Пуританизъм за начинаещи
Пуританизмът е реформаторско религиозно движение, което започва в Англия в началото на 16 век. Първоначалната му цел е премахването на всички останали връзки с католицизма в рамките на Английската църква след отделянето й от Католическата църква. За целта пуританите се стремят да променят църковните структура и церемонии. Те също така искат по-широки промени в начина на живот в Англия, които да се съобразят с техните силни морални убеждения. Някои пуритани емигрират в Новия свят и създават колонии, изградени около църкви, които отговарят на тези вярвания. Пуританизмът има голямо влияние върху религиозните закони на Англия и основаването и развитието на колониите в Америка.
Вярвания
Някои пуритани вярват в пълно отделяне от англиканската църква, докато други просто търсят реформа и искат да останат част от църквата. Вярата, че църквата не трябва да има никакви ритуали или церемонии, които не се срещат в Библията, обединява тези две фракции. Те вярват, че правителството трябва да налага морал и да наказва поведение като пиянство и псувни. Пуританите обаче вярват в религиозната свобода и като цяло уважават различията в системите на различните вероизповедания извън Английската църква.
Някои от основните спорове между пуританите и англиканската църква разглеждат вярванията, че свещениците не трябва да носят духовни одежди, че служителите трябва активно да разпространяват Божието слово и че църковната йерархия (на епископи, архиепископи и т.н.) трябва да бъде заменена с комитет от старейшини.
Що се отнася до връзките им с Бог, пуританите вярват, че спасението зависи изцяло от Бог и че Бог е избрал само няколко личности, които да бъдат спасени, но никой не може да разбере дали са в тази група. Те също вярват, че всеки човек трябва да има личен завет с Бог. Пуританите са повлияни от калвинизма и възприемат неговите вярвания в предопределението и греховната природа на човека. Пуританите вярват, че всички хора трябва да живеят според Библията и трябва да са добре запознати с текстовете й. За да постигнат това, те поставят силен акцент върху грамотността и образованието.
Пуританите в Англия
Пуританизмът се появява за първи път през 16 и 17 век в Англия като движение за премахване на всички остатъци от католицизма от англиканската църква. Англиканската църква се отделя за първи път от католицизма през 1534 г., но когато кралица Мария I Тюдор заема трона през 1553 г., тя връща католицизма. При Мери много пуритани са изпратени в изгнание. Тази заплаха заедно с нарастващото разпространение на калвинизма – който подкрепя тяхната гледна точка – допълнително укрепват пуританските вярвания. През 1558 г. кралица Елизабет заема трона и възстановява отделянето от католицизма, но недостатъчно за пуританите. Групата се разбунтува и в резултат на това е преследвана от властите за отказ да спазва закони, изискващи специфични религиозни практики. Този фактор допринася за избухването на английската гражданска война между парламентаристите и роялистите, които се борят отчасти за религиозната свобода, през 1642 г.
Пуританите в Америка
През 1608 г. някои пуритани се преместват от Англия в Холандия. През 1620 г. те се качват на кораба Мейфлауър за Масачузетс, където създават колонията Плимут. През 1628 г. друга група пуритани основава колонията Масачузетски залив. В крайна сметка пуританите се разпространяват из цяла Нова Англия, създавайки нови самоуправляващи се и независими църкви. За да станат пълноправни членове на църквата, миряните трябва да засвидетелстват личната си връзка с Бог. Само тези, които могат да демонстрират „благочестив“ начин на живот, имат право да се присъединят.
Процесите срещу вещици от началото на 17 век на места като Салем се ръководят от религиозните и морални вярвания на пуританите. Но с напредването на века културната им сила постепенно отслабва. С измирането на първото поколение имигранти техните деца и внуци стават по-малко свързани с църквата. Към 1689 г. по-голямата част от жителите на Нова Англия се смятат за протестанти, а не за пуритани, въпреки че много от тях са също толкова силно против католицизма.
Тъй като религиозното движение в Америка в крайна сметка се разпада на много групи (като квакери, баптисти, методисти и други), пуританизмът се превръща в по-скоро някаква философия, отколкото религия. Той се превръща в начин на живот, фокусиран върху самостоятелност, морална здравина, упоритост, политически изолационизъм и строгост. Тези вярвания постепенно се превръщат в светски начин на живот, който се смята за (а понякога и наистина е) изключително характерен за Нова Англия.
