Британската писателка Дорис Лесинг почина на 94-годишна възраст, съобщиха световните информационни агенции. Творчеството ѝ, включващо около 50 книги, ѝ донесе Нобелова награда за литература и я превърна в икона за марксисти, борци срещу колониализма и апартейда, феминистки.
Лесинг е родена на 22 октомври 1919 г. в Керманшах, Персия (днешен Иран), но израства в Южна Родезия (днес Зимбабве). Когато Дорис е 5-годишна, баща й се установява в голяма изолирана ферма в Южна Родезия. Тя посещава католическо училище, а след това девическо училище, което напуска на 14-годишна възраст.
В творчеството си тя се отнася безмилостно към белите колонизатори и създава впечатляващ „портрет“ на Южна Африка. След като се развежда два пъти, Лесинг се установява в Лондон през 1949 г. заедно с по-малкия си син, като оставя в Африка другите си две деца – дъщеря и по-голям син, от първия си брак.
В британската столица работи като секретарка до публикуването на първите й две книги – „Тревата пее“ и „Марта Квест“ – първия от 5-те тома от поредицата „Деца на насилието“. След това идва ред на следващите 4 книги от поредицата – „Подходящият брак“, „Вълни след щорма“, „Обкръжени от суша“, „Град за четири врати“.
Лесинг става световно известна с книгата си „Златният дневник“. Написала е също книгите „Шикаста“, „Бракове между зони три, четири, пет“, „Експерименти на Сириус“ и сатиричния роман „Добрият терорист“. Книгата „Петото дете“ е смятана за една от най-важните в късното ѝ творчество.
Лесинг е публикувала две автобиографии – „В моята кожа“ и „Да вървиш в сянката“.
През 2007 г. тя бе удостоена с Нобелова награда за литература. Това бе 11-ата Нобелова награда за литература, присъдена на жена.