Източна Европа мечтае за китайски инвестиции

Букурещ,Михаела Родина от АФП

Китайският премиер Ли Къцян се срещна в Букурещ с 16 премиери от Централна и Източна Европа, желаещи да стимулират китайските инвестиции в техния район след известно забавяне в задвижването.

Този икономически форум Източна Европа-Китай се организира, след като Пекин и ЕС започнаха миналата седмица преговори по споразумение за инвестиции, което се очаква да им осигури по-добър реципрочен достъп до техните пазари.

„Срещата на върха в Букурещ ще даде възможност на страните от Централна и Източна Европа да разберат какво търсят китайците“, заяви за АФП ръководителят на румънско-китайската търговска камара, Габриел Гелмеджану, преди началото.

Ли Къцян, който е първият китайски премиер, който посети румънската столица от 19 години насам, бе придружен от ръководители на над 200 големи държавни и частни компании.

Стотици бизнесмени от Източна Европа се стараеха да привлекат тяхното внимание с цел инвестиции в енергетиката, транспорта и земеделието.

„Развитието на партньорство с Източна Европа е логична опция за Китай, тъй като това дава достъп до важни морски пристанища като Констанца /Румъния/ и Бургас /България/ за неговия износ“, обясни пред АФП икономическият анализатор Ръзван Оръшану.

„Страните от района имат високи нива на растеж и не толкова строги разпоредби, засягащи заетостта и визите“, колкото в Западна Европа, добави той.

В началото на периода след 2000-та година китайските инвестиции в района бяха почти нулеви. През 2010 г. те достигнаха 590 милиона евро, според Института за развитие на Централна и Източна Европа, който се намира във Варшава.

Търговският стокообмен между Китай и района се увеличи от 2,2 милиарда евро през 2000 г. до 30,2 милиарда евро през 2010 г., като Китай регистрира явен превес.

След кризата в еврозоната страните от Източна Европа с „техните хибридни икономики, по средата на пътя между нововъзникващите и развитите пазари…изглеждат по-динамични за инвестиране на китайския капитал“, посочи Институтът за развитие на Централна и Източна Европа.

Но година и половина след срещата на върха във Варшава, на която Китай обеща кредитни линии в размер на 10 милиарда евро, проектите се бавят.

Фондът за инвестиции и сътрудничество Китай-Централна и Източна Европа не отбеляза напредък.
Полша, която е втори партньор на Китай в региона, както и балтийските страни, Словакия и Чехия не станаха свидетели на сериозни китайски инвестиции от 2012 г. насам.

След дълги преговори Румъния постигна споразумение с Huadian Engineering за изграждане през 2014 г. на електроцентрала. Букурещ се надява да подпише договори за няколко милиарда евро за изграждане на два ядрени реактора в централата в Черна вода /Югоизточна Румъния/ и на други две електрически централи.

В България китайската компания Грейт уол мотърс откри завод за сглобяване в село Баховица през февруари 2012 г., с което стана първият китайски производител на автомобили, започнал производство в Европа. Но две споразумения с китайската компания Билд йор дриймс за сглобяване на електрически автобуси и за изграждане на технологичен парк бяха замразени.

Унгария, която стана свидетел на утрояване на китайските инвестиции от 2010 г. насам до 1,8 милиарда евро, изглежда е предпочитаният партньор на Пекин в района. Гигантите в областта на информатиката и телекомуникациите Хуауей и ЗТЕ, както и химическата компания Wanhua инвестираха стотици милиони в тази страна. Решението за предоставяне на разрешителни за пребиване на чужденци, които купят унгарски облигации на стойност 250 000 евро, бе насърчаващо, изтъкват анализаторите.

Съседна Сърбия, която не е член на ЕС, подписа предварително споразумение за изграждане на мост на река Дунав в Белград – първият инфраструктурен договор от такъв мащаб в Европа. Но други китайски проекти за строеж на магистрали в района се провалиха заради проблеми със заплащането на работната ръка или заради желание на китайците да доведат свои работници.

„Китайците искат да управляват проектите и настояват да имат държавни гаранции, но това не е възможно“, посочва Гелмеджану. И добавя: „Ако искат да разширят дейността си, те трябва да се адаптират към нашата система, към системата на ЕС“.