Кой плаща за Статуята на свободата

Статуята на свободата е подарък от народа на Франция, а затова медното произведение в по-голямата си част е платено именно от френските граждани. Въпреки това, каменният пиедестал, върху който статуята стои на острова си в пристанището в Ню Йорк, е платен от американците чрез акция за набиране на средства, организирана от издателя на вестници Джоузеф Пулицър.

Френският писател и политически деец Едуар дьо Лабулай е човекът, който предлага идеята за статуя в чест на свободата, която да бъде подарък от Франция за САЩ. Скулпторът Фредрик-Огюст Бартолди е очарован от предложението и започва работа по проектирането на евентуалната статуя, както и популяризирането на идеята за нейното изграждане. Проблемът, разбира се, е как да се плати проекта.

Феновете на идеята за статуята във Франция сформират организация, Френско-американският съюз, през 1875 г. Групата издава декларация, призоваваща за дарения от обществеността, и представя общ план, в който се посочва, че статуята ще бъде платена от Франция, докато пиедесталът, на който статуята ще стои, ще бъде платен от американците.

Това означава, че операции по набиране на средства ще трябва да се извършат и от двете страни на Атлантическия океан. Даренията започват да пристигат от цяла Франция през 1875 г. Смята се за неподходящо националното правителство на държавата да дари пари за статуята, но различни общини все пак допринасят с хиляди франка като в крайна сметка около 180 градове и села даряват пари.

Хиляди френски ученици също помагат с малки суми. Потомци на френски офицери, воювали в Американската революция век по-рано, включително роднини на Лафайет, дават своята лепта. Медна компания дари медни листове, които ще бъдат използвани за оформяне на кожата на статуята.

Когато ръката и факлата на статуята бяха показани във Филаделфия през 1876 г. и по-късно в нюйоркския парк „Медисън Скуеър“, дарения капеха от ентусиазирани американци.

Фондовете като цяло са успешни, но цената на статуята непрекъснато нараства. Изправен пред недостиг на пари, Френско-американският съюз провежда лотария и търговци в Париж даряват награди, за да се продават билети. Лотарията също е успешна, но все пак са необходими още повече пари. Скулпторът Бартолди в крайна сметка продава миниатюрни версии на статуята, като върху тях е гравирано името на купувача.

Накрая, през юли 1880 г. Френско-американският съюз обявява, че са събрани достатъчно средства, за да се завърши изграждането на статуята!

Общите разходи за огромния проект от мед и стомана са около два милиона франка (приблизително около 400 000 американски долара по онова време). Но ще минат още шест години, преди статуята да бъде издигната в Ню Йорк.

Кой плаща за пиедестала на Статуята на свободата

Докато Статуята е ценен символ на Америка днес, да накараме хората от САЩ да приемат такъв дар не е особено лесно. Бартолди пътува до Америка през 1871 г., за да популяризира идеята за статуята, и се завръща през 1876 г. Той обаче прекарва 4 юли 1876 г. в Ню Йорк, пресичайки пристанището, за да посети бъдещото местоположение на статуята на остров Бедлоу.

Но въпреки усилията на Бартолди, идеята за статуята е трудна за приемане от хората. Някои вестници, най-вече New York Times, често критикуват статуята като глупост и яростно се противопоставят на идеята  да харчат пари за нея. Докато французите обявяват, че средствата за статуята са налице през 1880 г., към края на 1882 г. американските дарения, необходими за изграждането на пиедестала, все още печално изостават.

Бартолди си спомня, че когато факелът е показан за първи път на изложението във Филаделфия през 1876 г., някои жители на Ню Йорк се притесняват, че град Филаделфия може да получи цялата статуя вместо тях. Така скулпторът прави опит да генерира интрижка в началото на 80-те години и пуска слух, че ако нюйоркчани толкова пък не я искат статуята, може би Бостън ще се радва да я вземе.

Уловката проработва и жителите на Ню Йорк, изведнъж уплашени да не загубят статуята, започват да провеждат събрания за набиране на пари за пиедестала, който се очаква да струва около 250 000 долара. Дори Ню Йорк Таймс отказва да се противопостави на статуята.

Издателят на вестника Джоузеф Пулицър, който в началото на 80-те години на миналия век е закупил нюйоркския ежедневник The World, се заема с каузата на постамента на статуята. Той създава фонд и обещава да отпечата името на всеки дарител, независимо колко малко е дарението. Дръзкият план на Пулицър проработва и милиони хора в цялата страна започват да даряват каквото могат. Ученици от цяла Америка дават стотинки – например, клас в детска градина в Айова изпраща 1,35 долара на фонда.

Пулицър и The Woirld най-накрая обявяват през август 1885 г., че последните 100 000 долара за пиедестала на статуята са събрани.