Филмът, който уби почти половината от актьорите и екипа си
В Холивуд наемането на грешните актьори е просто част от живота. Причините, поради които един актьор може да бъде избран за роля, за която не е подходящ, са много и най-различни. Понякога актьорът просто се оказва несъвместим с режисьора или колегите си, или забързаният график, или има лични проблеми… В други случаи звездата е толкова популярна, че продуцентите разчитат само на името й, за да привлекат аудитория, и не обръщат толкова внимание колко подходящи са за ролята. А в още по-други случаи пък актьорът е толкова запален по определена роля, че използват цялото си влияние и връзки, за да си я осигурят.
Последното изглежда, че е в случая с „The Conqueror“ от 1956 г. на Хауърд Хюз – историческа епопея за живота на монголския военачалник и император Чингис Хан. Актьорът, който си прокара път със зъби и нокти до главната роля, е не друг, а Марион Морисън, по-известен със сценичното си име Джон Уейн. Трябва да помним, че историята на киното е пълна с привидно странни кастинг решения, които се оказват неочаквано сполучливи. И няма съмнение, че Уейн би могъл да пасне на ролята на Чингис Хан – 13 години по-късно той ще спечели Оскар за най-добър актьор за ролята на маршал Петел Когбърн в „True Grit“ от 1969 г. Според приближените му Уейн чувства толкова дълбока лична връзка с монголския военачалник, че изчита всяка книга, която намира за него и прекарва часове всеки ден, работейки върху гласа си, позата и маниерите, за да съвпадне точно…
Шегуваме се: Уейн просто плясва някакъв тъмен грим, мустаци като на Фу Манчу и изиграва ролята без никаква подготовка.
Изпълнението му е болезнено за гледане. Фарсът не убягва и на съвременните рецензенти, като един от тях отбелязва, че Уейн е „най-невероятния избор от кастинга, освен ако Мики Руни не играе Исус в “ The King of Kings“. Филмът се смята за един от най-лошите, правени някога, a Уейн печели посмъртна награда „Златна пуйка“ за изпълнението си. Скоро след излизането на филма Хауърд Хюз го сваля от обращение и се твърди, че го гледа постоянно през последните си уединени години, оттеглен в хотел в Лас Вегас.
Но колкото и болезнено да е гледането на филма, безкрайно по-болезнено е за тези, които го създават – защото за мнозина от актьорския състав и екипа продукцията в крайна сметка ще се окаже фатална.
За да изобрази монголската степ, голяма част от „The Conqueror“ е заснет на място около Сейнт Джордж, Юта, което е на 220 километра по посока на вятъра от тестовия полигон в Невада, където само три години по-рано правителството на Съединените щати детонира 11 ядрени оръжия като част от операция Upshot-Knothole (кадър от която можете да видите на главната снимка горе). Снежният каньон – друго място за снимки – е особено замърсено, тъй като условията предразполагат към събирането на големи количества радиоактивен прах. Докато продуцентът Хауърд Хюз знае за последиците, правителството го уверява, че няма опасност за здравето на хората. Снимките се провеждаха в продължение на 13 изтощителни седмици, след което Хюз прекарва 60 тона почва от Сейнт Джордж с камиони до Холивуд, така че снимките в студиото да изглеждат по същия начин – допълнително излагайки актьорите и екипа на радиоактивно замърсяване.
Резултатите са предвидими и трагични. През следващите 25 години 91 от 220 членове на актьорския състав и екипа – цели 41% – развиват рак, като 46 умрат от него – включително режисьорът Дик Пауъл и звездите Сюзън Хейуърд, Агнес Мурхед, Лий Ван Клиф и дори самият Уейн. Въпреки че Джон и много от неговите колеги са запалени пушачи, което затруднява директното обвързване на всеки случай с последствията от снимките, фактът, че общата честота на рак сред актьорите и екипа е почти три пъти по-голяма от обичайната, прави връзката мрачно убедителна.
Друга видна жертва на продукцията е мексиканският актьор Педро Армендарис, който през 1963 г. открива, че има рак на бъбреците и гърлото. По това време той е ангажиран със снимките на филма за Джеймс Бонд „От Русия с любов“ и докато в началото продуцентите се опитват да го заместят, Армендарис се бори със зъби и нокти, за да завърши снимките, за да осигури прехрана за семейството си, като урежда графика на снимките да бъде променен, за да завършат първо неговите сцени. Болката, която понася, се вижда в крайния продукт, като Армендарис видимо куца в повечето сцени. Но усилията очевидно си заслужават, тъй като неговият герой Керим бей често се посочва като главен акцент във филма. На 18 юни 1963 г., три месеца преди излизането на „От Русия с любов“, Армендарис отнема живота си в медицинския център на UCLA, използвайки пистолет, който вкара контрабандно в болничната си стая.
