Никола Танев – ученикът на Клод Моне и европейските подвизи в изкуството
Никола Димитров Танев е може би един от най-добрите художници, които някога са покорявали не само родната сцена, но и тази в чужбина. Неговият живот не е просто холивудска история, която чака своето заснемане, но и талант с общо 55 изложби – като 28 от тях са в България, останалите разкриват таланта му в чужбина. Роден на 5 декември 1890 г. младият Никола дори не подозира мащабите на неговото семейство. Баща му Димитър е един от най-богатите хора в Свищов, притежава фабрика във Влашко, занимава се с търговия и между другото финансира четата на Ботев, подпомагайки по-бързото въоръжаване и организиране. След Руско-турската война семейството се връща обратно в Свищов и след това заминава в Княжево. Семейството не може да се смята за богато, както преди и мнозина често казват, че едва са свързвали двата края, но рано или късно, човек отново се изправя – парите са само моментно отражение, а опитът е безценното.
Никола има още пет братя и сестри, като всеки ще започне доста успешна кариера, като братът Стефан ще стане журналист и главен редактор на в-к Утро. Методи има талант и може да пише текстове без нито една грешка, показва особена аналитична мисъл, а шахът се превръща в едно красиво и атрактивно хоби, носещо голямо удоволствие. За него казват, че въпреки крехката си възраст, изпитвал особено удоволствие при побеждаването на далеч по-възрастни опоненти. Едва ли има човек, който някога е подозирал каква кариера ще изгради младия Никола Танев, но всичко започва да се разкрива, когато през 1905 г. придружава брат си Методи и баща си в Париж. Там се записва в печатарското училище Ноаси льо Гран. Понеже семейството няма много средства, двете деца са настанени в сиропиталището, където работата и експлоатацията продължава по 12 часа на ден. Това не ги пречупва, но нека изкажем благодарности към френското либерално общество, което днес продължава да размахва пръсти и да говори осъдително на всяка една тема.
В началото на Първата Световна война, Методи отива като доброволец на фронта и загива. 3 години по-късно Никола прекрачва прага на Парижката академия за декоративни изкуства при професор Пол Реноар. Има твърдение, че момчето е успяло да оцелее благодарение на две французойки, които откриват таланта му и започват да му помагат с изобразителното изкуство. Те закупуват първите четки, водят го по изложби и уреждат срещи с други художници – вратите на изкуството се открехват предпазливо. Искрата вече е запалена и през 1910 г. ще се срещне с човека, който е успял да скандализира Европа при всеки удобен случай, при това със смело нарушение на някои от най-важните закони на изкуството – Клод Моне. Никола става негов ученик и много бързо се повлиява от неговото влечение. В случай, че се чудите какво е толкова специално в Моне, запознайте се по-подробно с историята на чоукъра.
Същата година Никола се завръща в България и прави своята първа изложба, според местните вестници, българинът е постигнал невероятен успех, но той е само началото на една много вълнуваща кариера и талантът му едва сега набира скорост. Ще бъде необходимо доста време, преди да получи и прякора си „магьосника на светлината и въздуха“. Художникът не просто умее да улавя красотата на света, той се превръща и в изключителна слабост за жените – не са известни точните му завоевания, но е ясно, че младият красавец просто знаел как да се отнася към нежния пол и неговото внимание се е смятало за райско. Танев не можел да рисува, ако до него нямало красавица, която да го вдъхновява.
През 1915 г. ще срещне и своята съпруга Димитрина Георгиева. Това става на изложба и по думите на Никола, била най-красивата сред посетителите. Майсторът бил пленен, следва я до дома ѝ и на втората среща официално предлага брак. След това всичко е история, както биха споделили и останалите. Семейството няма деца, а Димитрина затваря очите си за безкрайните авантюри, които художникът ще има в бъдеще, а те наистина са толкова. Какво прави творецът в следващите години? Пътува и то много. Животът му е бурен, но адресната регистрация ще се смени много пъти в следващите 40 години. Ще живее в Париж, Стокхолм, Берлин, Рим, Мюнхен, Венеция, Милано, Виена, Варшава и още много други. Всеки път е канен в различна културна точка в Европа, за да направи изложба.
В края на 1921 г. пристига в Манхайм за да представи своето изкуство. Живее 2-3 години в Австрия и Германия. Въпреки красотата на Европа, българинът не спира да преследва красотата и на родината. Обиколил е цяла България и много от неговите творби са вдъхновени именно от красивата родна природа. През 1926 г. представя изложбата „Едно лято в България“. Любимата дестинация на Танев е Карлово, като именно там ще се връща отново и отново. През 1927 г. започва карловският цикъл с пейзажи. Карловци си го спомнят като човек, чийто ръце танцуват по платното, движат се толкова бързо, защото не подозират, че Танев ще се постарае да улови всички възможни движения на слънцето върху нечий двор. Рисува сутрин, на обяд и вечер, когато залезът започва да играе с къщите и дворовете. Желаем ли да се върнем обратно в историята и да видим красотата на миналото, можем да направим това в неговите картини. През 1928 г. са поканени в Прага, за да се представи труда на Никола. Както вече забелязваме, талантливият художник рисува и Европа не е безразлична към неговото изкуство. Постижение от този ранг може да се смята за съвършенство – бихме могли да си спомним за много художници, чието признание идва много след приключването на житейския им път.
След Прага, идват дестинации като Бърно, Венеция и настаняване в Рим. Днес голяма част от творбите му са закупени и се оценяват особено високо и днес са собственост на някои от най-изтъкнатите колекционери на изкуството. Има само една голяма грешка в целия живот на Никола Танев – закупуването на апартамент в София. Жилището се намира на бул. „Евлоги Георгиев“ 89. Както се досещаме, това едва ли би бил проблем в днешно време, ако не добавим и следващата подробност. В своя активен творчески период, майсторът не само впечатлява Европа, но привлича и някои интересни имена от историята. Двама от притежателите на неговото изкуство са именно Хитлер и Мусолини, като за тях е чест да притежават такова изкуство. Точно това поклонничество ще коства много на един от великите родни художници.
Трябва да добавим и още един почитател, който притежава неговите творби – д-р Делиус, началникът на Гестапо в България. Ако се чудите какво отношение е имал Никола Танев с нацистите, отговорът е никакво. Ученикът на Моне никога не се е интересувал кой точно закупува творбите му, все пак те са били начин за прехрана и едва ли биха могли да помогнат, в който и да било въоръжен конфликт, но опитайте се да обясните това на онези, които са побеснели за власт. На 27 септември 1944 г. Никола е заловен заедно с редица други български художници, музиканти, писатели и журналисти. Всички те са обявени за врагове на народа. По това време има извънбрачна връзка с Валентина Чешмирева, като от нея има две деца.
Никола помага не само за безумното разпалване на страстите и клюките в София, той показва, че неговото бохемство не само не може да се пречупи, но и ще продължи. Валентина също има позиции, тя е племенница на генерал Владимир Заимов, дъщеря на герой от войните, внучка на български възрожденец. Съпругата Димитрина очевидно няма нищо против и сама отива да взима авантюрата на съпруга си от дома. Някъде през 1937 г. двамата прекратяват отношения, но Валентина трябва да се грижи за двете деца Чая и Никола. След това комуникацията между тях приключва, като едва през 1945 г. той ще напише последното писмо, придружено с няколко рисунки за децата, които евентуално могат да се продадат в бъдеще, изказва благодарности. Един счетоводител успява да му даде тетрадка, в която да рисува, като всяка една страница е изпълнена с красотата му, като това са и последните му творби. Измъчван е, тормозен и след като прекарва известно време в Дома на слепите.
Прехвърлят го в разузнавателното управление на войската, а по-късно е обитател на дома на Александър Буров – там обитава кучешката колиба на дома. На една възглавница в Дома на слепите, Никола пише следното „Как можаха това, не помислиха ли, нямат ли сърце човешко, а кому сторих зло, кому? Тука ме оставиха без слънце.“. Запознатите с неговото изкуство знаят, че светлината изиграва особена роля на всяко едно негово платно. Валентина активира всички връзки, за да изведе своя любим от затвора, опитва се по всякакъв начин да го изкара от там и поне да го премести в „нормалния затвор“. Там се среща с брат си Стефан. Дълго време двамата не могат дори да се познаят, наказанията не само са ги обезобразили, те са ги превърнали в побеснели животни, които не могат да открият абсолютно никакъв начин.
Стефан Танев по-късно ще бъде изпратен в Сливенския затвор, като никой не знае какво се случва с него, може би тялото му не издържа на мъченията, а може би са му помогнали да приключи житейския си път малко по-бързо. Димитрина и Валентина се борят за своя любим със зъби и нокти, те не се отказват от него, въпреки своеволията и след шест месеца успяват да го освободят. Какво се случва след това. През 1949 г. един от най-добрите ученици на Клод Моне, сензацията в изобразителното изкуство, творецът, който се ражда веднъж на 100 години, понякога и повече? Какво се случва? Никола Танев става бригадир на линията Перник-Волуяк и Ловеч-Троян. На 59-годишна възраст е изкаран, за да работи като ударник на новата власт. Именно там получава удар и се парализира.
До края на живота си Никола Станев е прикован в инвалиден стол. Не може да използва дясната си ръка, но с лявата рисува всичко, което вижда през прозореца си – стадион „Юнак“. Има само още две картини, които може да нарисува, преди да приключи своя красив и измъчен живот. Една от софийските му картини е подарена на Енвер Ходжа, като тя продължава да бъде част от галерията в Тирана. Художникът приключва своя житейски път на 23 юли 1962 г.
Снимки: WikiArt
