Музикални хроники: Великият барабанист на The Who беше лунатик, който уби шофьора си и се погуби с наркотици

Това е един от най-великите барабанисти в рок музиката, с абсолютно уникален стил на свирене и с влияние, простиращо се много отвъд активните му години през 60-те и 70-те. Безброй негови наследници са се вдъхновили от подхода му към барабаните и от визията му за ритъм секциите в класическия рок. Но за съжаление, той е един от многото големи музиканти с трагична съдба, които не успяват да избягат от деструктивната си същност.

Кийт Муун е легенда от рок класиците The Who и е колкото талантлив, толкова и ексцентричен и склонен към скандално и възмутително поведение. Алкохол и наркотици, потрошаване на хотелски стаи и взривяване на барабани на живо по телевизията – такива са навиците на човека с прякор Лунатика Муун. Когато си звезда във водеща рок група, това ти предоставя изобилие от блага и възможности, а британецът е решен да се възползва в пълна степен от тях.

„Каня много приятели да пием и да купонясваме. Харесва ми да гледам как другите се забавляват. Имам осем коли, защото много ги чупя. Казват, че съм капиталистическа свиня и предполагам наистина е така“, вдига рамене Кийт Муун. Но забавленията са едно, а да причиняваш смърт и страдания вече е съвсем друго нещо.

Когато 60-те години приключват, Кийт вече е женен за Ким Кериган и има малка дъщеря на име Манди. Семейството обаче не е достатъчно да обуздае буйния му нрав и през 1973 г. съпругата му взима дъщеря си и го напуска завинаги. „Кийт беше много сложен характер. Бях обсебен от мисълта да го задържа жив, но беше очевидно, че е тръгнал по нанадолнището и не можех да направя много“, разказва китаристът на The Who Пийт Таунсенд.

Свръхталантливият барабанист с театрален стил на свирене е опасен не само за самия себе си, но и за околните. Самият Таунсенд е потърпевш, когато Кийт тайно зарежда барабаните си с експлозиви при дебюта на The Who в американския телевизионен ефир. Накрая на изпълнението на хитовата My Generation, Лунатика Муун причинява такъв взрив, че косата на китариста се запалва, а слухът му завинаги се уврежда и той остава с частична глухота на едното ухо. 

Кийт Муун се замесва и в далеч по-трагичен инцидент през 1970 г. Тогава все още е женен за Ким и заедно със съпругата си и няколко приятели посещават откриване на нова кръчма в градчето Хатфийлд близо до Лондон. Местните хора от работническата класа явно са раздразнени от разкоша, с който музикантът парадира, и започват да атакуват луксозното му Бентли.

Без да има шофьорска книжка, Кийт Муун скача зад волана и подкарва колата в опит да избяга. Той обаче не осъзнава, че затиснат под автомобила остава неговият шофьор и бодигард Нийл Боланд. Боланд е влачен на пътя под колелата и загива, а Муун получава обвинение в убийство и в шофиране без лиценз в нетрезво състояние. За облекчение на барабаниста, шест седмици по-късно смъртта на Нийл Боланд е приета за нещастен случай и остават само другите обвинения.

През следващите години неведнъж се спекулира дали при инцидента зад волана е бил Кийт или съпругата му. Но неговите рискови изпълнения не спират, подкрепени щедро с голямо количество вредни субстанции. През 70-те темата за душевното здраве все още е малко или много табу, а проблемите на звездния музикант нямат лесно решение. „Ако знаех каквото знаем днес за психичните заболявания, сигурно щях да подходя различно“, признава Анет Уолтър-Лакс, приятелката на Кийт в последните четири години от живота му. „Но мислех, че всичко се дължи на наркотици, алкохол и на това, че е рок звезда“.

Дъщерята на Кийт Муун, която по-късно преодолява своята собствена алкохолна зависимост, няма много ясни спомени от баща си, тъй като е само на 12, когато той умира. Големият барабанист намира смъртта си едва на 32 години заради свръхдоза наркотици. В последното си интервю той получава въпроса „Имате ли въобще контрол над живота си?“ и отговаря: „В някои дни да“.

Говори се, че смъртта на Нийл Боланд предизвиква огромни угризения у Кийт, който и без това има проблеми със самочувствието и самооценката си, въпреки своето величие. И някак трагично и пророчески звучат думите му от едно друго интервю: „Предполагам повечето хора ме считат просто за приятен идиот… весел глупчо. Но смятам, че съм жертва на обстоятелствата. Повечето са по моя вина. Жертва съм на собствените си шеговити номера. В девет от десет случая е така – поставям капани и сам падам в тях“.