Любител криптограф от интернет разкодира писмо на Чарлз Дикенс
Група любители криптографи помагат на експерти да разбият мистериозния код на Чарлз Дикенс, използван в неговото популярно „Писмо от Тависток“.
Когато умира през 1870 г., освен изобилие от романи, Дикенс оставя след себе си редица мистерии. Известният автор е фен на писането в архаична вече стенографна система от 1700 г., наречена Брахиграфия на Гърни, която той на всичкото отгоре променя, за да създаде така наречения от него Дяволски почерк.
Пример за Брахиграфия на Гърни
Десет ръкописа, обхващащи периода 1830-1860 г., са написани с тази собствена стенография на Чарлз и в по-голямата си част са все още неразгадани от експертите. През 2020 г. Проектът „Кодът на Дикенс“ на Университета в Лестър призовава любители криптографи да помогнат за дешифрирането на „Писмото от Тависток“ – ръкопис, който остава неразгадан повече от 150 години. И така, за проекта над 1000 души изтеглят писмото, за да се опитат да го разбият.
Две години по-късно, благодарение на усилията на любители и с няколко забележителни пробива, то до голяма степен е преведено.
Къщата Тависток , дом на популярния автор за период от 9 години
„Като хоби посещавам група за кодове в [сайта] Reddit и веднъж забелязах, че пъзелите, които включват стенография, остават нерешени най-дълго. След като реших един от тях, видях публикувани няколко от стенограмите на Чарлз Дикенс. Започнах да изучавам стенография на Гърни и участвах в отворените семинари #SolveItDickens в Zoom“, казва в съобщение за пресата Шейн Багс, ИТ работник от Калифорния, който печели награда от £300 за приноса си в разгадаването на писмото.
„След като получавах предимно 4-ки по литература, никога не съм си помислял, че някога някаква част от работата ми ще представлява интерес за изучаващите Чарлз Дикенс! За мен бе чест да работя с професор Хюго Боулс и д-р Клеър Ууд и се радвам, че успях да помогна.
Писмото, за съжаление, не съдържа нова литература или сюжетни очертания за някакви ненаписани творби на великия автор. Въпреки това, то ни предлага поглед към една проблемна част от живота му.“
„Събрахме отделни прозрения от различните криптографи и всичко просто започна да си идва на мястото. Може да го оприличите на „сглобяване на мозайка“. Един от тях намери думите „Ден на Възнесение“, а друг – „следващата седмица“, което ни помогна да определим точно датата на писмото. Криптографите, които са запознати с живота и творчеството на Дикенс, идентифицират абревиатурата „HW“ като неговото списание Household Words и свързват символа за думата „round“ с журнала му „All The Year Round“, казва Хюго Боулс, професор в Университета на Фоджа и автор на Dickens and the Stenographic Mind, в прессъобщение.
„Когато други откриват думите „реклама“, „отказано“ и „изпратено обратно“, разбрахме, че пише за негова реклама, която е била отхвърлена. Думите „невярно и несправедливо“ и „в открито съдебно заседание“ подсказват, че се оплаква, че отказът няма правно основание.
Писмото изглежда се отнася до оповестяване на новото му списание „All The Year Round“, което се опитва да рекламира в „The Times“ през май 1859 г. Дикенс се скарва със съсобствениците на предишното му списание „Household Words“, след като издателите отказват да публикуват изявление от него, в което отричат слуховете, че има връзка с актриса.
Издателите искат да задържат своите читатели на „Household Words“ и съдят Дикенс, за да му попречат да им създаде впечатлението, че списанието е прекратено. Съдията решава, че може да обяви новото си списание, стига да формулира така, че старото се прекратява от него, а не от издателите.
Когато се опитва да рекламира новото списание обаче, изглежда, че от „The Times“ имат правни притеснения и отказват. В този момент той написва писмото до личен познат, за да го помоли грешката да бъде поправена.
„Чувствам се задължен“, започва писмото до приятеля му от „The Times“, „макар и много неохотно, да се обърна лично към вас.“
Текстът, казват изследователи от Университета в Лестър, е написан в тежък период от живота на Дикенс.
„В писмото виждаме Дикенс, бизнесмена, да използва личните си контакти, за да развива интересите си и силно да аргументира своята страна на нещата“, казва в изявление д-р Клеър Ууд, преподавател по викторианска литература в университета в Лестър.
„Особено интересно е да се види как той използва език от решението по делото „Бредбъри и Евънс срещу Дикенс“. Авторът е силно критичен към правната система в романа „Студеният дом“, написан по-рано същото десетилетие, но не толкова силно, когато нещата работят в негова полза.“
Смята се, че той е запазил копие от писмото в стенография като правен документ.
Въпреки че преводът може да е разочароващ за всеки, който се е надявал на ново творчество от любим автор, все пак да не забравяме, че има над 70 страници с бележки, които все още чакат да бъдат разгадани, в различни архиви по света, както и в частни колекции.
