Предговора на Моуриньо за автобиографията на Дрогба

Добре известна e, голямата любов между Жозе Моуриньо и Дидие Дрогба. Тя датира още от първите дни на Специалния в Челси, а техните взаимоотношения португалския спец описа в предговора на автобиографията на Дрогба.

„Аз съм човек, който цени спомените и с тях мога да разкажа на света много неща. Не съм писател, още по-малко поет, но животът ми е пълен с истории и с необикновени моменти. Когато се разказват някои истории, мога да се сетя само за няколко отделни личности, които завинаги ще има място в сърцето ми.

Дидие Дрогба дойде в живота ми в 5 -ата минута на мач от Шампионската лига в Марсилия. Все още не бях седнал на пейката, когато този гигант с номер 11 вкара гол. Спомням си, че той отпразнува гола като че ли това е последният му и разпали още повече атмосферата. Публиката полудя .

На полувремето го изчаках в тунела и му казах: „Нямам пари да те купя, но имаш ли някой братовчед от Кот д’Ивоар, който знае да играе като теб?“ Той ме прегърна и ми каза: „Един ден ще бъдеш в клуб, който ще може да ме купи.“

Шест месеца по-късно подписах с Челси. Пристигнах в голям клуб, за който всички искаха да играят. Имах повече възможности, но когато пристигнах аз им казах: „Обичам Дидие Дрогба !“ Веднага започнаха с въпроса: „Защо? Защо не този? Ще се адаптира ли? Толкова ли е добър?
„Аз обичам Дидие Дрогба!“, повторих .

След няколко дни се запознах с Дидие в Лондон. Още веднъж ме прегърна, но този път по незабравим начин, прегръдка, която показва характера на един човек и привързаността, която има към хората, които означават нещо за него. След това ми каза: „Благодаря ти. Аз ще се боря за теб. Няма да съжаляваш. Ще ти бъда верен завинаги.“

Така и направи. Той се отличаваше със своята лоялност и лидерство в трудните моменти. Дрогба е човек, който знаех, че мога да му вярвам, когато имам нужда от него. Когато отборът е под натиск, той се връщаше назад, за да помогне на защитниците. Разбира се най-много се отличаваше с това, което правеше най-добре – да вкарва голове. Головете носеха титли и награди, но и наши общи спомени.

Финала за ФА Къп на новия Уембли през 2007 -та година. Манчестър Юнайтед: последния мач от сезона. Мнозина мислеха, че това е последният ми мач начело на Челси. Това беше голяма битка и в крайна сметка Дидие вкара гол в продължението. След последния съдийски сигнал всички полудяха, освен двама. Аз веднага отидох в съблекалнята, за да се обадя на съпругата си. Един футболист избегна празненствата и дойде след мен в тунела. Това беше Дидие който дойде при мен, за да ме прегърне. Мачът завърши и той е имал само една мисъл в главата: да ме прегърне по-скоро. Намери ме, прегърнахме се и заплакахме.

Дидие е отделна личност. Повтарям: личност. Трябва да кажа и футболист, защото той е невероятен играч, но неговото влияние върху света в момента е като личност, като африканец, като император от Кот д’Ивоар, като баща, като син и като приятел. Някои от нас са привилегировани да ги имат в живота си.

Няколко месеца след финала за купата аз си тръгнах от Челси. Както и на първия ден, така и на последния имаше прегръдка. Аз не можех да проговоря, а Дидие само каза: „Това е невъзможно, това не е възможно, това не се случва.“ Аз събрах сили само да се обърна и да си тръгна

Вероятно предговора трябваше да е фокусира върху Дидие като играч. Но играчя всички го знаят – лидерът, колекционерът на титли. Той успя с неговите възможности, умения, усилия и скромност. Дидие е един от най-добрите футболисти на които съм бил треньор в живота си. Но по-важното е, че в животът ми е един от най-добрите и незабравими приятели. Заедно, двамата един до друг, които се борим за едно и също нещо? Разделени? В различни клубове? В различните страни? Или стари, Дидие в пенсия, а аз треньор в инвалидна количка?
Не е важно.
Дидие е винаги ще остане в сърцето ми“

Жозе Моуриньо