Музикални хроники: Немислимата трагедия, която вдъхнови Ерик Клептън за най-успешната му песен

„Ще знаеш ли как се казвам, ако се видим в рая?

Ще бъде ли същото, ако се видим в рая?“

Така започва текстът на Tears in Heaven, пропитата с емоция балада на китарния идол Ерик Клептън.

Издадена през 1991 г., песента влиза в топ 10 в класациите на над 20 страни и печели три награди „Грами“ – за песен на годината, за най-добър запис и за най-добро мъжко вокално изпълнение.

Изключителният успех на този сингъл обаче няма как да зарадва неговия създател. Защото Tears in Heaven възниква вследствие на непоносима лична трагедия на Клептън – смъртта на неговия 4-годишен син Конър.

Детето е плод на връзката на Клeптън с италианската актриса Лори дел Санто. На сутринта на 20 март 1991 Конър си играе в апартамента в Ню Йорк, където живее с майка си, когато инцидентно пада от прозорец на 53-етажния блок.

Прозорецът е оставен отворен по невнимание от чистача на апартамента. Тогава Клептън живее в хотел наблизо и тъкмо се е запътил да вземе Конър, за да прекара деня с него и да го заведе на обяд и на зоопарк.

“Научих след телефонно обаждане от техния апартамент”, припомня си големият китарист. „Приготвях се да изляза и да го взема, за да отидем да обядваме. Лори ми се обади, беше истерична и каза, че е умрял. Аз не можех да повярвам“.

Когато научава, Клептън моментално „изстива“ и „изключва“, по собствените му думи. Невярвайки, той се втурва към блока на Лори и вижда отпред вече пристигналите линейка и пожарна.

Музикантът си припомня, че когато влиза в апартамента, чувства сякаш цялата сцена няма нищо общо с него. „Все едно бях влязъл в нечий чужд живот. Още се чувствам така“, споделя Клептън в интервю година след случая.

Детето е погребано два дни преди 46-тия рожден ден на прочутия си баща. Клептън описва връзката си с Конър като най-близките отношения, които е имал с друг човек до онзи момент. Всъщност момчето е главна причина музикантът да спре алкохола и наркотиците.

Клептън отказва хероина още от края на 70-те, когато излиза неговата песен Cocaine, но после продължава да взима други наркотици (включително кокаин) и да ги смесва с алкохол. Раждането на Конър през 1986-а обаче му дава мотивация да изчисти вредните влияния.

„Наистина го направих за Конър, защото смятах, че независимо що за човек съм, не мога да си позволя да съм с него в такъв вид“, пише Ерик Клептън в автобиографията си. „Не можех да понеса идеята, че когато той натрупа достатъчно опит, за да си формира някаква представа за мен, тази представа ще бъде за човека, който бях тогава“.

Когато Конър умира, неговият баща вече е изкарал три години без алкохол и наркотици.

Трагедията мотивира Клептън да продължи по пътя, по който е търгнал, вместо да се върне към лошите си навици. Той обаче напълно се затваря в себе си в месеците след инцидента и води изолиран живот, макар че посещава срещи с други хора, отказали вредните субстанции.

Голямата му утеха е в китарата и в създаването на нова музика. Две песни, написани от Клептън през онзи период, са директно вдъхновени от сина му. Circus Left Town разказва как Ерик води Конър на цирк в деня преди смъртта на детето.

Tears in Heaven задава въпроса дали някога ще се срещнем отново с нашите близки, които са починали преди нас. Клептън не възнамерява да издава нито една от двете песни, но е окуражен да включи втората в един саундтрак, по който работи – за криминалния филм Rush.

Китаристът изпълнява Tears in Heaven и в акустичния си концерт MTV Unplugged през 1992-ра, който по-късно е издаден като лайв албум. Песента се превръща в световен хит и остава най-продаваният сингъл на изпълнителя в Щатите.

Заради преживяната травма, Ерик Клептън се решава да играе по-голяма роля в живота на дъщеря си.

Рут Кели Клептън е родена година преди Конър и е единствено дете на Ерик от извънбрачната му връзка с Ивон Кели, мениджърка на звукозаписна компания.

След смъртта на Конър, Кели предлага на музиканта да опознае по-добре своята дъщеря и той приема. Поредица от срещи сближава малкото момиче и нейния татко, който успява да постигне хармония не само с Рут, но и със самия себе си.

„Беше страхотно отново да бъда в компанията на дете – моето дете“, признава Клептън.

“Връщайки се назад в годините, осъзнавам какъв огромен ефект оказа тя, за да се почувствам по-добре. Присъствието ѝ в живота ми беше абсолютно ключово, за да успея да се възстановя. В нея отново намерих нещо истинско, за което да ме е грижа, и това беше жизненоважно, за да стана отново активно човешко същество”.

А пък Tears in Heaven остава не само сред най-популярните, но и сред най-прекрасните творения на великия музикант – успял да улови в една песен цялата мъка, объркване и копнеж на един страдащ родител.