Защо Сардиния пострада така жестоко?

Защо природното бедствие удари така жестоко остров Сардиния? И дали става дума само за природна стихия, срещу която няма спасение? Местните хора започват да търсят вината за нещастието в съвсем друга посока. Един анализ на Дойче веле.

Както навсякъде по света, и на италианския остров Сардиния строителната дейност подлежи на регулация. Така например закон от 2004 година постановява, че не е разрешено строителството на нови сгради, които отстоят на по-малко от 300 метра от морския бряг. Забранено е също строителството в близост до реки, но никой не спазва тези правила, оплаква се геоложката Рита Лаи:

„Едно време селата и градовете са били изграждани на естествено защитени места, на безопасно разстояние от моретата и реките. От началото на строителния бум през 80-те години на миналия век обаче никой вече не спазва златните правила на нашите предци“, казва Лаи.

Разразилите се бури на остров Сардиния не са необичайно явление по тези места, твърди метеорологът Джудо Гуиди: „Става дума за напълно нормална ситуация. Ние я бяхме предсказали и бяхме предупредили, че ще има интензивни валежи, но за съжаление нямаше как да предвидим, че тяхната сила ще се окаже толкова разрушителна“, добавя той.

Строежи, спекуланти и подкупи

Броят на жертвите от наводненията и мащабите на нанесените щети бяха прекомерно високи, което породи дискусии за истинските причини за бедствието. Хората в Сардиния се питат дали станалото се дължи на непредсказуемите промени в климата, или по-скоро на строителните безобразия, вършени с години от предприемачи и архитекти отчасти със знанието на местните власти?

Макар населението на Сардиния постоянно да намалява, на острова продължава да се строи с бясна скорост. Цените на квадратен метър площ за жилище или вила са най-високите в цяла Италия. Строителният сектор прави милиарден оборот. Пари има достатъчно и за подкупи при издаването на разрешителни за строеж дори и на крайно неподходящи или опасни места. При това инвеститорите нерядко „икономисват“ от необходимите разходи за гарантиране сигурността на сградите, твърди етнологът Джакомо Мамели.

„Особено тежко пострадаха онези райони на град Олбиа, които са разположени в близост до водоеми. Това означава, че на тези места не са били взети никакви защитни мерки срещу наводнения. Строени са жилищни сгради, без да е мислено за прилежаща инфраструктура“, казва Мамели.

Политиците са истинското бедствие

С други думи – липсват мостове, диги и защитни стени. В Италия бюрокрацията има две противоположни лица – или е корумпирана и разрешава всичко, или е педантична до крайност и блокира всяко начинание. Затова и не е рядкост да се чака с години за разрешително за строеж, казва геоложката Рита Лаи. Построените в нарушение на закона сгради не могат да бъдат съборени. Единственото, което може да се направи, е да се предприемат мерки за тяхната защита срещу бъдещи природни бедствия. Но и в този случай са нужни разрешителни, а за тях се чака с години.

Затова не е чудно, че безскрупулни предприемачи строят на черно, без да се интересуват от законови разпоредби и предписания. Етнологът Мамели не вярва, че последното природно бедствие на остров Сардиния ще промени мисленето на отговорните политици: „И занапред ще се строи именно там, където би следвало да е абсолютно забранено. Край столицата Каляри изникнаха цели жилищни квартали, в които къщите са строени на два метра под морското равнище. Как е възможно подобно нещо?“, пита Джакомо Мамели и добавя: „Най-голямото ни бедствие са политиците, които така и не разбраха, че трябва да пазим природата, а не да я бетонираме“.