Тайните на Венера Милоска

За голяма част от света мистерията на Венера Милоска се крие в липсващите ѝ ръце. Но тази емблематична статуя има да ни разкрие много повече.

Името „Венера Милоска“ е малко подвеждащо

Широко разпространено е мнението, че тази гръцка статуя е на гръцката богиня на любовта и красотата, която често е изобразявана полугола. Гърците обаче наричат това божество Афродита. Все пак се налага вдъхновеното от римляните име Венера.

Втората част от името ѝ идва от мястото, където е открита

На 8 април 1820 г. фермер на име Йоргос Кентротас се натъква на статуята, докато вади камъни за фермата си от стена в руините на древен град на остров Милос.

Тя почти я погребана отново

Френски морски офицер на име Оливие Вутие и двама моряци се отдават на новото тогава занимание – археологията – сред същите руини, в които Кентротас си взимал камъни. Според Къртис Грегъри в книгата му „Обезоръжени“: „Вутие забелязал, че мъжът е спрял да копае и се взира в нещо в нишата, която бил открил в стената. Позата му била достатъчно любопитна, за да отиде Вутие сам да погледне“.

Когато офицерът се приближил, видял, че Кентротас е покрил с пръст каквото е видял. Но все пак успял да съзре горната половина на една статуя. „Странната ѝ форма я правеше безполезна като градивен елемент, затова фермерът беше решил да я покрие“ – пише Къртис. „Вутие му даде малък подкуп, за да изкопае статуята вместо него.“ Явно е трябвало да плати на Кентротас още няколко пъти, за да изкопае всичките ѝ части.

Заслугата за създаването на статуята се приписва на Александър от Антиохия

Смята се, че Александър, скулптор от елинистическия период, е изваял този шедьовър между 130 и 100 г. пр. н. е. Надписът върху цокъла – плочата, върху която почива статуята – който го идентифицира като създател, е изчезнал преди близо 200 години (повече за това след малко).

Възможно е статуята всъщност да не изобразява Венера

Някои предполагат, че скулптурата не е на Афродита/Венера, а на Амфитрита – морската богиня, която е била особено обожавана на Милос. Други пък предполагат, че статуята изобразява Победа или може би секс работничка. Липсващите ѝ ръце биха могли да дадат малко повече информация за контекста: Копието може да е означавало едно, а макарата с конци – друго. Ако е държала ябълка – както твърдят някои сведения, – това може да означава, че е била Афродита, която държи наградата, дадена ѝ от Парис преди началото на Троянската война. И до днес този въпрос е предмет на страстни спорове.

Статуята става подарък за краля на Франция

След като Кентротас и Вутие откриват впечатляващата скулптура, те дават началото на верига от събития, които в крайна сметка довеждат до това маркиз дьо Ривиер да я подари на Луи XVIII. На свой ред владетелят подарява статуята на Лувъра, където тя се намира и до днес.

Какво се е случило с ръцете на Венера все още е загадка

Херми в Националния археологически музей в Атина

Според една от теориите ръцете са били счупени по време на сблъсък между френски и османски войски, когато статуята е била преместена от Милос; друга теория предполага, че при повторното ѝ сглобяване ръцете са били изхвърлени, тъй като са имали „по-груб“ вид. Но „повечето учени днес смятат, че те вече са липсвали, когато тя е била намерена от Вутие и фермера“, пише Елизабет Никс в History.com.

Къртис смята, че Кентротас е намерил допълнителни фрагменти, докато е изкопавал статуята, включително „мраморна ръка, която държи ябълка, парче от силно осакатена ръка и две херми … четириъгълни колони, високи около метър, с издълбана глава на върха“.

Първоначално цокъл е бил премахнат нарочно

Без да са я виждали историците на изкуството в началото на XIX в. решават, че новооткритата Венера трябва да е дело на гръцкия художник Праксител, и оповестяват творбата като такава. Това би поставило произведението в класическия период (V-IV в. пр. Хр.), който е бил по-уважаван в художествено отношение от елинистическия период. За да се запази тази теория и да се рекламира по-добре статуята – дори с цената на дезинформиране на обществеността – цокълът бил премахнат, преди да бъде представен на краля.

Венера Милоска имала за цел да отсрами французите

Венера Медичи

По време на завоеванията си Наполеон Бонапарт краде от Италия един от най-хубавите образци на гръцката скулптура – Венера Медичи. През 1815 г. френското правителство връща тази любима скулптура, но през 1820 г. Франция се възползва от възможността да запълни дупката, която липсата ѝ оставя във френската култура и национална гордост с Венера Милоска като още по-велика от Венера Медичи при дебюта ѝ в Лувъра. Планът проработва и творбата е посрещната с почти всеобщ възторг от художници и критици.

Статуята се укрива по време на Втората световна война

Нике от Самотраки

През есента на 1939 г. войната заплашва да се стовари върху Париж, така че Венера – заедно с още други безценни творби, като Нике от Самотраки (неизвестен автор) и Роби (на Микеланджело) – са откарани за съхранение в различни замъци във френската провинция.

На статуята липсват бижутата

На Венера ѝ липсват не само ръцете. Първоначално тя е била окичена с бижута, включително гривна, обеци и лента за глава. Тези украшения отдавна са изгубени, но в някои случаи дупките за закрепването им са останали в мрамора; в случая с обеците на статуята Къртис пише, че те са били „достатъчно ценни, че грабителите са откъснали ушните й миди, за да ги вземат“. Лека вдлъбнатина на врата на статуята показва, че тя е носела и колие.

Била е цветна

Макар че мнозина днес смятат гръцките статуи за изначално бели, мраморът всъщност често е бил оцветяван. Днес обаче върху Венера не е останала и следа от тези цветове.

Статуята е доста висока

Дори и леко прегърбена Милоска е висока 203 см.

Тя може да е копие

Историците на изкуството отбелязват, че Венера има поразителна прилика с Афродита от Капуа, която е копие от римската епоха на вероятно бронзов гръцки оригинал от края на IV в. пр. н. е. Това би било поне 170 години преди Александър да извая своята богиня, което кара някои да предполагат, че и двете статуи всъщност са реплики на по-стари произведения.