Джо Профачи създаде най-добрата мафиотска структура в САЩ
Джо Профачи е бизнес гений, щедър дарител на различни каузи, човек с нюх за създаването на нови възможности и преди всичко – една от най-влиятелните фигури на организираната престъпност в САЩ. Не е трудно да забележим, че Профачи идва от обетованата земя на някои от най-профилираните гангстери – Сицилия. От там ще пътува до Америка и с много плахи стъпки ще успее да достигне върховете на криминалната индустрия. По време на своя живот, Джо дори се хвали, че никога не е подозирал колко успешен може да стане.
За разлика от другите гангстери, той си остава с фамилията си, истинското му име е Джузепе, но след като заминава в САЩ, трябва да го смени с нещо по-лесно за изговаряне от американците. Роден е през 1897 г. и цялото му детство минава в някаква строга секретност. Никой не знае много дори за семейството му, но се подозира, че същото трудно може да се доближи до средната класа. Престъпността не му е непозната, той винаги е на вълната на следващото дребно престъпление и след като има бърз ум и още по-остър език, сицилианската мафия бързо ще забележи таланта му. Някъде през 1920 г. ще бъде заловен и съден за кражба и побой, но това ще е най-дребното му провинение от всички.
След една година в затвора, Джо ще последва примера на всички италианци и ще побърза да избяга в САЩ. Там се носят легенди, че може да бере пари от дърветата и да се издигне до небесата. След подкупи и доста плаване, Профачи се озовава в Чикаго и първата му работа е да отвори магазин за зеленчуци, инвестира последните си пари от Сицилия в този бизнес и след няколко години ще трябва да го затвори.
Преди да замине за САЩ, обещава на родителите си, че няма да се занимава повече с престъпления, но това обещание се нарушава през 1925 г. Именно тук започва да търси някои сиви връзки и възможности да трупа средства. Пътят вече е начертан – Ню Йорк, където ще стартира свой собствен бизнес с търговия на маслини.
Мнозина смятат, че първият контакт с мафията е стъпка към създаването на бизнес за внос и износ, което се случва и на Профачи. Това, което останалите нямат, е неговият сериозен талант. Цялата му индустрия се гради на познания от сенчестите структури и в рамките на няколко години ще е успял да стигне висотите на тази индустрия. Медиите го наричат „Кралят на маслините“. Титлата се харесва на Профачи и редовно ще му позволява да посещава най-различни събития, да се среща с красавиците на деня и да бъде интересен за аудиторията.
Това би трябвало да е достатъчно на мнозина, но истината е, че едва сега стартира неговата кариера.
Веднага започва да обръща внимание и на други възможности, като в негов интерес са дори онез, които не са чак толкова легални. Фактът, че има достатъчно приятели от мафията в Ню Йорк ще му позволи не само да оформи своя ударна група през 1927 г. а и да изгради сериозни отношения с Винсънт Мангано – човекът, който взима всички решения за мафията в Ню Йорк. През следващите шест месеца ще има ръст на приходите на Профачи. Останалите мафиоти нямат избор и го приемат като началник, след като има сериозни протекции.
На 5 декември 1928 г. идва специалната покана за конференция в х-л Статлер в Кливланд. На срещата са извикани някои от обещаващите млади фигури, включително и Ал Капоне. Преди да започне приемането на нови членове в престъпната организация, полицията бързо удря срещата, след като действа по анонимен сигнал. Джо и много други ще бъдат арестувани. Повечето са обвинени във внос на алкохол и други по-специални операции в Ню Йорк. Обвиненията са достатъчни, за да се образува дело и ситуацията тръгва смело напред. След освобождението си, Джо не е щастлив, че не е бил приет и признат за един от бързо изгряващите кадри на мафията. По-големият проблем е, че сега трябва да намери и по-сериозен гръб.
Трябва да се доказва, като този път изискването е доста по-сериозно. Джо е принуден да извършва най-различни услуги, за да успее да влезе в криминалния свят. През 1931 г. е смятан за основна фигура в криминалното семейство на Ню Йорк. Горд собственик е на най-различни бизнес индустрии, които играят ролята на един перфектен параван за нелегалната му дейност. Той внася алкохол, занимава се с проституция, наркотици и се смята за един от най-опасните лихвари.
Прави всичко това по време на една от популярните войни в Ню Йорк, когато петте фамилии се борят за територия. Динамиката на властта се разпределя толкова бързо, че Лъки Лучано успява да вземе територията на колегите си и да спечели. Профачи получава място близо до новият лидер и се смята за дясна ръка. Освен това е в комисията, където трябва да отсъжда кое е правилно и грешно за останалите фамилии в Ню Йорк, както и в другите градове. Джо разпределя дейността в цяла Америка.
В света на мафията, той е нещо като бялата лястовица – уникален, агресивен, студен и аналитичен. От него може да се очаква всичко, но благодарение на тези качества, никой не иска да се разправя с него. Всяка една операция трябва да се покрива по перфектен начин с легален бизнес, който плаща достатъчно данъци, за да може никога да не влиза под микроскопа на властите. И в пика на своята кариера, когато прави милиони долари, никога не изоставя бизнеса с маслини. Към въпросният са добавени още 20 други легални империи, странно или не, мафиотът наема стотици жители на града и помага на доста семейства по време на Голямата депресия.
Това е достатъчно, за да спечели и публиката, която е готова ревностно да го защитава. Всичко това отваря вратите на властта, на престъпността и изсипва рога на изобилието. Най-важното е, че тъй като има всичко, просто не вижда смисъл да води война и да се опитва да печели вниманието на останалите.
През 50-те години, когато всичко е сравнително нормално, Профачи най-накрая намира своя майстор – данъчните служби. За него става все по-трудно да крие факта, че не се занимава с престъпност. По думите на данъчните, той е успял да скрие повече от 1.5 милиона долара. Американският съд ще поиска отнемането на визата на Джо, докато той самият ще намери най-добрите адвокати. В следващите десет години ще води една от най-дългите и най-опасни битки. Търпението е ключово и босът успява да пребори всяко едно обвинение.
През 1957 г. е задържан по време на среща с други представители на мафиотски семейства и отново ще лежи в затвора. На 13 януари 1960 г. е обвинен с всички задържани за конспирация и получава 5-годишна присъда. До 28 ноември същата година, Джо вече ще е успял да свали и това обвинение.
Въпреки розовите мигове, подчинените започват да го смятат за заплаха. Причината е, че той изисква от своята фамилия да плаща по 50 хиляди долара на месец от всяко едно семейство, занимаващо се с незаконна дейност. Парите, както се очаква, трябва да бъдат предназначени за семействата на онези, които са в затвора. Голяма част от средствата остават в Профачи и това не се харесва на мнозина.
През 1961 г. Джоузеф Гало – наемник от Бруклин – решава да вземе инициативата и да се развихри срещу своя господар. Гало и приятели отвличат около 4-ма от лейтенантите на Профачи. Самият консул също е бил цел на отвличане, но успява да избяга и се крие чак в Калифорния. За освобождаване на заложниците, Гало иска по-добри условия на труд, необходими са няколко седмици в преговори и се намира компромис. Профачи обещава да отговори на всички искания, но заложниците трябва да се освободят веднага и без никакви наранявания.
Никой не знае, но Профачи няма намерение да преговаря, веднага след освобождението, неговите бесни хрътки ще подгонят Гало и неговите братя. Този момент в историята ще стане известен като първата война на Колумб. Войната се води между гангстери, полицията на Ню Йорк и най-често жертви ще са невинните жители на града.
Гамбино и Томи Лучезе ще предложат на Профачи да се оттегли и да живее от легалния си бизнес, вместо да продължава да привлича внимание. Профачи няма такива намерения и решава, че преговорите най-вероятно са опит за неговото премахване, следователно трябва и по-строга интервенция. Армията на Профачи бързо се насочва към онези, които са изразили по-сурово мнение и повече никой не чува за недоволството им.
Гамбино и Лучезе никога не трябва да се крият или да се опитват да се пазят, те трябва да чакат. Профачи умира в болница в Ню Йорк на 6 юни 1962 г. и с това вече няма кой да воюва. Странно или не, докато е изпращан като герой и смятан за особен лидер на мафията, същата дължи своите корени и структура именно на него.
