя на гняв, и оставя Евека, неговия син, заедно с група пазители на двореца, които да го инструктира в изкуството и мистериите на Бенин, да управлява. Именно управлението на сина започва ерата Оба. Оба Еведо, който поема престола след смъртта на Евека през 1255 г., променя името на кралството от Иле Ибину на Убини, а по-късно контактът с португалците променя името отново на Бини, от което получаваме днес Бенин.

С установяването на Оба, социалната йерархия на Бенинската империя започва да се оформя. Освен от краля, политическият елит се състои и от титулуваните вождове – Узама н’Ихинрон – и кралското семейство. Узама са мощни и ролята им в митниците и кралската администрация е значителна. Има и дворцови началници, които надзирават администрацията на двореца, и градски началници, които извършват редовни административни дейности като събиране на данъци и набор на войници. Други служители изпълнявали различни задължения, вариращи от лов до астрология, докато има и занаятчии, които са разделени на гилдии и ще играят значителна роля в изграждането на държавата.

Колониалното присъствие на Португалия в Бенин започва през 1680 и приключва чак през 1961

Между края на 13 век и 15 век империята Бенин нараства спорадично с експанзионни войни. Очарованието и страховитостта й се изграждат около различни исторически артефакти като впечатляващата гама от произведения на изкуството, модерни търговски мрежи и военните стратегии, чрез които кралете-воини разширяват и защитават империята си. Бенин има голяма армия от добре обучени и дисциплинирани войници начело с краля.

Оба Еуаре I, който царува между около 1440 и 1473 г., до голяма степен има заслугата за превръщането на кралството в модерна държава. Той реорганизира политическите структури чрез реформи, които свеждат до минимум неспокойните отношения между Оба и вождовете, и това му позволява да монополизира военната мощ като именно този фактор е отговорен за неговата експанзия.

Той също така е известен с насърчаване на изкуството и производството на артефакти – обработката на бронз, слонова кост и дърво, с които Бенин става известен по целия свят.

Занаятчиите произвеждат стил на изкуство, който е характерен с глави, фигурки, месингови плакети и други предмети, които украсяват кралския двор. Артистичността се използва за честване на кралското могъщество и за узаконяване на властта и славата на краля. Тъй като се смята, че Оба въплъщава страната и нейната приемственост, изкуството се използва за изобразяване на неговата божественост и евентуално за подчиняване на хората му, които рядко го виждат или имат достъп до него (тъкмо защото се смята, че е божествено същество).

Периодът на Оба Еуаре е свързан също с архитектурни иновации, градско планиране, големи фестивали и въвеждането на кралски бижута. Той надгражда усилията на предците си и завършва много строителни проекти – мрежа от укрепления около града срещу външни агресори. Тези ровове са впечатляваща част от националната отбрана като обхващат около 16 000 километра и заграждат 6500 квадратни километра земя. Строени са в продължение на 6 века и са строително чудо в ера преди механичното инженерство.

През 1974 г. Книгата на Гинес описва Бенинския ров като най-големият изкоп в света преди механичните изобретения и се счита за най-голямото изкуствено изобретение, отстъпващо само на Великата китайска стена. 

Португалските изследователи установяват контакт с Бенин през 15 век и бързо започват търговия. Отношенията между Португалия и Бенин са толкова сърдечни, че се твърди, че Оба Есиги изпраща посланици в държавата, което довежда до европейско влияние върху изкуството и културата на Бенин.

Счита се също, че Есиги говори португалски език и това засилва взаимодействието му с търговците. Междувременно първоначалните мисионерски усилия на Португалия дават плодове, тъй като в Бенин се появяват някои църкви. Търговията се поддържа със стоки като слонова кост, черен пипер… и роби.

Но към 17 век кралството започва да пропада в резултат на липса на лидерство, вътрешни проблеми и недисциплинираността сред членовете на управляващата класа. Когато търговията с роби е премахната и цената на слоновата кост падна, Бенин е ударен силно. В средата на 18 век империята получава лек възход под ръководството на Оба Ересониен, но това няма да продължи много. Така кралството започва постепенно да се свива, тъй като части от него започват да разчитат на британците както за търговия, така и за защита.