Нещата, които не знаете за Коко Шанел

Коко Шанел се е научава да шие в сиропиталище

Родена с името Габриел Боньoр Шанел на 19 август 1883 г., бъдещата емблематична модна дизайнерка има скромен произход. След като майка ѝ умира, когато тя е на около 12 години, баща ѝ, който е търговец, настанява нея и двете ѝ сестри в сиропиталище, управлявано от манастир. Монахините там я научават да шие.

Прякорът ѝ Коко най-вероятно идва от кратката ѝ кариера на певица

След като напуска сиропиталището на 18-годишна възраст, през деня тя работи в шивашки цех, а с времето си намира и вечерна работа като певица из френските кафенета – своеобразна ранна версия на кабарето, в което се пеят неприлични стихове в градските барове и ресторанти на работническата класа. Шанел и леля ѝ Адриен (която е малко над година по-голяма от нея) използват тези участия, за да изкарват допълнителни пари и да флиртуват с военните, които са разположени в Мулен, Франция. Историята разказва, че две от песните, които Шанел пее, са „Ko Ko Ри Ko“ и „Qui qu’a vu Coco dans l’Trocadéro?“ – или „Кой е виждал Коко в Трокадеро?“. Съответно тълпата я призовава за бисове с викове „Коко! Коко!“ Също така, „Коко“ е и ласкателен термин за дете (и Шанел разказва как баща ѝ я е наричал така). Псевдонимът й може да е и умалително на думата „cocotte“, френски термин за „държанка“ – каквато тя скоро ще стане.

Карикатура на Шанел в магазина й за шапки, 1919 г.

Шанел е лицензиран шапкар

След кратката си певческа кариера Шанел изкарва лиценз за шапкарка и през 1910 г. отваря магазин, наречен Chanel Modes, на улица „Камбон“ 21 в Париж. Предприятието е финансирано от Етиен Балсан, богат наследник на текстилна империя, с когото тя се запознава, когато той е млад офицер в Мулен; според биографичната книга на Лиза Чани „Коко Шанел: Интимен живот“, Балсан „я кани да живее с него като негова любовница“ и Коко приема с готовност.

С магазина си тя изважда късмет, когато Габриел Дорзиа, известна френска актриса от онова време, става почитателка на шапките й и я рекламира. По-късно в живота си, Шанел ще приеме шапката като главен свой аксесоар; фотографът Дъглас Къркланд, например, който през 1962 г. прекарва три седмици в документиране живота на дизайнерката, никога не я вижда да я сваля.

Парфюмът ѝ Chanel No. 5 може би е резултат от грешка

Историята на емблематичния парфюм е пълна с обрати. В началото на 20-те години на миналия век тя работи с парфюмериста Ърнест Бьо за създаването му и се твърди, че харесва петата проба, която Бьо й предлага, което довежда и до характерното име. (Освен това, според някои 5 е нейното щастливо число.) Но ароматът с нотки на жасмин, роза, сандалово дърво и ванилия може да е резултат от лабораторна грешка: формулата е съдържала необичайно висока доза алдехид – синтетичен компонент, който прави аромата „искрящ“.

Шанел предизвиква продължило десетилетия съдебно дело за своя парфюм

В бизнес сделка за пускането на Chanel No. 5 в универсалните магазини през 1924 г., Шанел запазва името си върху флакона, но получава само 10% от печалбата. Бизнесменът Пиер Вертхаймер се съгласява да произвежда парфюма в масови количества, като взема 70% от парите, които той генерира (Теофил Бадер, основател на известния парижки универсален магазин Galeries Lafayette, получава останалите 20%, тъй като е посредник в сделката). В продължение на години Шанел води война в съда, за да се опита да вдигне процента си – и в крайна сметка фирмата на Вертхаймер ще назначи адвокат, чиято единствена задача е да се занимава конкретно с Коко.

Твърди се, че Шанел е агент на нацистите

След смъртта на Коко през 1971 г. започват да се появяват секретни документи, които разкриват пълния обхват на вече известната й връзка с нацистите по време на Втората световна война. Десетилетната ѝ афера с Ханс Гюнтер фон Динклаге, офицер от германското разузнаване и барон, е добре известна (тя остава в хотел „Риц“ по време на по-голямата част от нацистката окупация на Париж), но в книгата си „Да спиш с врага“ от 2011 г. журналистът Хал Вон разкрива, че Шанел всъщност е била замесена в нацистката програма достатъчно много, че да бъде официално призната за агент – Защитен агент F-7124 (Abwehr Agent F-7124) с кодово име „Уестминстър“. „В цяла Европа е имало легиони от смели жени, които са работили усилено, за да надхитрят нацистите“, се казва в рецензията на книгата от The Washington Post. „Шанел не е сред тях.“

След края на войната тя се изселва в Швейцария, а през 1954 г. се завръща в Париж, за да поднови модната си къща. От своя страна самата компания оспорва твърденията в книгата на Вон, като казва, че основателката й е имала много близки приятели евреи преди и след войната и че ролята ѝ по време на нацистката окупация може да е била по-нюансирана от написаното в книгата.

Шанел привлича нацистите на помощ в борбата за парфюма й

Знаем обаче, че по време на Втората световна война Шанел използва връзките си с нацистите и новоприетите арийските закони, за да изтласка Пиер Вертхаймер и брат му, които са евреи, от бизнеса си. Благодарение обаче на някои сделки, сключени в последния момент между тях и арийски бизнесмен по време на войната, двамата братя успяват да задържат инвестицията си. Вертхаймерови дори в крайна сметка финансират завръщането на Шанел в модната индустрия през 50-те години. Известното със своята стеснителност семейство отказва да дава интервюта и да говори за сделките или отношенията си с Коко Шанел, но и до днес те притежават марката Chanel. По последни оценки тя струва около 8 млрд. долара.

Въпреки че Коко има много връзки, тя никога не се омъжва

Единственото нещо, с което Шанел е по-известна от модата си, може би са нейните бурни любовни авантюри. Тя има краткотрайна връзка с Пабло Пикасо (в биографията на Лиза Чани „Коко Шанел: Интимен живот“ краят ѝ е описан така: „Пикасо винаги бързо е изисквал сексуално и емоционално подчинение от жените си, а Габриел в много отношения е също толкова силен и опасен характер, колкото и той – затова тази афера може да е била единствено кратка“), с херцога на Уестминстър, внук на руския цар, и с композитора Игор Стравински. Когато през 1920 г. Стравински се заема да преработи прочутото си „Пролетно тайнство“ за нова постановка с парижка балетна трупа, Шанел е един от основните му покровители.