За Гран при на Абу Даби от мястото на събитието

При всеки един кръг от календара на Формула 1 събитието нахлува в града за няколко дни, превръща го в място за безкрайни забавления и също толкова бързо изчезва, заедно с пушека от изгорели гуми и свистенето на високооборотните двигатели. Какво остава ли – усещането, че и ти по някакъв начин си бил част от събитието, някоя друга снимка за спомен и много размишления …

Миналата седмица беше ред на Абу Даби. Както вече писах, пистата Яс Марина е впечатляващо съоръжение и неслучайно е едно от любимите места на състезатели, отбори и публика. Луис Хамилтън казва: «Пистата и целия комплекс Яс Марина са наистина впечатляващи, а надпреварата от слънце до здрач е уникална.» Нико Розберг признава, че това е любимото му състезание, А Рос Браун допълва, че Абу Даби Гран при несъмнено е сред най-ярките в календара на Формула 1. Уикенд, който отборите винаги харесват, грандиозно шоу както за публиката по трибуните и за онези пред телевизорите.

Това беше моето трето състезание от Формула1, което щях да гледам на живо, след Гран при на Великобритания на пистата «Силвърстоун» и Гран при на Турция на «Истанбул Парк». Пътувайки към Абу Даби си мислех как точно ще успеят да се справят местните с организацията на подобно мащабно събитие, продължаващо четири дни. Имах съмнения. Имах съмнения, защото си спомних как първия ден до «Силвърстоун» и обратно до Лондон смених влак, автобус, такси, повече от час ходене пеша през тучни английски ливади, а на следващия ден се оказа, че трябва да открия нов начин на придвижване, защото е Неделя. В Турция бях с организирана група от България и автобус, който ни закара директно на пистата, но там имаше други неудобства заради горещото време, огромни задръствания, безкрайни проверки за сигурност. Емирствата нямат влакове, оскъдна автобусна връзка между Абу Даби и Дубай, горещо време по подразбиране, липса на достатъчно опит в организирането на събития с над 50 хиляди човека.

За да получите бегла представа за каква организация става дума, малко факти за това, какво се случва зад сцената. Над 40 тона товари за всеки един отбор, в 140 контейнера, пристигащи с 5 товарни самолета Боинг 747 трябва да бъдат извозени и разпределени до пистата. 25 хиляди паркинг места трябва да бъдат запълнени, а зрителите безопасно извозени до трибуните. Над 200 автобуса трябва да бъдат осигурени за всеки един ден и 350 шофьора. Организиране на 10 хиляди човека обслужващ персонал за състезателния уикенд. Над 300 хиляди малки бутилки с вода за безплатно раздаване на зрителите. Цифри. Добавете към тях охраната и организирането на сигурността на отбори, важни гости, зрители, журналисти, фотографи, филмови звезди, музиканти … Три състезателни дни, включващи надпревари от GP2, GP3, Порше Мобил 1, тренировки, квалификации, състезания, завършващи с три големи концерта късно през нощта.

Разбираш, че всички са си свършили отлично работата, когато на теб, като обикновен зрител, не ти се налага да мислиш как да огранизираш транспорта си до там, защото подробно са разяснени всички възможни варианти в книжката с програма за уикенда, идваща заедно с билета ти.

Не ти се налага да чакаш на дълги опашки за проверка на багажа, защото има повече от достатъчно монтирани скенери за целта на всички възможни входове. Не ти се налага да търсиш от къде да си купиш вода, при положение, че е забранено да внасяш течности на територията на пистата, защото в момента в който минеш нужните проверки, някой от персонала веднага ти подава бутилка минерална вода. Не ти се налага да се редиш за пропуска си за концерта вечерта, защото друг човек от персонала, също толкова неусетно ти слага нужната гривна на ръката още с влизането ти. Когато вече си минал много бързо през всички проверки и е дошло време за забавления, за храна или просто за една бира в горещото време, опашки няма. Няма опашки и пред тоалетните, защото са достатъчно. Освен това остават чисти през целия ден и не на последно място – климатизирани са.

Когато на залез чуеш запалването на двигателите и изпиляващия слуха ти специфичен шум, пулсът ти се вдига заедно с оборотите. Въздухът е нажежен в очакване на старта. Оттам нататък всичко е състезание. Всеки е вперил поглед в летящите пред очите му болиди. На скоростните отсечки е трудно да ги проследяваш с очи, толкова бързо се движат.

Почти всеки прави отчаяни опити да запечата с камера, телефон или таблет своя фаворит на пистата, но при тези скорости и все по-оскъдната слънчева светлина, това е много трудна задача.

/Кими Райконен след отпадането си още в първата обиколка на състезанието/

За целта си е необходима сериозна техника, умения, тренировки и най-вече достъп до самата писта.

Времето отлита неусетно бързо и ти се струва, че има пряка връзка между летящите пред очите ти болиди и стрелките на часовника. В тази скоростна надпревара единственото нещо, което може да отмести погледа ти от пистата е залязващото слънце. Красотата на залеза и частичното слънчево затъмнение точно в онзи момент бяха само още едно прекрасно допълнение към завършека на целия уикенд.

И докато все още в очите ми блещукаха отраженията на финалните фоейерверки констатирах със задоволство, че този път Абу Даби се справиха.

Справиха се повече от добре. Да, ще кажете, с пари всеки може и аз няма да го отрека. Парите са необходимо условие, но съвсем не е единствено и достатъчно такова, за да се превърне едно обикновено състезание в приятно преживяване. Дадох си сметка, че това го правят хората. Всички, които са въвлечени в организацията и провеждането му, всеки един, от висшите мениджъри, от координаторите, от охраната, от полицаите, от шофьорите на автобусите, от обслужващия персонал, от … до последния доброволец на пистата, във всеки един от тях личеше желанието, че иска да си свърши работа и то повече от добре. Искаха и те да допринесат с нещо за да превърнат събитието в празник и го правеха с усмивка.

След два дълги, положителни, уморителни дни, след наелектризиращия концерт на Депеш Мод, приключил късно през нощта след състезанието, шофирах обратно към 200 км по осветена магистрала и отново преосмислих какво значи «с грижа за хората». В онзи момент се сетих и за друго безумно заглавие от преди години в българските медии: «Доброславци чака Формула 1!» … ще ни се наложи да почакаме.

Защото освен, че е пари, повече от всичко друго е начин на мислене и желание да го направиш както трябва.

за вас от мястото на събитието: Христина Димитрова @christindim