Антична вяра: Произход на християнските литургични одежди
Когато видите свещеник, епископ или друго духовно лице по време на богослужение, сигурно се чудите на интересното им облекло, което носят. Може би ви изглежда странно, архаично или неудобно? Истината е, че като духовници, те трябва да се обличат по строг канон, който не допуска волности в стила или неспазване на облеклото.
Защо е изглежда по този начин църковното облекло, защо е толкова важно и как започва да се използва? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем в началото на IV век и по точно 313 година, когато император Константин, чрез Медиоланският едикт християнството става равнопоставена религия на останалите религии в Римската империя. По този начин приключва периода на преследване на християните от римските власти.
Християнството още преди 313 има голям брой вярващи в пределите на империята, които въпреки, забраните и преследванията се увеличават. Църквата встъпва в съюз с римската власт, което е предпоставка за създаването на добре познатият цезаропапизъм (властта стои над църквата). Но сега след 313 се появяват други предизвикателства – големият брой вярващи трябва да бъдат направлявани, тоест имат нужда от духовни бащи или с други думи това става законно задължение на християнските духовници.
Духовниците в първите вековете на християнство се делят на няколко сана, които отговарят за различно селище, град или дори митрополия (не се изненадвайте, има много съвременни термини, църковната институция е изключително консервативна и много елементи се променят много бавно или изобщо не търпят промяна, терминологията логично е на гръцки или латински като единствени богослужебни езици през Късна античност.
Духовниците имат специфична си работа, която предполага, че трябва да са облечени според ранга/статуса им. В първите векове (II-III век) духовниците като презвитери или епископи не се различават в облеклото от паството си. Те носят същото ежедневно облекло като хората на, които предават божията благодат. С времето църквата като институция става перспективна и засилва своите позиции. По тази причина духовниците започват лека по-лека да се обличат по начин подхождат на сана им.
Литургичното облекло произлиза от традиционното римско мъжко облекло – което се слави със своята практичност. Въпреки приликите с римското облекло, има и такива с еврейските свещенослужители. Всеки елемент от църковните одежди има символично значение свързано с Библията и Христос. Най-долната дреха изработвана от ленен или вълнен плат в естествен цвят през Късна античност се нарича „стихар“ от гръцки.
Името произхожда от късноантичната туника с вертикални линии. Тя представлява туника до глезените с дълги ръкави, които са с тесни ръкави. По нея се допускат някакви орнаменти. Всички санове носят тази дреха от дякона до епископа. Стихарът символизира пречистената дреха, осветена и праведна, която облича всеки новопокръстен християнин. Върху стихара обикновено се носи одежда изработена от вълна, лен или коприна, която е с голямa дължина, но малко по-къса от стихара. Тя е с много дълги и широки ръкави, одеждата е позната като далматика.
Името и произхожда от провинция Далмация на Балканите и започва да се носи масово от III век. Далматиката е най-горната дреха на дяконите, днес това е стихара, който е богато украсен, но през Късна античност облеклото на духовниците в началото не е толкова пищно. От мозайки като тези в базиликите Сан Витале и Сант Аполинаре ин Класе, Равена и Милано, Сан Амброджио, доказват, че далматиките могат да бъдат семпли с тъмни клави (вертикални линии). Останалата част от ленените далматики с тъмни на цвят клави са естествен цвят, както се вижда от мозайките. Епископите и папите носят далматики изцяло изработени от коприна със сложни украси.
Тези украси изобразяват християнски мотиви митологични персийски като симурга. Има индикации, че по-високите санове могат да носят и далматики с червени клави. От VI век наблюдаваме един нов любопитен елемент в ромейското облекло (по персийски образец), което се появява и при духовниците – широките ръкави не са удобни и практични при работа. Затова се пристягат с платени „ръкавели“, носещи името „персикоманикион“ – персийски ръкави. Днес този елемент все още се носи от духовници и се наричат наръкавници. Те символизират божиите ръце.
Освен стихар, далматика, всички санове носят вълнен/ленен панталон тип Торсберг (по името на най-известната археологическа находка на късноантичен панталон), завършваща с чорапи. Не е много ясна идеята на обединяване на чорапи с крачолите като една от теориите и пестене на тъкани (римляните не изхвърлят никаква тъкани, много използват, втори ,трети, но пълно късане). Панталона се пристяга с тънък изтъкан колан.
Стъпалата са обути с особени вид обувки, които наподобяват пантофи, наричат се кампаги. Обувките са кожени с черен цвят като голяма част от стъпалото е открито. Този тип обувки се носи не само от духовници, но и от цивилни и военни високопоставени служители. Те са част от официалното дворцово облекло наложено от император Диоклециан.
Римската традиция при обличане изисква при носене на туники да се пристягат с колан, тънък текстилен или дебел (кожен). Но за духовниците няма преки доказателства, че са пристягали далматиките си с някакъв тип горен колан. През Късното средновековие духовниците носят пояс, за Късна античност не е ясно, защото иконографските изображения никога не изобразяват колани.
Най-горната църковна дреха носена от презвитери, епископи и патриарси (патриарсите на Константинополската патриаршия носят фелон до X век, след това е заменят с луксозна копринена дреха, сакос) са облечени с одежда наречена фелон. Това е дълга одежда изработвана от вълнен плат с процеп за главата, прилича много на съвременно пончо. Фелона познат от мозайките навлиза в употреба от VI век. Тази одежда произлиза от цивилна и военна одежда, която има качулка и се носи основни при лошо време, пенула. IV-V пенулата замества фелона като връхна духовна дреха.
Тя обикновено се изобразява с тъмни цветове, а от единствената археологическа находка от Египет не става ясен цвета. Фелоните могат да бъда едноцветни или с преливащи цветове, когато се изработват от коприна. В следващи столетия предната част на фелона се скъсява за да не пречи на клериците при литургични дейности. Това остава една от запазените марки на днешното православие.Тази наметка се носи от епископи поне до XII век. След това епископите, архиепископи и патриарси започват да носят специален фелон с изобразени кръстове наречен полиставрион – многокръстове.
Духовниците носят един много важен елемент от облеклото без, който не могат да изпълняват никакви богослужения – това е дългата и тясна ивица плат с естествен цвят с кръстове по него, омофор. Той може да бъде голям или малък, но в този период имаме само един. Омофорът се носи увит около шията като единия край пада върху гърдите, а другия върху гърба. Тази бяла лента е едно от най-емблематичните елементи на висшият клир. Презвитерите или свещеници носят подобен, но дяконите носят само на лявото рамо, тяхната лента се нарича орар. Омофорът символизира загубената овца, която Христос поставя на раменете си за да я спаси.
По-късен елемент от облеклото на епископите е набедреникът, който представлява ромбовиден плат, закачен за пояса на духовника. Произлиза от плата, който носят късноантичните императори, поставени върху техните крака, докато на са трона. Подобен набедреник се вижда върху сребърно блюдо от Пиренейският полуостров представящо, император Теодосий Велики и синовете му. Как се изработва облеклото на духовниците в тази ранна епоха? Платовете се изтъкат на станове – една много древна технология. През периода, които разглежда статията, Късна античност IV-VI век, римляните използват основно хоризонтален стан, снабден с педали. Чрез такива станове се изтъкават красиви ленени, вълнени или копринени платове, които виждаме изобразени върху мозайки, стенописи или оцелели археологически находки.
Тези елементи са част от най-ранното литургично облекло след официализирането на християнството. Разбира се то търпи развитие, но този процес е много бавен и поне до VIII няма съществена промяна. В следващите столетия на средновековието облеклото на духовниците става все по-сложно, пищно и се добавя по нов елемент за да добие завършеният си вид, който днес познаваме към XV век.
Любопитна подробност е, че до споменатият VIII век няма разлика между облеклото на латинската и православната църква. Доказателството откриваме в иконографските източници, защото писмените не дават много точни сведения за всички части от облеклото. Църковното облекло се слави със своята консервативност, но точно тя запазва , дори след падането на Източната Римска империя римското облекло, макар и силно променено.Благодарение на това днес все още духовниците носят силно променено римско облекло, но носещо в себе си векове история и традиции.
