Когато Чаушеску “продаваше“ германци

„Нефтът, германците и евреите са най-важните експортни стоки на Румъния“, обичал да казва Чаушеску. В периода 1968-1989 година румънският диктатор „продал“ на Германия близо 200 хиляди етнически германци, разказва в свой материал Дойче веле.

В края на 1989-та, броени дни преди Коледа, румънците се вдигат на въстание срещу диктатора Николае Чаушеску. Бунтът, започнал в Тимишоара, бързо залива и останалите части на страната. Сблъсъците със силите на реда взимат над 1 000 жертви. Само в Сибиу, известен като град на етническите германци, умират 100 души. В крайна сметка Чаушеску е свален. Желязната завеса пада и в Румъния – само няколко седмици след рухването на Берлинската стена.

Радостта от падането на режима е голяма. Облекчението сред етническите германци – също. И те, подобно на останалите румънци, са били държани „под ключ“ в обеднялата балканска държава. Онези, които в годините на комунизма са искали да се изселят в Германия, са били „продавани“ от Чаушеску – той ги пускал да си тръгнат срещу солидни парични суми от Германия. „Нефтът, германците и евреите са най-важните експортни стоки на Румъния“, обичал да казва Чаушеску. След падането му от власт голяма част от етническите германци напускат Румъния завинаги.

Историята на германците в Трансилвания

Вследствие на това масово изселване град Сибиу, който векове наред носи немското име Херманщад, губи голяма част от жителите си. Докато през 1977 година в града живеят 25 000 етнически германци, през 1992-ра броят им е едва 6 000. Днес те са само 1 500. При това години наред Сибиу е процъфтяващ център в Трансилванска Саксония.

В ранното Средновековие областта Трансилвания е обект на чести нападения от страна на конни номадски народи. С много усилия унгарските крале успяват да умиротворят региона. Скоро в областта се заселват хора от Елзас и Лотрингия, Фландрия и Люксембруг, Бавария и Саксония. Един от новодошлите саксонци, мъж на име Херман, основава селището Херманщат. Хората, които се заселват там, бързо стават известни под името трансилвански саксонци (на немски: Siebenbürger Sachsen; по българските земи ги наричали „саси“). С течение на времето те развиват своя собствена култура, сдобиват се с множество привилегии, осигурени им лично от краля, и се разграничават от своите негермански съседи.

Множество германци се заселват и в други части на днешна Румъния: става дума за т.нар. банатски шваби, буковински германци и др. Навсякъде им се носи славата на работливи и старателни хора.

Окрилени от идеите на националсоциализма

В края на Първата световна война Румъния вече е населявана от най-различни народи. Трансилванските саксонци правят всичко възможно, за да запазят някогашната си привилегирована роля. В Херманщат обаче те са вече малцинство – през 1941 например там живеят 30 000 румънци и 23 000 германци.

Много от трансилванските саксонци съзират спасение в националсоциализма – и най-вече в неговата идеология за превъзходството на германската раса. Пък и нали Хитлер не спира да се представя като покровител на всички германци в чужбина. Дирижирани от Берлин, мнозина трансилвански саксонци се включват във войната. Когато обаче Червената армия навлиза в Румъния, десетки хиляди етнически германци са депортирани в Съветския съюз.

Колко „струва“ един етнически германец?

След Втората световна война германците в комунистическа Румъния, които по онова време са близо половин милион, са смятани за „предатели“. Нищо чудно, че повечето от тях не искат нищо друго, освен да напуснат държавата на Чаушеску.

В края на 1960-те години румънският диктатор сключва с Германия една изключително изгодна сделка, която – разбира се, се пази в пълна тайна. За всеки изпратен в Германия етнически германец Румъния получава от Бон до 8 000 германски марки. До падането на комунизма близо 200 000 етнически германци напускат по този начин Румъния.

Днес в Румъния живеят по-малко от 40 000 етнически германци. В Сибиу, някогашния Херманщат, те са близо 1 500. Един от тях – Клаус Йоханис, е кмет на града. И то от 12 години насам. Което може да се интерпретира и като символ за това, че раните от миналото са вече зараснали.