Музикални хроники: Ръсел Кроу изпя „Искам да съм като Марлон Брандо“ и не се отказва от музиката и 30 години по-късно
За звезда от калибъра на Ръсел Кроу киното отдавна е превзета територия. Но може и да сте забравили, че актьорът от „Гладиатор“, „Красив ум“, „Поверително от Ел Ей“ и още много филми е врял и кипял и в музиката.
Всъщност музикалната му кариера заслужава много повече внимание и има с какво да грабне рок ценителите – дори и тези, които по никакъв начин не се интересуват от Кроу като актьор.
През годините новозеландецът неведнъж е изразявал любовта си към музиката и е препоръчвал на своите последователи в социалните мрежи да чуят групи като Miike Snow, Fabulous Diamonds и Tame Impala. По-важното е, че самият той свири, пее и композира усилено вече над три десетилетия, като се разпростира в различни стилове и на множество сцени.
Оказва се, че Ръсел Кроу винаги е искал да бъде или музикант, или актьор. Когато за пръв път получава шанс да се разгърне в музикално студио някъде в 20-те си години, той приема псевдонима Ръс ле Рок и записва донякъде пророческата песен I Want To Be Like Marlon Brando (“Искам да съм като Марлон Брандо”).
Песента е с пророчески елемент, защото Кроу наистина става повече като Брандо, отколкото като Джони Кеш например (макар че в гласа му и в някои от песните му се забелязват сходства с кънтри легендата). Неговите рокендрол мечти остават живи и той ги преследва паралелно с актьорската кариера, донесла му „Оскар“ за „Гладиатор“ и още две номинации за престижната статуетка.
След скромното му начало като Ръс ле Рок, през 80-те Кроу основава първата си истинска група със своя приятел Били Дийн Кокрън. Първоначално те се кръщават Roman Antix, но в началото на 90-те добавят нови членове към състава и променят името на 30 Odd Foot of Grunts. През следващото десетилетие остават активни и издават едно EP и три дългосвирещи албума с доста приятен за слушане мелодичен рок.
Ръсел Кроу е водещ вокалист и китарист на групата си. Той не блести с някакъв невероятно мощен глас и не влага излишна агресия в пеенето – но звучи свежо и уверено, а бандата се нрави с цялостния си стил, макар че не прави нещо кой знае колко оригинално.
Впечатляващото е, че актьорът не спира да се развива музикално и когато кариерата му в Холивуд го превръща в суперзвезда. В края на 90-те и началото на 2000-те той е във вихъра си и записва най-емблематичните си роли в „Поверително от Ел Ей“, „Вътрешен човек“, „Гладиатор“ и малко по-късно в „Красив ум“, „Господар и командир“ и „Късметлията“. Тогава 30 Odd Foot of Grunts продължават да записват и издават музика. През 2005-а те се разпадат, но Кроу изобщо не се отказва от свиренето и пеенето, а просто решава да отвори нова глава в кариерата си.
Актьорът започва колаборация с Алън Дойл, певецът и композитор на канадската група Great Big Sea. Двамата сформират състав с ново име – The Ordinary Fear of God, в който са и някои от старите музикални другари на Ръсел Кроу. Единственият им албум My Hand, My Heart излиза през 2005 г. и бележи промяна в музикалната посока за актьора – вече пианото става водещ инструмент, а песните са по-баладични и се отдалечават от китарното звучене на миналата му група.
В албума прави впечатление и песента Mr. Harris, посветена на починалия колега и приятел на Кроу Ричард Харис, с когото си партнират в „Гладиатор“. В последните 15 години Алън Дойл остава близък с Кроу и двамата реализират още няколко музикални проекта, а холивудската звезда намира време покрай ролите си и за музикални турнета из Австралия и Северна Америка.
През 2017-а Дойл и Ръсел Кроу сформират още една нова група, Indoor Garden Party, с която също записват албум и го представят в популярното The One Show по BBC. И по-нататък през годините холивудският ас се появява в предавания, за да изсвири по някоя песен, като се насочва все повече към акустично звучене и към кънтри/американа стил, а дълбокият му глас определено пасва на жанра. Хитът на Джони Кеш Folsom Prison звучи подобаващо в негово изпълнение, както си пролича преди няколко години в шоуто на Джими Фалън.
Да не забравяме, че актьорът показа гласовите си данни и в мюзикъла „Клетниците“, чиято екранизация от 2012 г. спечели доста внимание.
Наскоро Ръсел Кроу навърши 59 години и макар че днес е доста по-активен в киното, отколкото в музиката, все още очакваме да чуем от него и някоя нова композиция. Защото вече е доказал, че и с китарата в ръка винаги има какво да предложи.
