Успехи в медицината през 2014 година – част втора
Първа част може да видите тук
Учени от Института по невронауки към Автономния университет на Барселона разработиха генна терапия, която за пръв път обърна в обратна посока загубата на паметта в начален стадий у мишки, засегнати от болестта на Алцхаймер. Терапията се изразява в това в хипокампуса – мозъчна зона с важна роля за запаметяването, да се вкара ген, свързан с производството на протеин, което е блокирано у засегнатите от болестта пациенти. Протеинът CRTC 1 (CREB-regulated transcription coactivator 1) позволява да се активират гени, замесени във формирането на дългосрочната памет. У хората формирането на бета амилоидни плаки, за които е известно, че отключват болестта на Алцхаймер, пречи на протеина да функционира нормално.“Когато е мутирал, протеинът CRTC 1 не може да активира гени, които са отговорни за синаптичните връзки между невроните в хипокампуса и процесът на запаметяване е възпрепятстван – заяви ръководителят на изследването д-р Карлос Саура. Получените резултати откриват нови перспективи за превенция и лечение на болестта на Алцхаймер.“
Учени за пръв път успяха да реконструират ноздри, като използваха биологични тъкани, създадени въз основа на клетки от самите пациенти. Технологията бе изпробвана върху петима пациенти на възраст между 76 и 88 години, засегнати от рак на кожата в областта на носа, в Швейцария. Екип под ръководството на проф. Иван Мартен от университета в Базел отнел фрагменти от хрущялни клетки от носовете им. Клетъчните фрагменти били накарани да се делят в лабораторна среда с помощта на растежни фактори. 4 седмици по-късно учените създали 40 пъти по-голямо количество хрущялни клетки в сравнение с отнетите в началото на изследването. Това позволило да се реконструират ноздрите на пациентите, без да се прибягва до трансплантация на хрущяли.
Изследване с четири момичета на възраст между 13 и 18 години пък изпробва метод на тъканното инженерство, свързан с имплантиране на вагини, които са създадени на базата на биологични тъкани. Момичетата били засегнати от генна аномалия, която се изразява в пълна или частична липса на вагина. Преди 8 години те били лекувани от екип под ръководството на проф. Антъни Атала от Баптисткия медицински център Уейк Форест към Института по регенеративна медицина в Северна Каролина. Въз основа на тъкани от вагина екипът успял да създаде в лабораторна среда мускулни и вагинални клетки, които за 7 дни били поставени в биоразградима матрица с формата на вагина. Оказа се, че 8 години след поставянето на имплантите вагините функционират нормално.
Учени от университета „Дюк“ отгледаха в лабораторна среда жив мускул, който не само функционира добре, но и зараства сам след нараняване. Успехът се дължи на създаване на идеална среда за мускулен растеж и отглеждане на свиващи се мускулни влакна на базата на недиференцирани стволови клетки, наречени сателитни клетки. Лабораторният мускул е здрав и се свива много добре. Ако е увреден с токсин, той се възстановява сам с помощта на сателитните клетки.
с БТА
