Нови надежди за Иран

Западът и Иран постигнаха компромис в ядрения спор: Техеран ще замрази част от ядрената си програма, а Западът ще облекчи част от санкциите срещу ислямската република. Двама експерти коментират за Дойче веле успеха от Женева.

Години наред Иран и Западът се опитваха да решат спора около иранската ядрена програма. Водените в миналото преговори завършваха все без успех. Сега обаче умереният наследник на Ахмадинеджад – иранският президент Хасан Рохани – внесе нова динамика в разговорите, покрай която се стигна и до първия компромис в спора. В неделя сутринта представители на Иран и „шесторката“ (Великобритания, Германия, Китай, САЩ, Русия и Франция) подписаха споразумение, според което през следващите шест месеца Техеран ще замрази част от ядрената си програма, а Западът ще облекчи частично санкциите срещу ислямската република. Споразумението бе сключено след усилени преговори в Женева, продължили повече от четири дни.

Новината за постигнатия компромис е обнадеждаваща. „До крайното решаване на ядрения спор обаче има да се извърви още дълъг път“, смята Скот Лукас от университета в Бирмингам. „Много въпроси остават открити. Решаваща за по-нататъшния напредък по ядрения въпрос със сигурност ще бъде готовността на Запада за облекчаване на повече санкции срещу Иран. От друга страна пък Иран ще трябва да демонстрира воля за неограничено сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия, като така ще премахне съмненията в ядрената си програма“, смята експертът за Близкия Изток.

Президентът Рохани и реформите

Според политолога от Кьолн Зибо Янсен, заслугата за тази първа успешна крачка в решаването на иранския ядрен спор е най-вече на новото правителство в Техеран. „Още с идването си на власт новият президент Рохани окачестви разрешаването на конфликта със Запада като най-важната политическа цел на правителството си. Ето, че с днешното споразумение той се доближи до тази цел“, казва политологът.

А защо Иран изведнъж се разбърза да разрешава ядрения спор? Според Зибо Янсен отговорът за това е ясен: „Икономиката на Иран издъхва. Умерените сили начело с Рохани обаче осъзнаха, че за да намалят натиска на международните санкции, които парализират страната икономически, трябва да се стигне до раздвижване в ядрения спор.“

По време на предизборната битка през лятото Рохани обеща, че ще се бори за подобряване на условията на живот на иранците, много от които живеят на ръба на екзистенц минимума. „Тези намерения могат да се реализират само при наличието на достатъчно пари. Затова и разрешаването на ядрения спор е от толкова голямо значение за управляващите“, казва експертът Янсен.

Сегашното споразумение със Запада може да се интерпретира и като успех на новото иранско правителство във вътрешнополитическата битка срещу консервативните хардлайнери, които винаги са отхвърляли курса на Рохани на сближаване със Запада. „Ако и тези преговори в Женева бяха завършили без успех, то това със сигурност щеше да засили позициите на противниците на Рохани, които открай време предупреждават, че не бива да се има доверие на САЩ и техните западни партньори“, коментира Скот Лукас от университета в Бирмингам.

Според политолога от Кьолн Зибо Янсен, постигнатият сега компромис би могъл да разшири вътрешнополитическото поле за действие на иранските реформатори. „Рохани стана президент на Иран, защото избирателите са жадни за реформи както в сферата на икономиката, така и в сферите на социалната политика и културата. Гражданите копнеят освен това за подобряване на ситуацията с човешките права“, казва Янсен. Според него Рохани все още се ползва с доверието на иранското мнозинство. Той обаче бързо би могъл да се сбогува с него, ако не реализира обещаните реформи.

Ролята на Хаменей

Правителството в Техеран обаче би могло да осъществява нови реформи само със съгласието на духовния водач на ислямската република – аятолах Али Хаменей. Именно той има последната дума по политическите въпроси.

По принцип Хаменей подкрепя курса на Рохани в ядрения конфликт, но досега не е демонстрирал подкрепа за намеренията на новия президент за вътрешнополитически реформи.

Според Скот Лукас обаче споразумението, сключено в Женева, може да промени позицията на аятолаха. „Постигането на сделка със Запада бе нещо като тест за правителството на Рохани. След като то премина успешно първата част от този тест, Хаменей може и да промени позицията си и да започне да се доверява на вътрешнополитическия курс на Рохани. А това означава, че вътрешнополитическите реформи биха могли да бъдат реализирани по-лесно.“