Докторът, който разпна студентите си по медицина заради науката

Историята е пълна с експерименти, които са, да кажем, малко от етично сенчестата страна. Такива са и извънредният брой опити от медицински обучени професионалисти да разпънат хора на кръст с цел да разберат как точно е умрял Исус.

Първият, който ще споменем, е д-р Пиер Барбе, който поне си прави труда да експериментира върху хора, които вече са мъртви. Барбет се интересува от „Торинската плащаница“, голямо парче плат, в което се предполага, че е увито тялото на Исус Христос след неговото разпятие (или някой друг, който е бил екзекутиран по този начин). Плащаницата е въглеродно датирана към 1260-1390 г. н. е., което почти сигурно я прави фалшификат, като единствената друга възможност е да е просто някаква мръсна кърпа, по невнимание сбъркана с оригинала.

Торинската плащаница

Барбет обаче не знае за това и вярва, че кръвта от раните на въпросния човек върху плащаницата, изглежда тече в различни посоки, защото променя позицията си, когато се повдига, за да диша.

Той иска да тества тази теория и съответно намира труп, който заковава на кръст, който сам е изградил. Експериментът изглежда потвърждава това, което Барбет смята изначално: тялото се свлича в позиция, която отговаря на петната върху плата и докторът предполага, че в тази позиция завитият се e затруднявал да диша и се е опитвал да се издигне нагоре.

Този експеримент обаче не е достатъчен за други, които също се интересуват от разпъването на кръст. Така, през 40-те години на миналия век немският рентгенолог Херман Мьодер започва да разпъва студенти по медицина. За щастие решил да работи с кожени каишки вместо пирони, Мьодер окачва учениците на кръст в позиция, която имитира разпятието. Студентските години са най-лудите.

Той наблюдава жизнените им показатели по време на разпъването и ги сваля от кръста след около шест минути, когато кръвното им налягане започна да пада и дишането става трудно.

„Това, което ще настъпи след края на шестата минута, може да бъде предвидено от лекаря: безсъзнание, силно пребледняване, изпотяване“, пише той за експериментите си. „Накратко: колапс поради недостатъчно кръвоснабдяване на сърцето и мозъка.“

Сега бихте си помислили, че вече информацията е ще е достатъчна да удовлетвори всички. Позицията по време на разпъване причинява затруднено дишане. Ако жертвата не умре от загуба на кръв (от заковаването или пък от бичуването преди екзекуцията), тя ще умре от раните си, елементите или затрудненото дишане. Има обаче още един човек, който разпъва хора, всъщност ще разпъне най-много хора от римско време насам: Фредерик Цугибе.

Цугибе, освен че е лекар, е и доста религиозен – и иска да даде на хората изживяването да бъдеш Исус. Така в дома си той поставя медицинско оборудване за мониторинг на жизнените показатели и снабден с доброволци, започва да позволява на хората да се провисват на кръст толкова дълго, колкото искат.

Някои издържат до час, преди да бъдат свалени. За разлика от студентите по медицина, той открива, че те не страдат от затруднено дишане, което той приписва на това, че е връзвал краката на своите субекти, докато Мьодер не е.

Също така установява, че субектите, когато бъдат подканени, не са в състояние да се повдигнат до позиция, по-удобна за дишане, като дори намират задачата за почти невъзможна.

Благодарение на може би прекалено много експерименти и познанията ни за човешкото тяло, сега знаем, че жертвите на разпятието наистина са умрели поради затруднено дишане.

„Тежестта на тялото, което дърпа надолу върху ръцете, прави дишането изключително трудно“, казва Джеръми Уорд, физиолог от Кристъл колидж в Лондон пред Guardian. Ако все пак не се задушат, могат да умрат от „произтичащата липса на кислород в кръвта, която причинява увреждане на тъканите и кръвоносните съдове, позволявайки на течност да премине от вените в тъканите, включително белите дробове и около сърцето.“

Колкото и неприятни да са тези експерименти, доказателствата за хипотезите идват от много по-лош източник. По време на Втората световна война нацистите ползват разпъването на кръст като метод на изтезание. В Дахау (концлагер) отец Г. Делори е свидетел как нацистите окачват затворници за китките им на хоризонтална летва.

„След като седят така в продължение на един час“, пише Делори, „жертвите вече не могат да издишват въздуха, който изпълва гърдите им.“

Те могат да дишат само когато са в състояние да се издигнат достатъчно високо, за да свалят тежестта от гърдите си.