През 1984 г. в Индия става една от най-тежките промишлени аварии на Земята. Заводът за пестициди в Бопал изхвърля над 40 тона токсичен газ в околностите на града, в който се намира, като незабавно убива хиляди хора, а впоследствие убива още хиляди. Трагичната катастрофа е обект на нов минисериал на Netflix – The Railway Men. Но истинската история далеч не е приключила; както показва едно скорошно проучване, последствията са все още в действие.
Инцидентът се разиграва през нощта на 2 срещу 3 декември 1984 г., когато от завода за пестициди „Юнион Карбайд“ в Бопал изтичат около 40 тона метил изоцианат – изключително токсичен газ с остра миризма, който се разпространява в радиус от 7 км от завода.
Облакът пъпли като мъгла близо до земята и си проправя път през разрастващите се дребни колиби, които заобикалят фабриката. Жертвите на обгазяването се гърчат от болка и изпадат в силно повръщане, парене на очите и пяна на устата. Амнести Интернешънъл твърди, че през следващите три дни загиват 7000 души, а безброй други са ранени.
И това е само началото на ужасите. През следващите три десетилетия до 30 000 смъртни случая в региона се приписват на инцидента поради трайното въздействие на изтичането на химикали върху човешкото здраве и околната среда.
През юни 2023 г. изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего публикуват статия, в която разглеждат последиците от катастрофата и твърдят, че въздействието ѝ е дори по-широко разпространено от предишните оценки.
За да достигне до това заключение, екипът проучва 47 817 души на възраст 15-49 години, които живеят в Мадхя Прадеш между 2015 и 2016 г., както и социално-икономически данни за 13 369 мъже, родени между 1960 и 1990 г., плюс данни за 1260 души, родени между 1981 и 1985 г. в радиус от 250 км от Бопал.
„Имало е сериозни дългосрочни и хронични последици за здравето на хиляди оцелели, включително респираторни, неврологични, мускулно-скелетни, офталмологични и ендокринни въздействия“, казва в изявление Прашант Бхарадвадж, съавтор на изследването и професор в катедрата по икономика на Калифорнийския университет в Сан Диего.
Най-шокиращото е, че изследователите откриват доказателства за дългосрочно въздействие на бедствието върху няколко поколения.
Особено ясно изразено е въздействието върху децата, родени след инцидента: след изтичането четирикратно се увеличава броят на спонтанните аборти, както и рискът от мъртво раждане и смъртност при новородените.
„Газовата катастрофа в Бопал през декември 1984 г. може би е довела до това, че мъжете, които са били в утроба по време на аварията, са имали по-висок риск от развитие на увреждания и рак в по-късен етап от живота си. Резултатите също така предполагат, че катастрофата е засегнала хора в значително по-обширна област, отколкото е било смятано досега“, продължава Гордън Маккорд, автор на изследването и доцент в Училището за глобална политика и стратегия към Калифорнийския университет в Сан Диего.
Много жертви на инцидента все още търсят справедливост. През 1989 г. „Юнион Карбайд“ се съгласява да изплати 470 млн. долара на хората, засегнати от аварията в завода им. Участниците в кампанията постоянно настояват за по-големи обезщетения, но това се оказва, разбира се, трудна битка. През март 2023 г. Върховният съд на Индия отхвърли искането за по-голяма компенсация, а „Дау Кемикълс“, която купи „Юнион Карбайд“ през 1999 г., заяви, че споразумението от 1989 г. е справедливо и окончателно.
Изследователите от последното проучване в Калифорнийския университет в Сан Диего смятат, че работата им може да предостави допълнителни доказателства, необходими за количественото определяне на истинските щети от бедствието.
„Тези резултати показват социални разходи, произтичащи от газовата катастрофа в Бопал, които се простират далеч отвъд смъртността и заболеваемостта, преживени непосредствено след това. Количественото определяне на тези въздействия върху няколко поколения е важно за разглеждането на мерките. Освен това нашите резултати показват, че катастрофата е засегнала хора в значително по-обширна област, отколкото е било доказано досега“, пишат в заключението си авторите на изследването.