Никой няма да признае Крим за руски

Какво е общото между интервенцията в Крим и тези в Косово или Северен Кипър? Как международното право гледа на този въпрос и може ли Русия да получи Крим по законен път? Дойче Веле ни предлага оценките на експерти.

Хартата на ООН – а тя е основният документ, върху който се гради международното право, изрично забранява на държавите да водят нападателни войни. Русия обаче изразява убедеността си, че военната й намеса е оправдана. Путин се аргументира с това, че е необходимо да се защити живота на руските граждани в региона. Щефан Талмон, професор по международно право от университета в Бон, смята този аргумент за несъстоятелен: „Международното право не допуска изпращането на въоръжени войски в чужда държава с цел да се защитават групи от тамошното население“, казва той.

Териториалната цялост и политическата независимост на една страна, следователно, се ползват с приоритет пред защитата на населението. Даже и в случаи на най-тежки нарушения на международното право и наличие на индикации за геноцид, не е разрешено да се навлиза в чужда страна без разрешението на Съвета за сигурност на ООН. „След като дори интервенцията с хуманитарна цел не е призната от всички държави, то онова, което в момента се случва в Крим, не може по никакъв начин да бъде съвместимо с междунородното право“, казва Талмон.

Изпращането на войски можеше да е оправдано от международноправна гледна точка, само ако украинското правителство беше помолило Русия за помощ: „Правителство в изгнание също би могло да отправи подобно искане или покана, за каквато предпочитат да говорят руснаците“, добавя Талмон. Но и този вариант е законен само в един-единствен случай: ако новото правителство на Украйна беше дошло на власт с преврат.

Не е имало преврат

В действителност обаче, украинският парламент свали президента Янукович от власт. Независимо от това руският посланик в ООН Виталий Чуркин оправда военната интервенция с отправената от Янукович молба за „възстановяване на реда и правото“. Все пак има и други мнения в средите на руското правителство, според които войските са били изпратени по собствена инициатива на Москва.

Експертът по международно право Талмон недоумява, как може руснаците от една страна да обявяват военната интервенция за оправдана, а от друга да твърдят, че няма никаква военна намеса. Редом с руските войници, които са разположени на полуостров Крим по силата на действащ до 2024 година договор, там действат и униформени войки без руски опознавателни знаци. Твърди се, че става дума за граждански отбранителни отряди на жители на Крим, които искали регионът да се присъедини към Русия.

Чии са тези войници?

Дори и тези войски да не са изпратени от Русия, това по никакав начин не променя правната ситуация в момента, казва експертът. „И в този случай също има нарушение на международното право. Още повече, че твърде професионалните действия на тези „въоръжени граждани“ само затвърждават впечатлението, че се касае именно а руски войници. Но даже и да е погрешно това впечатление, международното право забранява на държавите да снабдяват с оръжие и да подкрепят паравоенни формирования в чужда държава.“

От гледна на точка на експерта по конституционно право Ото Лухтенханд, обявеният за средата на март референдум сред жителите на Крим също е противоконституционен. „В член 73 на украинската конституция ясно е казано, че решаването на въпроси, свързани с териоториалната цялост на Украйна могат да се решават единствено на общоукраински референдум.“

„Студена война с други средства“

Това пък, според експерта по международно право Талмон, ще доведе дотам, че евентуалното обявяване на независимостта на Крим от Украйна, ще се окаже нищожно от конституционна гледна точка. „Едва ли ще има държава по света, която да признае Крим като част от Русия“, казва той. Подобна ситуация е имало вече – във връзка с отделянето на северната част на остров Кипър вследствие на турската блокада от 1983 година. И до днес Кипърската турска република е призната единствено от Турция и от никого другиго.

Паралели има и с интервенцията на НАТО в Косово, казва Талмон: „По онова време Западът си позволи да наруши международното право, а Русия сега се държи по подобен начин“, казва той. “ Република Косово обаче също е призната едва от 100 държави, независимо, че минаха 6 години от основаването й. Други 90 страни все още не са я признали.“ Разликата между Косово и ситуацията в Крим била тази, че между военната намеса на НАТО и обявяването на независимостта на Косово са изминали девет години, през които провинцията се е намирала под протектората на ООН. „Сега обаче един сходен процес явно ще бъде извършен само за няколко дни и то в присъствието на руски войски“, казва Талмон.

Европейският политик Жан-Клон Юнкер във всеки случай изразява категорична оценка за действията на Русия: „Ние трябва да се погрижим за това на руската страна да стане напълно ясно, че не е възможно да се държи по този начин. Това е водене на студена война с други средства.“