„Сър Гауейн и Зеленият рицар“ е една от големите артурски романси – епична поема, в която благородният сър Гауейн играе „обезглавяващата игра“ с мистериозен рицар, което го пращайки на грандиозно търсене, в което неговите качества са силно изпитани. Не знаем кой точно е автор на историята, но това, което знаем, казва Ад Пътър, професор по средновековна английска литература в университета в Бристол, е, че това е „английска история от около 1380 г., написана от поет от Чешир“.
Приказката започва с крал Артур в Камелот по Коледа.
„Докато чака от някъде да се появи приключение, идва зелен рицар на кон“, казва Пътър. „Той не е зелен, само защото той има зелена броня; този човек е зелен навсякъде. И е с огромен размер.“
„Зеленият рицар предлага предизвикателство пред двора на крал Артур от много необичаен вид. Той казва, че всеки от тях може да му отсече главата, при условие че след една година този човек дойде на неговото мястото и тогава аз му отсека главата.“
В приказката именно сър Гауейн, един от рицарите на Артур от кръглата маса, приема предизвикателството. Той замахва с острието си и откъсва главата на Зеления рицар от раменете й – след което вижда как зеления му враг пристъпва напред и взима собствената си отрязана глава, която все още говори, повтаряйки условията на споразумението им.
Почти година по-късно Гауейн тръгва от Камелот, за да търси рицаря в неговия „зелен параклис“ – въпреки че няма представа къде се намира.
Изпитанията на Гауейн
Без посока рицарят в крайна сметка търси убежище от зимния студ в неназован замък, където домакинът му предлага още едно състезание: домакинът тръгва на лов три пъти, като всеки път обещава да даде на Гауейн каквото спечели в гората. На свой ред Гауейн трябва да прекара три дни в компанията на съпругата на домакина и по същия начин трябва да му даде каквото спечели.
За Гауейн следват три дни изпитания и изкушения, тъй като той се противопоставя на все по-явните набези на съпругата, като същевременно се придържа към принципите на рицарството и придворната любов.
През първите два дни Гауейн печели целувка, която той игриво връчва на лорда всяка вечер. На третият ден, наградата му е по-съществена: зеленият пояс на съпругата, за който тя казва, че ще предпази носителят й от удар. Останал с впечатлението, че е изправен пред сигурна смърт, рицарят запазва този предмет за себе си, а вместо него дава на домакина три целувки.
Когато Гауейн пристига в зеления параклис, Зеленият рицар е разкрит, че е не друг, а господар от замъка. Рицарят, който по-късно се нарича сър Бертилак, размахва брадвата си три пъти. Два не му правят нищо, признавайки дните, в които Гауейн удържа своята страна от пакта. С третия, Зеленият рицар закача врата на Гауейн, защото задържа пояса, като така оставя белег, който завинаги ще му напомня кога неговата добродетел е била слаба.
Сър Гауейн и Зеленият рицар: 4 бързи въпроса, 4 бързи отговора
1. Кой е сър Гауейн и има ли връзка с крал Артур?
Рицар на кръглата маса, известен със своята добродетел и, според легендата на Артур, племенник на крал Артур.
2. Защо Зеленият рицар е зелен?
Магия. Сър Бертилак е преобразен в Зеления рицар от магьосницата Морган льо Фай, за да изплаши до смърт кралица Гуиневир (съпругата на крал Артур).
3. Каква роля играе крал Артур в приказката?
Много малко: той се появява едва в началото, поема предизвикателството на Зеления рицар, преди Гауейн да се появи и да поиска честта за себе си, и в края, когато Гауейн се връща.
4. Защо приказката е значима?
„Едно от очарователните неща за предизвикателството в нея е, че то е много различно от предизвикателствата от друг вид“, казва Пътър. „Това не е предизвикателство за груба сила, а за това да се подчиниш на нещо пасивно – трябва просто да седиш, да бъдеш смел и да чакаш някой друг да ти отреже главата. Това е състезание от съвсем различен вид от обичайните рицарски, бойни предизвикателства.