5 книги, написани от духове

Въпреки че вече са напуснали земния свят, някои духове имат още какво да ни кажат. Поне така изглежда в края на XIX и началото на XX век – период, в който се наблюдава бум на книгите, за които се твърди, че са написани от покойници. Тази епоха е златният век на спиритизма и много хора твърдят, че са общували с духове, които са наставлявали умовете и ръцете им да записват истории, стихотворения и дори обемисти романи.

Ето 5 книги, за които се предполага, че са продиктувани от духове и които са широко достъпни и днес.

„Исторически откровения…“ (1886)

Томас Кушман Бъдингтън и Император Юлиан

Римският император Юлиан явно е бил толкова поразен от развитието на цивилизацията през 1500-те години след смъртта си през 363 г., че се е почувствал длъжен да се изрази отвъд гроба чрез печатното слово. Историческите му разкрития за отношенията между християнството и езичеството след разпадането на Римската империя са записани от американския писател Томас Кушман Бъдингтън и атакуват християнството като основна причина за това, което Юлиан вижда като свят в пълен хаос и опустошение. Духът на Юлиан осъжда Константин и неговите наследници за това, че са приели „фалшива религия“, която поражда насилие и затормозява развитието на Европа.

По-реалистично погледнато, този призив за завръщане към традиционните римски ценности е бил доста креативен начин на Кушман да сподели собствените си оплаквания. Може би авторът се е чувствал неудобно да хули открито християнството като пречка за моралното и интелектуалното израстване и е намерил императора, който е изучавал платонова философия, за подходяща фигура, за да изрази загрижеността си за човешката раса. В предговора си към съчиненията на Юлиан Кушман възхвалява духа му, като казва, че той „е с най-чист и възвишен характер“.

„Моята схватка с дявола и други разкази“ (1918)

Албърт Хоутън Прат и О. Хенри

Дъска за спиритически сеанси

Прочутият писател, известен като О. Хенри (с рождено име Уилям Сидни Портър), умира през 1910 г. като ни оставя стотици разкази. Но дори смъртта не може да спре творчеството му: Осем години след нея се появява нов сборник с разкази, за които се твърди, че са негови. Те пристигат чрез медиума Албърт Хоутън Прат, който казва, че е общувал с О. Хенри чрез дъска за спиритически игри. Предполага се, че първият им разговор се е състоял на 18 септември 1917 г., а след това са последвали и много други като Прат е канил приятели да се съберат около дъската, за да слушат как духът на О. Хенри разказва истории.

Във встъпителните си коментари към книгата Прат описва своя паранормален събеседник като бъбрив и явно „претоварен със сюжети“, духът понякога дори изтощавал човешките си слушатели, тъй като сеансите се проточвали до късните часове на нощта. Освен това той сам редактира разказите си: Веднъж казал на Прат да изтрие последната половина на разказ, който му дошъл твърде бързо и не отговарял на стандартите му.

По време на тези сеанси Прат очевидно е имал пълен контрол над собствените си мисли и е намирал възможности да задава свои собствени въпроси. Веднъж той пита О. Хенри какво мисли за филмовите адаптации на книгите му. Отговорът на духа: „Глупаво повтаряне на вчерашното невежество“.

Изглежда, че Прат е очаквал и негативния прием на своите последни произведения на О. Хенри. В предговора, подписан от „Парма“ – псевдонима на Прат – той заклеймява неверниците и всички скептици, които биха сметнали, че стилът на текста се различава от този на О. Хенри. Светът на духовете, обяснява Прат, просто вдъхновява различен глас.

„Хоуп Трублъд“ (1918)

Пейшънс Уърт и Пърл Кюран

Също продиктувана чрез спиритическа дъска е „Хоуп Трублъд“, само едно от многото художествени произведения, за които се твърди, че са написани от духа Пейшънс Уърт през 1918 г. Вероятно една от най-известните духове авторки, Уърт комуникира с живия свят чрез Пърл Кюран, домакиня от Сейнт Луис. От 1913 г. до 1937 г. Кюран записва книги, пиеси, стихотворения и разкази, като понякога получава и написва хиляди думи на сеанс.

Романът „Хоуп Трублъд“, който разказва историята на момиче от средата на Викторианска Англия, което търси баща си, се откроява сред останалите произведения на Уърт. Духът става характерен с архаичния си език и обикновено поставя историите си далеч в миналото: „Телка“ се развива в средновековна Англия, а действието на „Прощална приказка“ е по времето на Исус. „Хоуп Трублъд“ се развива в съвременната епоха (когато е публикуван първоначално) и Уърт за първи път използва обикновен английски език. Подобно на много други нейни произведения, романът получава одобрението на критиката.

Той обаче привлича и повече скептици от предишните творби на Уърт. Какво би могъл да знае духът на англичанка от XVII в. (който твърди, че тя е имигрирала в Америка, където е била убита от индианци) за живота във Викторианската епоха? И все пак хората се затрудняваха да си обяснят как тогава Кюран, която е имала скромно образование и възможност да пътува, е изплела тези истории, които съдържат подробни и точни описания на далечни места. Мистерията обгръща Уърт и читателите на Кюран и ги придружава смъртта ѝ. Когато умира през 1937 г., заглавието на некролога ѝ в „Сейнт Луис Глоуб-Демократ“ гласи: „Пейшънс Уърт е мъртва“.

„Скитник в земите на духовете“ (1896)

А. Фарнезе и Франчезо

Викторианците биха намерили смразяващ морален урок в „Скитник в земите на духовете“, за който се предполага, че е продиктуван на някой си А. Фарнезе от наскоро починал италианец. Идентифициран само като Франчезо, духът му изпълва повече от 300 страници с ярки описания на самотното му, мизерно пътешествие из света на духовете. Той пише, че тези мрачни пътешествия са били заслужено наказание за него, тъй като е живял егоистично и се е покланял на материалното, а не на Бога.

Първоначално Франчезо се впуска в студените и разлагащи се царства на ада и само чрез трудолюбиви изкупителни дела накрая преминава през светлите небесни порти. Разказът му служи като увлекателна проповед, която предупреждава читателите за ужасната съдба, която ги очаква, ако не започнат да променят греховното си поведение още на Земята – преди да е станало твърде късно.

„Джап Херон„ (1917)

Емили Грант Хътчингс и Марк Твен

Авторът на произведения като „Принцът и просякът“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ очевидно не е могъл да пусне перото дори и след смъртта си: Марк Твен, който умира през 1910 г., диктува романът „Джап Херон“ на Емили Грант Хътчингс (която е приятелка на Кюран) и Лола В. Хейс (която, по думите на публикувана по онова време рецензия в „Ню Йорк Таймс“ „само пасивно е движила ръцете си върху дъската според инструкциите“) чрез дъска за спиритически експерименти. Действието на романа, публикуван през септември 1917 г., се развива в родния щат на Твен – Мисури – „и разказва как едно момче, родено в бедност и безпаричие, с помощта на благородни и високопоставени мъж и жена, израства благороден и способен мъж и помага за възраждането на своя град“, според „Таймс“.

През 1918 г. издателят на Твен завежда дело и Хътчингс спира да издава книгата.