Да имаш дрешка от новата модна колекция на известен дизайнер: класа! Да направиш кръгче с новия автомобил на брат си: гъзария! Да ти подарят най-новата версия мобилен телефон: сбъдната мечта! Новите неща са куул. За много други неща обаче казват, че колкото са по-стари, толкова са по-куул. Това пирамиди, молитвени храмове, филми на Чаплин, мумифицирани останки на неандерталец, сервиз за чай от френския кралски двор…
Към този безкраен списък от артефакти, които човечеството обича да квалифицира като “исторически значими, стари и безценно древни”, попада и едно заведение, което заема едва стотина квадратни метра площ в приземната част на стара сграда в централен Копенхаген. Въпреки скромните си размери обаче този бар има огромна популярност. Както и грамадно его. Това е така, защото може да се похвали, че е най-старият официален гей бар в Дания. Всъщност в Европа. И понеже Европа е преди Америка в много отношения, значи и в света.
Името на бара е Centralhjørnet (Централния ъгъл) и на практика наистина се намира на много централен ъгъл – само на половин цигара време от главната търговска улица Strøget и на още по-малко от площада на кметството. Тоест от пъпа на датската столица.
Ако кликнете върху официалния сайт на пъба, веднага ще бъдете приветствани на датски и английски така: “Добре дошли в най-стария гей бар в света, където ден с ден не си приличат, а традициите са на почит”. И няма как да бъде иначе, когато става дума за култово място със забележителна стогодишна история.
Всъщност ако бяхме квантови физици и можехме да “изкривим” пространство по начин, който да ни позволи да пътуваме назад във времето, щяхме да се озовем десетилетие по-рано от официалната година на откриване на “Централния ъгъл”.
Годината е 1802. В приземния етаж на ъгловата постройка, където се срещат улиците Slutterigade и Lavenderstræde, се помещава скромен обущарски магазин. Аналите от тази година обаче недвусмислено намекват, че там се продават и други неща освен обувки по парижки модели и задължителните зимни галоши. А именно бира и бренди. Според някои, все още непотвърдени източници, през 50-те години на 19-ти век мястото функционира като гостилница, защото стаите на горните етажи се давали под наем.
1917. В Русия болшевиките смазват от бой белогвардейците, в София силно земетресение нанася значителни щети, раждат се Индира Ганди и бъдещият американски президент Джон Кенеди, а на първи май в Копенхаген обущарският магазин официално се трансформира в бар. Причината е, че помещението вече се е сдобило с писоари и общината казва, че е ОК в него да се продават напитки.
1933. Хомосексуалността вече е декриминализирана. Въпреки това обаче все още не е добра идея да се разхождаш нагоре-надолу по улиците на Копенхаген с “чупка” в китката.
1939. Все повече хомосексуални мъже започват да се събират “по късна доба” в кръчмата, за да споделят не само питиета, но и радости, тревоги и въжделения със своите братя по съдба и сексуална ориентация. През същата година тогавашният собственик Емил Томсен разпространява предупреждение сред гражданите на Копенхаген, че в бара му няма да се допускат пияни или дори подпийнали посетители. Така де, това не е някакъв си пристанищен бордей, а престижно заведение!
1944. Войната бушува с пълна сила, a “Централния ъгъл” сменя собственика и името си. На снимките от този период се вижда, че наред с оригиналното име е изписано и “Jyden” (Ютландеца).
1948 г. Оооо, я го зарежете този ютландец, и без това никой в Копенхаген не харесва хората от областта Ютландия, понеже се държат, говорят и се обличат селяндурски! Кръчмата възвръща старото си име, а през същата година е основано “Сдружението на обратните и лесбийките” – дядото на днешното LGBTQ за Дания.
1955. Нравите се променят в следвоенна Европа, хормоните бушуват, а в Дания вече изобщо не се счита за срамно да си bøsse (градски сленг за гей). “Централния ъгъл” се утвърждава като официален сборен пункт за всички онези джентълмени, без значение семейни или ергени, които си падат по мъжките ласки. И оркестърът да свири!
1961. Годината на “Лошия закон”! Хората го помнят и въпреки че са минали много години и той отдавна вече не функционира, продължават да негодуват, че изобщо го е имало. Ето за какво иде реч. Парламентът гласува закон, който криминализира сексуалните отношения с хора от същия пол, които нямат навършени 21 години. За хетеросексуалните границата се вдига от 15 на 18. Медиите заклеймяват закона като “лош” и дискриминиращ хомосексуалните. В резултат на всенародното негодувание законът бива ревизиран и 4 години по-късно се възстановява предишното статукво: 18 години за гейовете, 15 за хетеросексуалните.
1973. Световната петролна криза и петролното ембарго, наложено от страните от ОПЕК, нокаутират световната икономика. В Дания мъжете вече са свободни да танцуват по двойки на “Let’s Get It On” на Марвин Гей, където и когато намерят за добре. Също и в “Централния ъгъл”. Най-вече там всъщност.
1980. Диагнозата “хомосексуалност” е премахната от списъка с психически заболявания в Дания.
1987. HIV-вирусът вече нанася поражения върху реномето на гей общността по целия свят. Хората свързват разпространението на СПИН единствено и само с “педалите”. В Дания обаче реагират своевременно и приемат закон, с който се криминализира дискриминацията по отношение на хомосексуалните. Въпреки това обаче оттук чак до средата на 90-те “Централния ъгъл” отбелязва сериозен спад в броя на клиентите.
1989. “Ти, Андреас, взимаш ли за свой законен съпруг тук присъстващия Тобиас?” Дания става първата страна в света, която узаконява еднополовите бракове. “Може да целунете младоженеца.”
90-те!
През това десетилетие собствениците на “Централния ъгъл” постоянно се сменят. Едни умират, други просто напускат… Тогава започват първите музикални изпълнения на живо. Отначало личните грамофони и касетофони на персонала подсигуряват музикалния фон, а после, когато в бара се появява класически джубокс, посетителите вече сами могат да решават дали ще звучат АББА, Марая Кери или Джими Съмървил.
2002. Шест каси от бира и два ръчно сковани дъсчени панела се превръщат в импровизирана (и крайно нестабилна!) сцена за първите артистични изяви всяка четвъртък вечер на знайни и незнайни местни и гастролиращи драг кралици, певци и комици. Новият собственик Торбен Расмусен с особен ентусиазъм им акомпанира на кийборда си и подканя клиентите да поощрят изпълнителите със скромна “такса за забавление”. През същата година се поставя началото на традиция, с която пъбът ще стане нарицателен през идните години. В навечерието на всеки голям празник (Коледа, Великден, Хелоуин, Санкт Ханс, т.е. астрономическото начало на лятото) заведението осъмва с уникална, пищна украса.
2010. В помеждутъка между 2002 и 2010 г. “Централния ъгъл” затваря за известно време заради наложителни ремонтни работи. Когато обаче отваря отново врати, пъбът е още по-популярен отпреди и буквално се пука по шевовете. Заслужено печели AXGIL – Датската награда на дъгата за гей бар на годината.
2012. На 20-и август “Централния ъгъл” организира първия си грандиозен стрийт фест по време на ежегодния прайд парад в Копенхаген. Оттогава пъбът се превръща в задължителна атракция за всички гости на прайда, които идват буквално от всички краища на света, за да се снимат и забавляват в най-стария гей бар.
2015. Най-старата и авторитетна телевизия в Дания DR1 снима документален филм за заведението, в който в продължение на почти година се проследява живота на членове на персонала и най-заклетите и ексцентрични клиенти.
2017. Със специално тържество Centralhjørnet отбелязва 100 години от официалното си откриване. Събитието е отразено от всички информационни емисии в страната.
2019. Седя на бара в един абсолютно прозаичен делничен следобед и пия бира заедно с 79-годишния финландец Терро – бивш стюард на пасажерски ферибот. Говорим си за славното минало на бара, който и двамата обичаме. Той очевидно знае много повече от мен. Още повече че го е преживял лично. Терро ми разказва за стари любови – моряци, архитекти, обикновени зидари, които са седели на същото това място, на което седя и аз. Животът за Терро отдавна е друг. Казва, че страда от Паркинсон. И живее в старчески дом в Турку. Тъжен е през повечето дни. Но не и в дните, когато се качва на същия този ферибот, на който някога е работил, за да дойде в Копенхаген и да седне на стола в “Ъгъла”, защото знае, че винаги е тук и ще го чака. “За разлика от хубавите ирландски морячета! “ уточнява той с игрива усмивка и поръчва по още една бира.