„Операцията“ гостува в Русе: Всички сме пациенти!

На 8 май от 19 ч. в „Канев център” в Русе Сатиричният театър гостува със спектакъла „Операцията”.

Орлин Горанов и Мариан Бачев са дует анестезиолог и хирург в най-новата комедия на Иво Сиромахов. В ролята на пикантната медицинска сестра е Жанет Иванова, а Тони Минасян е асистентът-неудачник.

Всички сме пациенти!

“Сестра, запазете това – ще ни потрябва при аутопсията”.

Черен хумор от операционната.

“Операцията” е черна комедия. Много черна. С други думи – българска черна комедия. В този вид комедия и сатира, теми и случки, които се считат за табу, се представят по саркастичен или хумористичен начин, но без да губят своята сериозност. Блестящият Иво Сиромахов е вдъхновен от възможността чрез усещането за развлечение и забава да провокира чувство на дискомфорт и най-главното: порив на сериозни мисли. Сюжетът на „Операцията” е „медицински” и разкрива какво се случва по време на една редова операция в родна болница. Ситуация, в която неминуемо попадаме всички ние – пряко или чрез наши близки. Така преживяваме целия абсурд на мутанта наречен „здравна система”. Защото всички сме пациенти.

Да, смеейки се, ние се разделяме с миналото. Смея да мечтая, че, смеейки се с „Операцията”, ще пожелаем да се разделим с настоящето си! И бъдете здрави, моля ви се…

Режисьорът

Една вечер, преди няколко години получих силни болки в корема и се наложи да бъда приет в болница. Диагнозата беше „остро възпаление на апендикса” и докато разбера какво става, вече ме бутаха легнал върху количка към операционната.

Всеки човек се страхува от операции, но моите страхове вземат чудовищни размери. Веднага си представих как Смъртта дебне с косата зад вратата на операционната и как само след няколко часа ще бъда мъртъв и ще се пържа в най-страшния казан на ада заради греховете си, които са несъмнени.

Мислех си и че съм пропуснал да си взема последно „сбогом” с близките си. Ще си отида ей така, без едно „чао” да съм им казал.

Някак невъзпитано е.

Докато прожектирах в главата си страховитите картини на наближаващата неизбежна Смърт, се заслушах в разговорите на лекарите и сестрите. Говореха си за обичайните, всекидневни неща – какъв мач щяло да има довечера, какъв филм били гледали снощи, къде били вечеряли.

Бях потресен!

Аз тука умирам, разбираш ли, а те си говорят за мачове и манджи. Какво коравосърдечие! Каква безчувственост!

Изобщо не си давах сметка, че такива операции като моята, за тях са детска игра.

Както и да е, операцията мина леко и неусетно.

Когато се събудих след упойката, ужасът ме беше напуснал и всичко ми изглеждаше смешно. Чувството ми за хумор се бе върнало.

Тогава си помислих, че би било интересно да опиша това разминаване между страховете на пациента и невъзмутимостта на лекарите.

Така се появи пиесата „Операцията”.

Иво Сиромахов