Безкрайната воля на монасите стълпници

В пустиня в Йордания се извисява кула с място за живеене на върха си. Кулата в Ум ер-Расас е част от археологически обект, който съдържа останки от римски, византийски и ранни мюсюлмански цивилизации. Висока е 14 метра, няма врати, няма стълби, няма и никакъв начин да я напуснеш. Квадратната й основа, на километър и половина от византийския град Кастрон Мефа, все още е напълно здравa след 1000 години пустинен вятър и слънце. Църквата и дворът към нея вече са почти на прах.

Днес дом само на птиците, тази кула може би е последната останала от течението на стълпниците.

Икона на Св. Симеон Стълпник от 1465

Аскетичните християнски монаси, представители на това движение, били изключително отдадени на самодисциплината и лишението от всякакви удобства като живеели в изолация високо над света. Кулата най-вероятно е била дом на един от тези монаси през 15 век.

Стълпниците следвали примера на Свети Симеон Стълпник, известен сред българите още като Симеон орач и Симеон брульо. Той бил в постоянна молитва и заради всеотдайността си станал толкова популярен сред поклонниците, че в един момент нямал време за своето поклонство. Така за да намери покой, Симеон се изкачил на върха на една кула в град Алепо, днешна Сирия. И въпреки че следобед допускал посетители, които да се качват при него по стълба, за да искат съветите му, той никога не слизал.

Свети Симеон Стъплник се качва в кулата през 423 и остава там до смъртта си 37 години по-късно.